Метаданни
Данни
- Серия
- 39 ключа (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Into the Gauntlet, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Маргарет Питърсън Хадикс. В тунела
ИК „Егмонт България“, София, 2012
Редактор: Виктория Бешлийска
Коректор: Тереза Бачева
ISBN: 978-954-27-0749-3
История
- — Добавяне
Глава 33
Дан извърна глава към Ейми, готов да чуе победоносния й отговор.
Но сестра му беше прехапала устна.
— Не знам. Съжалявам — каза с лице, призрачно бледо в слабото сияние на фенерчето. — Разполагах само с два дни, за да се запозная с Шекспир. Ти, Алистър, знаеш ли? Шиниъд?
— За пръв път чувам, че Шекспир е от рода Кахил — отвърна ядосано Алистър. — Откъде да знам нещо за него?
Шиниъд само поклати глава.
Иън погледна уплашено назад към мрака, където продължаваха да се чуват взривове. Май се приближаваха.
— Трябва да се справим някак — промърмори той. — Нямаме много време!
Остави на земята своя край на импровизираната носилка с Джона и се зае да натиска копчетата с букви като на мобилните телефони по таблото до вратата.
— Ще опитам „Отново заедно“ — изпелтечи Иън. — Не. „Мир“. Не. — Той удари с длан по копчетата. — Тъп, безполезен, негоден…
— Дали не е „Ромео и Жулиета. Целувка и помирение“ — предположи Дан.
— „Ромео и Жулиета“ е трагедия, а не комедия — поправи го Ейми. — И в края на пиесата умират и двамата, така че не може да има продължение.
Дан не го знаеше. Съжали и че го е научил сега.
— В тази пиеса измират почти всички от по-младото поколение — подметна Шиниъд.
Дан се огледа. Почти всички от по-младото поколение в рода Кахил бяха тук — хванати като в капан в пещерата.
— Дали пък Джона не знае отговора? — каза дрезгаво Дан.
Отиде при него и разклати леко рамото му.
Джона простена и лицето му се сгърчи от болка.
Натали се надвеси над него и го шляпна.
— Джона! — изкрещя тя. — Трябва да се събудиш и да отговориш на един въпрос!
Той вдигна клепачи.
— Ка-ка… — подхвана немощно. — Какво се иска…
— Какво знаеш за пиесите на Шекспир? — попита Натали.
— Не казвайте… на феновете… че знам… — пророни момчето.
— Но ни кажи на нас — подкани настойчиво Иън. — Кажи ни, иначе можеш да умреш направо тук от загуба на кръв.
„Наистина ли?“, запита се Дан. Дори на слабата светлина видя как се разрастват тъмните петна по парчетата плат, с които Шиниъд беше превързала краката му. Джона вероятно беше загубил много кръв.
— „Двойна лъжа“ — прошепна той, все така смръщен от болка. — „Карденио“. И „Ненапразните усилия…“.
— „Напразните усилия на любовта“ е пиеса на Шекспир, позната на всички — изсумтя недоволно Шиниъд.
— Не напразни — пророни Джона. — А „Ненапразни“, „Ненапразните усилия на любовта“.
— Ще опитаме — каза Ейми и се втурна към таблото.
Набра отговора, после вратата щракна и се отвори.
След секунда Дан усети как някой изтръгва от ръката му електрическото фенерче.
— Ей! — викна той.
Вдигнала фенерчето като награда, Натали побягна от Дан. Лъчът светлина заподскача бясно наоколо, като озари тавана, а после пода от другата страна на вратата.
Дан ахна.
— Недей, Натали! Чакай! — изкрещя той. — Ще…
Тя продължи устремно нататък, но след първата крачка зад вратата се озова на ръба на пропаст. Дан се пресегна отчаяно да я хване и успя да я стисне за глезена. От ускорението на тялото й и той се понесе към бездната.
Усети върху ходилото си ръцете на Ейми. Но и тя започна да се плъзга.
— Оооох! — изпищя Натали.
— Помощ! — кресна Дан.
— Някой да помогне! Много ви моля! — заповтаря и Ейми.
Дан видя как електрическото фенерче продължава да пада все по-надолу и надолу.
След това всичко потъна в мрак.