Кърт Вонегът
Галапагос (28)

29.

Междувременно Мери Хепбърн се самоубива в стаята си, легнала на кревата с полиетиленовата опаковка от роклята в стил „Джаки“ върху главата. Пликът вече бил замъглен от нейното дишане и Мери започнала да халюцинира, че е голяма земна костенурка, обърната възнак в горещия и влажен трюм на едновремешен кораб. Размахвала безпомощно лапи във въздуха, точно както би правила една земна костенурка, обърната по гръб.

Както тя била разказвала често на учениците си, корабите, прекосяващи Пасифика, обикновено спирали на Галапагоските острови и хващали беззащитните костенурки, които, обърнати по гръб, месеци наред оставали живи без храна и вода. Костенурките били бавни, кротки, огромни и в изобилие. Моряците ги ловели без страх, че могат да бъдат одраскани или ухапани. После ги завличали до големите корабни лодки, чакащи край брега, използвайки собствените безполезни доспехи на животните като шейни.

Складирали ги в тъмното, обърнати по гръб, и преставали да се занимават с тях, докато не дойдело време да ги изядат. За моряците красотата на костенурките се криела във факта, че са прясно месо, което нито трябва да се замразява, нито да бъде веднага изяждано.

Всяка учебна година в Илиъм Мери можела да преброи няколко ученици, възмутени, че човешките същества са проявили такава жестокост към доверчивите твари. Това й давало възможност да каже, че дълго преди да се появи животното човек, природните закони се били отнесли грубо с тези костенурки.

Някога те били милиони и тромаво се движели по всяко късче суша с умерен климат, казвала тя.

По-късно обаче някои дребни животни се превърнали в гризачи. Те лесно откривали и изяждали костенурчите яйца. Изяждали ги до последното яйце.

Така че много бързо с костенурките било свършено, освен с онези, останали на малкото острови, където нямало гризачи.

Цяло пророчество е, че Мери се схващала като земна костенурка, докато се задушавала — защото онова, което някога се случило с костенурките, започнало да се случва и с много представители на човечеството.

Някакво ново създание, невидимо за невъоръжено око, изяждало всичките яйца на човешките яйчници, започвайки от годишния панаир на книгата във Франкфурт, Германия. Жените на панаира усещали, че леко покачват температура, която минавала след ден-два, и понякога се съпровождала от смущения в зрението. След което те ставали точно като Мери Хепбърн: вече не можели да имат деца. Не открили начин да се преборят с тази болест. И фактически тя се разпространила навсякъде.

Историята как силните земни костенурки били почти изтребени от дребните гризачи е още една история за Давид и Голиат. Но има и друга такава история.

Мери стигнала толкова близо до смъртта, че видяла синия тунел към Отвъдния свят. В същия миг тя възроптала срещу големия си мозък, който я бил докарал толкова далеко. Махнала увития около главата й плик и вместо да умре, слязла във фоайето, където заварила Джеймс Уейт да храни с фъстъци, маслини, череши и лук, взети от бара, шестте момичета от племето канка-боно.

Тази картина на недодялана благотворителност щяла да остане запечатана в нейното съзнание до края на живота й. Мери щяла да повярва завинаги, че Уейт е благородно, състрадателно и любещо човешко същество. И понеже по-късно той умрял от инфаркт, не се случило нищо, което да промени високото й мнение за този отвратителен човек.

Отгоре на всичко Уейт бил и убиец.

Ето какво убийство извършил…

Когато бил хомосексуална проститутка на остров Манхатан, един разплут плутократ в някакъв бар го попитал дали знае, че етикетът с цената все още стои прикачен към подгъва на красивата му нова синя велурена риза. В жилите на мъжа течала кралска кръв! Това бил Ричард, принц на Хърватско и Славония, пряк потомък на английския крал Джеймс I, на немския император Фридрих III, австрийския император Франц Йосиф и на френския крал Луи XV. Той държал магазин за антики в северната част на авеню „Мадисън“ и не бил хомосексуалист. Искал младият Уейт да го души с широкия копринен колан от халата му, а когато остава съвсем малко да умре, да разхлаби колана.

Принц Ричард имал жена и две деца, които заминали на ски в Швейцария, а жена му била достатъчно млада и все още имала овулация, така че младият Уейт може би е попречил да се роди още един преносител на тези благородни гени.

Има и още нещо: ако принц Ричард не бил убит, той и жена му можели да бъдат поканени от Боби Кинг да участват в „Най-голямото пътешествие сред природата на двайсети век.“

Вдовицата на принц Ричард станала преуспяващ дизайнер на вратовръзки и се нарекла „принцеса Шарлот“, макар че била от прост произход, дъщеря на майстор на покриви от Статън Айланд и не заслужавала такава титла или използването на фамилен герб. Въпреки това на всяка вратовръзка имало герб.

Покойният Андрю Макинтош притежавал няколко връзки на „принцеса Шарлот“.

Уейт проснал възнак тялото на затлъстелия, останал без врат благородник на леглото с балдахин, което според принца принадлежало на Елеонор от Палатинат-Нюбург, майката на унгарския крал Йосиф I. Уейт го вързал за четирите дебели стълба на балдахина с предварително приготвени найлонови въжета. Те били скрити в тайно чекмедже под драперията в долната част на леглото. Чекмеджето било старо и едно време Елеонор от Палатинат-Нюбург пазела в него любовните си тайни.

— Вържи ме много здраво, за да не мога да се измъкна — казал принц Ричард на младия Уейт, — но гледай да не прекъснеш кръвообращението. Не искам да получавам гангрена.

Големият му мозък го карал да върши това поне веднъж месечно през последните три години: наемал непознати, които да го вържат и да го душат известно време. Ама че система за оцеляване!

Ричард, принц на Хърватско и на Славония, може би пред присъстващите призраци на своите прадеди, дал указания на младия Джеймс Уейт да го души до мига, когато загуби съзнание. После Уейт, който му се представил като „Джими“, трябвало да брои бавно до двайсет, както следва: „Хиляда и едно… хиляда и две…“ и така нататък.

Може би пред погледите на крал Джеймс, император Фридрих, император Франц Йосиф и крал Луи принцът, един от няколкото претенденти за югославския престол, предупредил „Джими“ да не докосва нито тялото, нито облеклото му, освен колана около шията. Той щял да изпита оргазъм, но „Джими“ не трябвало да ускорява това събитие с устата или ръцете си. „Не съм хомосексуалист — казал принцът на Джими. — И те наех като камериер, а не като проститутка… Може би ще ти е трудно да го повярваш, Джими — продължил той, — ако водиш такъв живот, какъвто аз смятам, че водиш, но за мен това е възвишено преживяване, затова нека си остане възвишено. С други думи, няма да ти дам сто долара бакшиш. Ясно ли е? Аз съм необикновен човек.“

Той не казал на Уейт, но неговият мозък му предлагал забележителен филм, докато бил в безсъзнание. Виждал се единият край на огъваща се синя тръба с диаметър около пет метра, през която можел да мине камион, осветена отвътре като фуния на торнадо. Но не бучала като торнадо. Вместо това от далечния край, който бил на около петдесет метра, се чувала неземна музика, като от стъклена хармоника. В зависимост от това как се завъртала тръбата, принц Ричард мярвал и отвора в далечния край — златна точица и намек за зеленина.

Това, разбира се, бил тунелът за Отвъдния свят.

Уейт сложил малка гумена топка в устата на вероятния освободител на Югославия, както му било наредено, и запушил устата с предварително приготвено парче лейкопласт, залепено за единия стълб.

После удушил принца, като прекъснал притока на кръв към големия му мозък и притока на въздух към дробовете му. Вместо бавно да брои до двайсет, след като принцът изгубил съзнание, преживее оргазма си и види извиващата се тръба, Уейт бавно броил до триста. Това продължило пет минути.

Случилото се, не било нещо, което Уейт специално искал. Идеята била на големия му мозък.

Ако го изправели на съд за убийство, за непредумишлено убийство или за каквото и да е според названието, с което властите биха нарекли това престъпление, Уейт вероятно щял да твърди, че в момента бил загубил разсъдъка си. Би заявил, че за миг големият му мозък просто не е работил правилно. Преди милион години не е имало човек, който да не е знаел какво означава това.

Оправданията за проблеми с мозъка били главната тема на тогавашните разговори: „Прощавай!“, „Извини ме“, „Надявам се, че не те ударих“, „Не мога да повярвам, че аз съм го направил“, „Толкова бързо стана, че нямах време да мисля“, „Застрахован съм за такива случаи“, „Ще мога ли някога да си го простя?“, „Не предполагах, че е зареден“, и така нататък, и така нататък.

По извезаните с гербове копринени чаршафи на принца имало капчици и големи капки сперма, пълна с кралски попови лъжички, надпреварващи се за някъде. Младият Уейт излязъл от тройния апартамент на „Сътън Плейс“. Нищо не бил откраднал, не оставил и отпечатъци. Портиерът, който го видял да влиза и да излиза, не успял да опише подробно външността му на полицията. Казал само, че е бял, млад и строен, облечен със синя велурена риза, от която още виси етикетът с цената.

И в милионите кралски попови лъжички върху копринен чаршаф, които се движат без цел, имало нещо пророческо. По отношение на човешката сперма целият свят, с изключение на Галапагоските острови, щял да стане като този копринен чаршаф.

Смея ли да добавя: „И то тъкмо навреме“?