Метаданни
Данни
- Серия
- 39 ключа (10)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Into the Gauntlet, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Маргарет Питърсън Хадикс. В тунела
ИК „Егмонт България“, София, 2012
Редактор: Виктория Бешлийска
Коректор: Тереза Бачева
ISBN: 978-954-27-0749-3
История
- — Добавяне
Глава 24
— Ау! О! Не… не ми настъпвай ръката! — изписка в мрака Дан.
— Дан… Дан! Тук ли си? — кресна зад него Ейми.
— Да — изпелтечи той. После успя да издърпа ръката си, която някой беше настъпил. И почти да се изправи, въпреки че лицето му беше долепено до вратата на асансьора. — Тук съм.
Мърморенето наоколо се бе снишило до шепот, но той звучеше още по-страшно:
— Мадригали. Дан и Ейми са Мадригали…
* * *
— Татко! Татко! Там ли си? — извика Хамилтън.
Отговор не последва.
— Рейгън! Мадисън! Мамо! — опита той още веднъж, макар и да беше видял, че всички те са слезли от асансьора.
Пак не последва отговор.
„Сам съм — помисли си Хамилтън. — Изгубих семейството си. Изгубих отбора си.“
Ако не броим Дан и Ейми. Но дали те още се брояха, при положение че бяха Мадригали?
* * *
— Натали! — кресна в мрака Иън.
Знаеше, че сестра му е зад него. Очакваше тя да започне да се оплаква, че в асансьора е претъпкано и от това дизайнерската й рокля ще се измачка, че морският въздух й съсипва косата, че времето им изтича.
Вместо това, Натали се пресегна и го хвана за ръката.
* * *
„Деца — помисли си Алистър. — Останах само аз с тези дечурлига.“
Вече бе започнал да смята, че не може да излезе на глава с хлапетата. Особено след като всички тризнаци от семейство Старлинг бяха изчезнали от Стратфорд, без дори да се сбогуват. И Ейми и Дан… наистина ли бяха Мадригали? Беше ли възможно?
Какво още беше възможно?
* * *
„Споко! — каза си Джона. — Не се сдухвай!“
Стисна още по-здраво раницата, която носеше и която беше натъпкана с ключове към загадката. Знаеше, че точно сега не може да си позволи да изпада в паника. Нали искаше да покаже на майка си, че може да победи и сам!
„Представяй си, че другите са публика“, помисли си.
Но публиката го обичаше. А Джона не чувстваше в асансьора друго, освен омраза.
* * *
Асансьорът спря. Вратата се отвори.
Бяха се качили отново на върха на скалата.