Кърт Вонегът
Галапагос (21)

22.

Меко казано, посланик Доносо прибързал с написването на двайсетте и шест жалейни строфи за „Последни канка-боно“. Трябвало е по-скоро да лее сълзи върху хартия за „последния обитател на северноамериканския континент“, за „последния европеец“, „последния африканец“, „последния азиатец“ и така нататък.

Доносо обаче поне отгатнал какво щяло да се случи с морала на еквадорците в следващите няколко часа, защото казал по телефона на Боби Кинг:

— Когато се разчуе, че в крайна сметка госпожа Онасис няма да пристигне, ще настъпи бъркотия.

— Само за месец всичко се промени много — рекъл Кинг. — „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ беше само едно от нещата, очаквани с нетърпение от еквадорците. А сега е единственото очаквано нещо.

— Все едно, че сме приготвили пунш с шампанско в голяма кристална купа — подхвърлил Доносо — и само за една нощ купата се е превърнала в ръждива кофа с нитроглицерин.

Той казал също, че „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ поне било отложило с една-две седмици изправянето на Еквадор пред неразрешими икономически проблеми. Правителствата на Колумбия на север и на Перу на юг вече били свалени и заместени с военни диктатури. Всъщност за да отклонят големите мозъци на хората от грижите им, новите водачи на Перу се готвели всеки миг да обявят война на Еквадор.

— Ако госпожа Онасис замине — продължил Доносо, — хората ще я посрещнат като спасител, като творец на чудеса. Ще очакват да привлече натоварени с храна кораби в Гуаякил, и американски бомбардировачи, хвърлящи с парашути зърнени храни, мляко и пресни плодове за децата.

Налага се да кажа, че в днешно време, щом стане на девет месеца, никой не очаква избавление от никъде. Толкова продължава човешкото детство в наши дни.

Самият аз бях избавен от възможността да постъпвам глупаво и да проявявам небрежност до десетгодишната си възраст, когато майка ми напусна семейството. След това започнах сам да се грижа за себе си. А Мери Хепбърн спряла да зависи от родителите си едва на двайсет и две годишна възраст, когато получила научна степен. Родителите на Адолф фон Клайст, капитана на „Баиа де Дарвин“, редовно плащали гаранция, когато той бивал задържан за комарджийски дългове, шофиране в пияно състояние, обида на длъжностни лица, съпротива при арестуване, хулигански постъпки и така нататък, чак до двайсет и шестата му година, когато баща му бил повален от хореята на Хънгтингтън и убил майка му. Едва тогава Адолф започнал да се чувства отговорен за грешките си.

Едно време детството продължавало толкова дълго, че не е чудно, дето много хора през целия си живот вярвали, дори след смъртта на родителите си, че някой се грижи за тях — Господ, определен светия или ангел хранител, звездите или нещо друго.

Сега хората не страдат от такива илюзии. Те отрано научават какво представлява светът и рядко се случва възрастният индивид да не е виждал с очите си как някое невнимателно дете или невнимателен родител биват изяждани от кит убиец или акула.

Преди милион години водели разпалени спорове дали е редно хората да използват механични средства, за да пречат на спермата да опложда яйцеклетката или да махат оплодената яйцеклетка от утробата, за да може броят на хората да не надхвърля хранителните запаси.

В наше време този проблем е решен без да се налагат противоестествени действия. Китовете убийци и акулите поддържат човешката популация в разумни и управляеми рамки, и никой не гладува.

В гимназията на Илнъм Мери Хепбърн преподавала не само обща биология, но и курс по човешка сексология. Това я принуждавало да описва различните средства за предпазване от бременност, които самата тя никога не била използвала, понеже нямала друг любовник освен съпруга си, а двамата с Рой от самото начало искали да имат деца.

Тя, която не успяла да забременее независимо от дългите години на задълбочено сексуално общуване с Рой, трябвало да предупреждава учениците си, че човешкото същество от женски пол много лесно може да забременее и от най-беглия, незначителен и външно съвсем несъществен контакт с индивида от мъжки пол. И след като преподавала няколко години, повечето разказани от нея поучителни истории вече се отнасяли до ученици от Илиъмската гимназия, които тя лично познавала.

Почти не минавал срок без в гимназията да има поне един случай на нежелана бременност, а през паметния пролетен срок на 1981 година случаите били шест. Вярно, че повече от половината деца, които щели да имат деца, говорели за истинска любов между себе си и този, с когото се били съвокупили. Но другата половина деца се кълнели, независимо от опровергаващите ги доказателства, които могат да бъдат определени като необорими, че доколкото си спомняли, никога не се били занимавали с нещо, което можело да доведе до раждането на дете.

В края на паметния пролетен срок на 1981 година Мери казала на своя колежка: „Някои жени забременяват толкова лесно, колкото други настиват.“ И в това със сигурност се криела аналогия: и настинките, и бебетата се причинявали от бацили, които предпочитали като размножителна среда мукозната мембрана.

След десет години на остров Санта Росалия Мери Хепбърн лично се уверила колко лесно едно девствено момиче можело да забременее посредством семето на мъж, който търсел единствено сексуално облекчение и Мери дори не му харесвала.