Кърт Вонегът
Галапагос (25)

26.

Щастливият представител на рода фон Клайст, прародителят на всички, живеещи днес, бил висок и слаб, с нос като орлов клюн. Имал гъста къдрава коса, някога златиста, но сега бяла. Бил назначен за капитан на „Баиа де Дарвин“ с уговорката, че първият помощник-капитан ще поеме цялата мисловна дейност. По същите причини и *Зигфрид станал управител на хотела: чичовците от Кито искали знаменитостите и ценната собственост да бъдат наглеждани от близки роднини.

Капитанът и брат му имали красиви къщи на хладните, забулени в мъглица хълмове край Кито, които повече нямало да видят. Те също така наследили значително богатство от убитата си майка и от дядовците и бабите си и по двете линии. И почти нищо не било в изгубилата стойността си еквадорска валута. Почти всичките им вложения се намирали в „Чейс Манхатан Банк“ в Ню Йорк, поради което били в щатски долари и японски йени.

Докато танцувал под душа, капитанът не смятал, че има причини за безпокойство, колкото и зле да изглеждало положението в Гуаякил. Каквото и да станело, Ернандо Крус щял да се справи.

Големият мозък на капитана му предложил мисъл, която според фон Клайст нямало да е зле да подхвърли на Крус, след като се избърше. Щом имало изгледи за дезертьорство, Крус можел да припомни на моряците, че формално погледнато „Баиа де Дарвин“ е военен кораб, което означавало, че от избягалите ще се търси строга отговорност според военноморския правилник.

Този закон не струвал пет пари, но според него по документи корабът принадлежал към еквадорската флота. Самият капитан в ролята на адмирал бил приветствал присъединяването на кораба към военноморските сили още през лятото, с пристигането му от Малмьо. Тогава палубите не били облицовани и тук-таме по голия метал били пробити дупки за монтиране на картечници, ракетни установки, торпеда и така нататък, необходими в случай на война.

Тогава въоръженият кораб щял да участва в десанти, и както казал капитанът в предаването „Всяка вечер“, на всеки сто войници щели да се падат по десет бутилки „Дом Периньон“ и по едно биде.

Докато бил под душа, на капитана му хрумнали и други мисли, но всички те били свързани с Ернандо Крус. Например: ако пътуването се отложело, което било почти сигурно, тогава Крус с още няколко моряци щял да откара кораба някъде в тресавищата, далече от грабителите. Нямало как Крус да измисли причина и капитанът да участва в това.

Ако настъпела голяма суматоха и не можело да се намери сигурно място за кораба близо до града, Крус щял да го откара във военноморската база на галапагоския остров Балтра. И отново нямало да има причина за участието на капитана.

Ако ли пък знаменитостите от Ню Йорк все пак пристигнели на следващата сутрин (колкото и да било невероятно това), щяло да е жизненоважно капитанът да ги приветства на борда и да им вдъхне кураж. Докато ги чакали, Крус щял да премести „Баиа де Дарвин“ по-далече от брега — там, където бил закотвен колумбийският товарен кораб „Сан Матео“. Щял да върне кораба на пристана едва с идването на знаменитостите, за да се качат на борда, а после бързо да вдигне котва и да потегли далеч от опасностите, към открития океан, след което, в зависимост от развитието на нещата, можел и да предприеме обещаното пътешествие.

Най-вероятно обаче било Крус да откара кораба до някое по-сигурно от Гуаякил пристанище, но не и в Перу, Чили или Колумбия — с други думи, никъде по западния бряг на Южна Америка. Жителите на тези държави били изпаднали в бедствено положение точно както и еквадорците.

Панама била добра възможност.

При нужда Ернандо Крус щял да откара знаменитостите чак в Сан Диего. На кораба със сигурност храната и горивото били повече от достатъчно за толкова дълго плаване. По пътя знаменитостите можели да се свържат по телефона с приятелите и близките си и да ги уведомят, че независимо от лошите новини, идещи от всички краища на света, те както обикновено живеят в разкош.

Единственият план при извънредно положение, който капитанът не обмислил под душа, бил той да поеме управлението на кораба, като разчита само на помощта на Мери Хепбърн, да откара кораба до Санта Росалия и този остров да стане люлка на цялото човечество.

Ето един добре известен на „Мандаракс“ цитат:

„Дребната небрежност може да нанесе голяма вреда… Поради липса на гвоздей, подковата паднала; без подкова конят се съсипал, а без кон ездачът бил загубен“.

Бенджамин Франклин (1706–1790)

Да, обаче дребната небрежност много лесно може да стане причина и за добри новини. Поради липсата на Ернандо Крус от „Баиа де Дарвин“ било спасено човечеството. Крус никога не би насочил кораба към Санта Росалия.

В момента той се отдалечавал от пристанището в своя кадилак „Елдорадо“, чийто багажник бил натъпкан с деликатеси, предназначени за „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“. Още призори той бил откраднал тази храна за семейството си, дълго преди пристигането на армията и гладните тълпи.

Автомобилът, купен от Крус благодарение на подкупи, които той осигурил от оборудването и хранителните запаси на „Баиа де Дарвин“, имал същото име, както хотела — същото име, както името на легендарния град с големи богатства и възможности, които испанските прадеди на Крус безуспешно търсили. Прадедите му изтезавали индианците, за да им кажат къде е Елдорадо.

В днешно време не е възможно да си представиш, че някой изтезава някого. Как би могъл да хванеш някого, когото искаш да изтезаваш, след като имаш само плавници и уста? Сега, когато хората плуват толкова бързо и могат да остават под водата дълго време, как би могло да се организира нечие преследване? Човекът, когото смяташ да хванеш, не само че наглед почти няма да се различава от останалите, но би могъл да се скрие къде ли не, на каквато си иска дълбочина.

Ернандо Крус изпълнил своя дълг към човечеството.

И Перуанските военновъздушни сили скоро щели да дадат своя принос, но не и преди шест вечерта, след като *Андрю Макинтош и *Дзенджи Хирогучи загинали. В този миг държавата Перу щяла да обяви война на Еквадор. Перу била банкрутирала петнайсет дни преди Еквадор, така че там гладът бил много по-напреднал. Пехотинците си отивали у дома, като си вземали и оръжието. Можело да се разчита само на малкия перуански въздушен флот и военната хунта задържала положението, като снабдявала екипажите с най-добрата храна, която можела да открие.

Една от причините флотата да бъде бойна единица с такъв висок морал била, че снаряжението, купено на кредит и доставено преди банкрута, било извънредно модерно. Разполагали с осем нови френски изтребители бомбардировачи, и при това на всеки самолет имало разположена една американска ракета въздух-земя с японско компютърно управление, което я насочвало посредством радарни сигнали, или чрез топлинна регулация от самолетния мотор — в зависимост от нарежданията на пилота. От своя страна пилотът получавал нареждания от земен компютър и от компютъра в кабината си. Бойната глава на всяка ракета се състояла от нов израелски експлозив, способен да нанесе една пета от пораженията на атомната бомба, хвърлена от Съединените щати върху майката на Хисако Хирогучи през Втората световна война.

Официалната причина, изтъкната от перуанската хунта за войната била, че Галапагоските острови по право принадлежат на Перу и Перу ще си ги възвърне.

В днешно време никой не е достатъчно умен, за да изработи оръжията, които са имали някога дори най-бедните народи. При това оръжията били използвани непрекъснато. През целия ми живот нямаше и един ден, в който някъде на планетата не бушуваха поне три войни.

А законът за естествения подбор не съумяваше да се справи с новите технологии. Няма женски индивид (с изключение може би на женския носорог) в състояние да роди малко, което да е устойчиво на огън, на бомби или на куршуми.

Най-голямото постижение на закона за естествения подбор по мое време беше някой и друг индивид, който не се бои от нищо, макар да съществуваха толкова страшни неща. Познавах няколко души от този род във Виетнам — в степента, в която такива хора могат да се познават. Такъв човек беше и *Андрю Макинтош.