Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Galapagos, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2014 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2015 г.)

Издание:

Кърт Вонегът. Галапагос

 

Английска, първо издание

 

Kurt Vonnegut

Galapagos

Grafton Books 1987

© Kurt Vonnegut 1985

© Огняна Иванова, преводач, 1992

 

Превод от английски и редакция: Огняна Иванова

художник: Борислав Кьосев

Художник на обложката: К. Якимов

коректор: Ирена Димова

 

Цена: 17 лева

 

Печат и подвързия: „Полиграфически комбинат“

ИК „КОМО“, София

История

  1. — Добавяне

32.

Тъкмо когато групата се настанила удобно в автобуса пред хотел „Елдорадо“, по няколко транзистора в тълпата чули съобщението, че „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ се отменя. За тълпата, както и за войниците, които просто били цивилни в униформа, това означавало, че храната в хотела принадлежи на всички. Запомнете какво ще ви кажа аз, който се навъртам по Земята от милион години: като се вникне в същността, всеки път основният въпрос е храната.

Както казвал „Мандаракс“:

„На първо място месото, а след него — моралът“.

Бертолд Брехт (1898–1956)

Тълпата се втурнала към хотела и мигновено заляла автобуса, макар че и той, и хората в него не представлявали интерес за гладните метежници. Те обаче започнали да удрят по автобуса и да крещят, терзани от мисълта, че хотелът вече е обран и за тях не е останала храна.

Положително хората в автобуса много са се изплашили. Тълпата можела да го прекатури или да го подпали. Ако го замерели с камъни, стъклата щели да се превърнат в шрапнели. Можели да оцелеят само легналите на пода между седалките. Тогава Хисако Хирогучи за пръв път проявила близост със Сълини, като я насочила с ръце и тихо прошепнала на японски, че Сълини трябва да коленичи на пода с наведена глава. После Хисако коленичила до Сълини и *Казак, и я прегърнала през раменете.

С каква нежност щели да се грижат една за друга Хисако и Сълини през следващите години! Какво красиво и мило дете щели да отгледат! Колко им се възхищавах!

 

 

Такива работи. А *Джеймс Уейт отново се представил като защитник на децата. Закрил със собственото си тяло ужасените момиченца от племето канка-боно, легнали на пода. Той възнамерявал по възможност да спаси само себе си, но Мери Хепбърн уловила ръцете му и го дръпнала, така че двамата образували жива защитна стена. Ако полетели парчета стъкло, щели да се забият в тях, а не в децата.

Както казвал „Мандаракс“:

„Няма по-голяма любов от любовта на човека, готов да жертва своя живот за приятелите си“.

Свети Йоан (4 в. пр.н.е.–30 г.?)

Минало известно време, преди в сърцето на *Уейт да се появи „мъждене“ — други думи, преди фибрите да започнат да трептят от само себе си, така че кръвта му да не циркулира правилно. Това отново имало връзка с неговата наследственост. Самият той нямало как да го знае, но и баща му, и майка му, които били също баща и дъщеря, починали от инфаркт малко след като навършили четирийсет години.

Човечеството е имало късмет, че *Уейт не живял достатъчно дълго, та да вземе участие в брачните игри на Санта Росалия. От друга страна може би нямаше да е от голямо значение, ако днешните хора бяха наследили бомбата със закъснител, която е била сърцето му, понеже всъщност никой не доживява до времето за избухване на бомбата. Днес всеки на възрастта на *Уейт би бил смятан за Матусал.

 

 

Междувременно долу край пристанището друга тълпа, друг мъждеещ орган от социалната система на Еквадор, отмъквала от „Баиа де Дарвин“ не само храната, но и телевизорите, телефоните, локатора, сонара, радиоапаратите, крушките, компасите, тоалетната хартия, килимите, сапуна, тенджерите и тиганите, навигационните карти, дюшеците, извънбордовите мотори, надуваемите лодки и така нататък, и така нататък. Тези оцелели хора се опитали да откраднат дори макарата за вдигане и спускане на котвите, но успели само безвъзвратно да я повредят.

Добре, че оставили спасителните лодки — но задигнали и от тях хранителните запаси, приготвени за критични обстоятелства.

А капитан фон Клайст, с опасност за живота му, бил прогонен по бельо до наблюдателната площадка на главната мачта.

 

 

Тълпата край „Елдорадо“ преминала през автобуса като приливна вълна и го оставила, така да се каже, на сухо. Автобусът можел да тръгне за където си иска. Наоколо почти не останали хора освен няколкото тела на пострадали и убити в тъпканицата.

Тогава *Зигфрид фон Клайст геройски потиснал гърчовете и без да обръща внимание на халюцинациите, симптоматични за Хънтингтъновата хорея, заел шофьорското място. Сметнал, че е най-добре десетината пътници да останат, където били — на пода, та да не се виждат отвън и да намират утеха в топлината от телата си.

Запалил мотора и разбрал, че резервоарът е пълен. Включил климатичната инсталация. Съобщил на английски — единствения общ език с някои от пътниците, че след минута-две вътре ще стане прохладно — обещание, което можел да изпълни.

Навън се здрачавало, затова той запалил малките фарове.

* * *

Горе-долу по същото време държавата Перу обявила война на Еквадор. Два перуански бомбардировача навлезли в еквадорска територия — единият с ракета, настроена на локаторните сигнали, идещи от международното летище „Гуаякил“, а другият с ракета, настроена на локаторните сигнали, идещи от военноморската база на галапагоския остров Балтра, приютил един учебен платноход, шест кораба на бреговата охрана, два презокеански влекача, патрулна подводница, сух док, и — намиращ се на сухо в дока разрушител. От корабите на еквадорската флота разрушителят бил най-големият, с едно изключение — корабът „Баиа де Дарвин“.

Както казвал „Мандаракс“:

„Това бяха най-славните, но и най-позорните дни, време на мъдрост, но и време на глупост, епоха на вяра и епоха на неверие, период на Светлина и период на Мрак, пролет на надеждата и зима на отчаянието — всичко беше пред нас, и пред нас нямаше нищо, всички бяхме се запътили право към Небесата, и същевременно вървяхме точно в противоположната посока“.

Чарлс Дикенс (1812–1870)