Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- High Crimes, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Джоузеф Файндър. Тежки престъпления
Американска. Първо издание
ИК „Бард“ ООД, София, 1998
Редактор: Анелия Христова
История
- — Добавяне
5.
Събуди се, протегна ръка към Том, после си спомни какво се бе случило.
Леко замаяна от алкохола, Клеър направи закуска за Ани и за себе си — омлет с четири яйца и нищо друго. Том беше майстор готвачът в семейството и яйцата бяха почти върхът на кулинарните й умения. Взе любимата чиния на Ани и разряза омлета на две.
— Не го искам — заяви детето. Още беше по пижама и отказваше да се облече. — Не обичам яйцата така.
— Това е омлет, миличко.
— Не ми харесва. Искам както татко ги прави.
Клеър въздъхна дълбоко.
— Опитай го, скъпа.
— Няма. Не го искам.
Клеър седна до дъщеря си и я погали по невероятно мекото личице. Момиченцето рязко извърна глава.
— Нямаме повече яйца, миличка, затова не мога да ти направя бъркани яйца, както ти ги приготвя татко.
— Искам татко да ги направи.
— Нали ти казах, че татко замина за малко по работа.
Лицето на Ани помръкна.
— Какво значи „за малко“?
— Няколко дни. Може би повече. Но работата му е много важна и татко не би те оставил, ако не беше така. Знаеш това.
— Но защо избяга от мен?
— Не е избягал от теб, а… от едни лоши хора.
— Кои?
Уместен въпрос.
— Не знам.
— Защо?
— Още не знам.
— Ще се върне ли?
— Разбира се. Само след няколко дни.
— Искам да се върне днес.
— Аз също, миличка. Но не може, защото има няколко много важни делови срещи.
Лицето на Ани беше безизразно. За миг бурята сякаш отмина и тревогите й намаляха.
После изведнъж детето протегна ръце и блъсна чинията си, която със силен трясък се разби на десетки парчета. Жълтият омлет с форма на полумесец се размаза на пода.
— Ани! — извика Клеър.
Момиченцето я погледна предизвикателно.
Клеър бавно се свлече на земята и покри с ръце лицето си. Не беше в състояние да помръдне. Вече не издържаше.
Погледна дъщеря си с насълзени очи. Ани се вторачи в нея стъписана.
— Мамо? — тихо попита детето.
— Няма нищо, миличка.
— Съжалявам, мамо.
— Няма нищо…
Външната врата се отвори. Дрънкането на ключовете и кашлицата възвестиха пристигането на Роза.
— Татко ли е?
— Не. Роза.
— Госпожо Чапман! — възкликна жената, втурна се към Клеър и й помогна да стане. — Добре ли сте?
— Да, Роза. Благодаря. Нищо ми няма.
Жената й хвърли бърз, изпитателен поглед, сетне целуна Ани.
Клеър приглади косите си и нервно оправи блузата си.
— Трябва да тръгвам за работа, Роза. Ще й направиш ли закуска? После я заведи на училище.
— Разбира се, госпожо Чапман.
Роза коленичи и внимателно събра парчетата от счупената чиния.
— Дай ми целувка, миличка — рече Клеър и се наведе към Ани.
Преди да излезе, тя вдигна телефона в кухнята, за да чуе дали има записани съобщения, но никой не се беше обаждал.