Кърт Вонегът
Галапагос (12)

12.

В хотелската стая редом с Мери Хепбърн съпрузите Хирогучи си шепнели, че *Андрю Макинтош всъщност е луд. Те преувеличавали. Можело да се каже, че *Макинтош е невъздържан, алчен и безогледен, но не и че е смахнат. Повечето от онова, което големият му мозък смятал, че става, наистина ставало. Когато докарал с частния си „Лиърджет“ Сълини, Казак и семейство Хирогучи от Мерида в Гуаякил, като сам управлявал самолета, той знаел, че в града има обявено военно положение, или нещо такова, че всички магазини ще бъдат затворени и наоколо ще се навъртат все повече и повече гладни хора, че вероятно „Баиа де Дарвин“ няма да отплава по разписание, и тъй нататък, и тъй нататък.

Благодарение на комуникационните му средства в юкатанското му имение той ни най-малко не изоставал от събитията в Еквадор или което и да е друго интересуващо го място. Същевременно той спестил тази информация на съпрузите Хирогучи, но на сляпата си дъщеря обяснил какво може да ги очаква.

Истинската цел на идването му в Гуаякил, която — отново — той разкрил на дъщеря си, но не и на семейство Хирогучи, била да си осигури колкото може повече еквадорска собственост на безценица, включително при възможност да закупи „Елдорадо“ и „Баиа де Дарвин“, както и златни мини, петролни полета и т.н. и т.н. При това се готвел да прикрепи завинаги *Дзенджи Хирогучи към себе си, като сподели с него тези възможности за бизнес и му даде пари назаем, така че и компютърният гений да се превърне в един от най-едрите собственици в Еквадор.

*Макинтош бил поръчал на съпрузите Хирогучи да го чакат в хотелската си стая, за да им съобщи чудесни новини. Той прекарал целия следобед в телефонни разговори — обаждал се на разни еквадорски финансисти и банки, и новините, които се надявал да им съобщи, били каква собственост ще притежават след ден-два.

После се готвел да каже: „А «Най-голямото пътешествие сред природата на двайсети век» може да върви по дяволите!“

Съпрузите Хирогучи обаче не смятали, че *Макинтош може да им донесе добри новини. Те искрено го смятали за луд и по ирония на съдбата тази погрешна представа била създадена от творението на самия *Дзенджи — от „Мандаракс“. Вече имало десетки такива апарата — девет в Токио и един в Гуаякил, донесен от *Дзенджи за пътуването. „Мандаракс“ за разлика от „Гокуби“ не само превеждал, но можел и да диагностицира със завидна точност — до една хилядна — най-често срещаните болести, от които страдал Homo sapiens, включително и дванайсет разновидности на психическото разстройство.

В медицинската област вършеното от „Мандаракс“ било самата простота. Компютърът бил програмиран да прави онова, което правели и истинските лекари, а именно: задавал поредица от въпроси, като всеки отговор обуславял следващия въпрос, например: „Имате ли апетит?“, а после — „Редовен ли е стомахът ви?“, и може би „Как изглеждат изпражненията?“ и тъй нататък.

В Юкатан съпрузите Хирогучи съставили низ от такива въпроси и отговори, описвайки на „Мандаракс“ поведението на *Андрю Макинтош. Накрая компютърът изобразил на екрана следните думи на японски, заемащи място колкото карта за игра: „Психопатична личност“.

За разлика от „Мандаракс“, който не изпитвал чувства и не го било грижа за нищо, съпрузите Хирогучи нямали късмет, защото компютърът не бил програмиран да обясни, че съвсем не става дума за тежко психично отклонение, че засегнатите от това хора рядко биват подлагани на болнично лечение, и че те всъщност са едни от най-щастливите обитатели на планетата; че поведението им просто причинява страдания на околните, но почти никога — на самите тях. Един истински доктор сигурно би обяснил, че милиони хора, които ходят по улиците, всеки ден попадат в зона на сивота, където е трудно да се определи с каквато и да е степен на достоверност дали са патологични личности, или не.

Но съпрузите Хирогучи били невежи в медицинско отношение, затова възприели тази диагноза за страшна болест. И решили по някакъв начин да се отърват от *Андрю Макинтош, а после да се завърнат в далечно Токио. Но засега били зависими от него, колкото и да не им се искало. Научили от печалния хотелски управител, с който разговаряли чрез „Мандаракс“, че всички редовни полети от Гуаякил са отменени, а с компаниите, организиращи чартърни полети, няма телефонна връзка.

Така че на слисаните съпрузи оставали само две възможности да се махнат от Гуаякил: или да използват самолета на *Макинтош, или да се качат на „Баиа де Дарвин“, в случай че (а това ставало все по-невероятно) корабът наистина отплава на следващия ден.