Кърт Вонегът
Галапагос (37)

38.

Вторият взрив бил като първия. Една ракета се съвокупила с радиолокатор. В случая локаторът се намирал на малкия колумбийски товарен кораб „Сан Матео“. Рикардо Кортес, перуанският пилот, който вдъхнал живот на ракетата, смятал, че тя се е влюбила в локатора на „Баиа де Дарвин“, който обаче вече нямал локатор, така че що се отнася до въпросната ракета, бил изгубил своя сексапил.

Майор Кортес извършил — както се казвало преди милион години — „грешка поради заблуда“.

Нека се знае, че ако „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ било протекло по план, със знаменитости на борда, перуанците никога нямало да предприемат атака срещу „Баиа де Дарвин“. В Перу никога нямало да пренебрегнат мнението на световната общественост чак дотам. Но с отлагането на пътуването корабът преминал към съвсем друга опера, така да се каже — можел да се превърне в десантна единица и било близко до ума, че ще бъде управляван от хора, които успешно полагат усилия да бъдат взривени, залети с напалм, разстреляни с картечници и така нататък — на него се очаквало да има морски пехотинци.

Така наречените колумбианос се намирали в огряното от луната тресавище, на път за открития океан и дома, и от седмица насам за пръв път се хранели като хората, въобразявайки си, че локаторът им бди над тях като една въртяща се Дева Мария, и никога няма да допусне те да пострадат. Колко жестоко се лъжели!

Между другото те се хранели с една остаряла дойна крава, която спряла да дава мляко. Това се криело под брезента на танкера, снабдил „Сан Матео“: въпросната дойна крава, все още доста жива. Вдигнали я на борда далече от вълнолома, така че хората от брега да не видят нищо. Защото някои от тях били стигнали до такова отчаяние, че можели да убият заради нея.

Кравата представлявала страхотно количество протеин, което напускало Еквадор.

Интересен е начинът, по който вдигнали кравата на борда. Не я вързали през тялото, нито я сложили в мрежата за товари. Направили й корона от въжета, увита многократно около роговете, и забили металната кука на кулокрана в сплетената корона. После кранистът започнал да навива кабела и скоро кравата увиснала във въздуха — изправена за пръв път в живота си, с разкрачени задни крака и виме, изложено на показ, с протегнати почти хоризонтално предни крака, така че общата й конфигурация напомняла на кенгуру.

Еволюционният процес, създал това огромно млекопитаещо, не бил предвидил изпадането в подобно положение, при което цялата тежест на тялото се прехвърля върху врата. Докато кравата се полюшвала, вратът й започнал да прилича на шията на синеног рибояд, лебед или безкрил корморан.

За някои от тогавашните големи мозъци опитът на кравата с въздухоплаването сигурно би предизвикал смях — тя в никакъв случай не изглеждала грациозна.

А когато я спуснали върху палубата на „Сан Матео“, тя била толкова наранена, че не можела да се държи на крака. Но това се очаквало и било добре прието. Моряците от опит знаели, че преживялото толкова неща говедо може да не умре повече от седмица, така че месото му се запазва прясно, докато дойде време да го изядат. Случилото се с дойната крава било съкратена версия на епизодите с големите земни костенурки от времето на платноходните кораби.

Щастливите колумбианос тъкмо дъвчели и гълтали част от месото на клетата крава, когато били разкъсани от последната дума в еволюцията на свръхексплозивите — от така наречения дагонит. Трябва да обясня, че дагонитът бил син на един значително по-слаб, произведен от същата компания експлозив, който се наричал глако. Глако така да се каже заченал дагонита, а и двата експлозива били потомци на гръцкия огън, барута, динамита, кордита и тринитротолуола.

Затова може също да се каже, че макар тези колумбианос да се отнесли отвратително с кравата, възмездието било бързо и ужасно, благодарение най-вече на големите мозъци, изобретили дагонита.

Като имаме предвид колко лошо се отнесли тези колумбианос с кравата, на майор Рикардо Кортес, който летял по-бързо от светлината, можело да се гледа като на добродетелен рицар от древните времена. Самият той се възприемал така, макар че не знаел за кравата и за целта, улучена от ракетата му. Свързал се по радиостанцията с висшето командване и съобщил, че „Баиа де Дарвин“ е унищожен. И помолил да предадат на подполковник Рейес, най-добрия му приятел (който вече бил кацнал, но първо бил пуснал привечер ракетата върху летището), следното послание на испански: „Вярно е“.

Рейес щял да разбере, че той споделя мнението му за освобождаването на ракетата — че това води до екстаз, наподобяващ половия акт. А Кортес никога нямало да узнае, че не е улучил „Баиа де Дарвин“, както и приятелите, и роднините на въпросните колумбианос, направени на хамбургери в устието, нямало да узнаят какво им се е случило.

* * *

В Дарвинов смисъл ракетата, нанесла удар по летището, била много по-ефективна от втората, улучила „Сан Матео“. Тя убила хиляди хора, птици, кучета, котки, плъхове, мишки и така нататък, които иначе биха продължили рода си.

Взривът в тресавищата убил само четиринайсетчленния екипаж, около петстотин плъха, намиращи се на кораба, известен брой раци, риби и така нататък.

Обаче в най-голяма степен това било неуспешно нападение върху най-последните брънки от хранителната верига — стотиците милиарди микроорганизми, които заедно с екскрементите си и телата на своите прадеди съставлявали тора на тресавищата. Експлозията не ги разтревожила много, понеже не били чак толкова чувствителни към внезапното начало и внезапния край. Те също така не били в състояние да се самоубият по начина, замислен от седналия зад кормилото на автобуса *Зигфрид фон Клайст — с внезапно спиране.

Микроорганизмите просто били преместени от една среда в друга. Полетели във въздуха, понесли със себе си част от старата среда и после паднали с плисък. Вследствие на взрива много от тях дори увеличили благополучието си, понеже си направили пир с каквото било останало от кравата, плъховете, екипажа и другите по-висши форми на живот.

Както казвал „Мандаракс“:

„Прекрасно е, когато разбереш с колко малко се задоволява Природата“.

Мишел Ейквем дьо Монтен (1533–1592)

Детонацията на дагонита, глаковия син, пряк потомък на благородния динамит на Нобел, предизвикал в устието приливна вълна, достигнала шестметрова височина, когато помела автобуса от вълнолома и удавила *Зигфрид фон Клайст, който бездруго искал да умре.

По-важното обаче е, че вълната скъсала бялата найлонова пъпна връв, свързваща бъдещето на човечеството с материка.

Вълната отнесла „Баиа де Дарвин“ на километър нагоре по течението, после нежно го оставила върху един тинест бряг в плитчините. Корабът бил вече осветен не само от луната, но и от болезнените, многоцветни огньове, бушуващи навсякъде из Гуаякил.

Капитанът стигнал до мостика и пуснал моторите близнаци, скрити долу в тъмното. Включил и двойните витла, така че корабът се измъкнал от тинестия бряг. И вече бил свободен.

Капитанът го насочил надолу по течението, към открития океан.

Както казвал „Мандаракс“:

„Корабът — частица, откъсната от сушата, бързо се понесъл, самотен като малка планета“.

Джоузеф Конрад (1857–1924)

А „Баиа де Дарвин“ не бил обикновен кораб. Що се отнася до човечеството, той представлявал новия Ноев ковчег.