Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
High Crimes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джоузеф Файндър. Тежки престъпления

Американска. Първо издание

ИК „Бард“ ООД, София, 1998

Редактор: Анелия Христова

История

  1. — Добавяне

5.

Събуди се, протегна ръка към Том, после си спомни какво се бе случило.

Леко замаяна от алкохола, Клеър направи закуска за Ани и за себе си — омлет с четири яйца и нищо друго. Том беше майстор готвачът в семейството и яйцата бяха почти върхът на кулинарните й умения. Взе любимата чиния на Ани и разряза омлета на две.

— Не го искам — заяви детето. Още беше по пижама и отказваше да се облече. — Не обичам яйцата така.

— Това е омлет, миличко.

— Не ми харесва. Искам както татко ги прави.

Клеър въздъхна дълбоко.

— Опитай го, скъпа.

— Няма. Не го искам.

Клеър седна до дъщеря си и я погали по невероятно мекото личице. Момиченцето рязко извърна глава.

— Нямаме повече яйца, миличка, затова не мога да ти направя бъркани яйца, както ти ги приготвя татко.

— Искам татко да ги направи.

— Нали ти казах, че татко замина за малко по работа.

Лицето на Ани помръкна.

— Какво значи „за малко“?

— Няколко дни. Може би повече. Но работата му е много важна и татко не би те оставил, ако не беше така. Знаеш това.

— Но защо избяга от мен?

— Не е избягал от теб, а… от едни лоши хора.

— Кои?

Уместен въпрос.

— Не знам.

— Защо?

— Още не знам.

— Ще се върне ли?

— Разбира се. Само след няколко дни.

— Искам да се върне днес.

— Аз също, миличка. Но не може, защото има няколко много важни делови срещи.

Лицето на Ани беше безизразно. За миг бурята сякаш отмина и тревогите й намаляха.

После изведнъж детето протегна ръце и блъсна чинията си, която със силен трясък се разби на десетки парчета. Жълтият омлет с форма на полумесец се размаза на пода.

— Ани! — извика Клеър.

Момиченцето я погледна предизвикателно.

Клеър бавно се свлече на земята и покри с ръце лицето си. Не беше в състояние да помръдне. Вече не издържаше.

Погледна дъщеря си с насълзени очи. Ани се вторачи в нея стъписана.

— Мамо? — тихо попита детето.

— Няма нищо, миличка.

— Съжалявам, мамо.

— Няма нищо…

Външната врата се отвори. Дрънкането на ключовете и кашлицата възвестиха пристигането на Роза.

— Татко ли е?

— Не. Роза.

— Госпожо Чапман! — възкликна жената, втурна се към Клеър и й помогна да стане. — Добре ли сте?

— Да, Роза. Благодаря. Нищо ми няма.

Жената й хвърли бърз, изпитателен поглед, сетне целуна Ани.

Клеър приглади косите си и нервно оправи блузата си.

— Трябва да тръгвам за работа, Роза. Ще й направиш ли закуска? После я заведи на училище.

— Разбира се, госпожо Чапман.

Роза коленичи и внимателно събра парчетата от счупената чиния.

— Дай ми целувка, миличка — рече Клеър и се наведе към Ани.

Преди да излезе, тя вдигна телефона в кухнята, за да чуе дали има записани съобщения, но никой не се беше обаждал.