Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (16)

16.

— О, за мен е истинска чест да се запознаем, госпожо — каза младият мъж.

Това беше капитан Терънс Ембри. Двайсет и седем годишен. Служебният защитник на Том.

Клеър се усмихна, кимна учтиво и разбърка диетичната сметана в кафето си. Беше рано сутринта и двамата се бяха срещнали на закуска в „Макдоналдс“. Предишната вечер той се бе обадил в „Куолити Ин“, за да й съобщи, че са го назначили по случая, и я покани да се видят.

— Изучавали сме вашата книга „Престъплението и законът“ — продължи Ембри. — Но съжалявам за обстоятелствата, при които се запознаваме…

Гласът му постепенно заглъхна, а лицето му поруменя.

Тери Ембри имаше червеникава коса, подстригана съвсем късо, големи щръкнали уши и неспокойни воднисти сини очи. Лесно се изчервяваше. Пръстите му бяха дълги и тънки. На лявата ръка носеше масивна, лъскава венчална халка, явно съвсем нова, а на дясната — тежкия почетен пръстен на Уест Пойнт, с изкуствен черен сапфир. По поръчка на армията Ембри бе завършил право в университета във Вирджиния, а после — Школата за военносъдебни съветници в Шарлътсвил. Клеър веднага разбра, че е умен млад мъж, но съвсем неопитен.

Още нямаше апетит. Отпи от кафето и попита:

— Имате ли нещо против, ако запаля цигара?

Очите му се разшириха и той смутено огледа помещението.

— Не, аз…

— Не се тревожете, тук сме в секцията за пушачи — каза тя, отвори пакет „Кемъл“, извади цигара и я запали с пластмасовата си запалка „Бик“. Презираше се, че отново започна да пуши, но не можеше да се сдържа. Малко неща бяха по-отвратителни от пушенето на закуска. — Кажете ми нещо, капитан…

— Тери.

— Добре. Тери. Бил ли си някога защитник?

Лицето му почервеня и Клеър получи отговор на въпроса си.

— Не, госпожо — тихо отговори той.

— Разбирам. Назначили ли са вече обвинител? Или още е рано за това?

— Ами рано е, но вече са инструктирали някого, което ми говори, че вероятно планират военен съд.

Клеър се усмихна мрачно.

— Каква изненада. И към кого са се обърнали?

— Майор Лукас Уолдрън, госпожо.

Ембри отхапа голям залък от кифлата с яйце.

— Знаеш ли дали е добър?

Очите му отново се разшириха. Той започна да дъвче по-бързо, после се опита да отговори с пълна уста, но накрая само кимна енергично.

— Извинете, госпожо. Да, майор Уолдрън е добър. Може би най-добрият, с когото разполагат.

— Нима? — попита Клеър, без да се изненадва.

— Е, малко е сприхав, но е най-опитният. Много агресивен. И печели всичките си дела. Досега никой не е бил оправдан, когато той е бил обвинител.

— Вероятно това не означава, че взима само лесни случаи, нали?

— Съвсем не, госпожо. Наистина много го бива.

— Съпругът ми е изкупителна жертва.

— Да, госпожо — учтиво се съгласи Ембри.

— Когато прочетеш документите, които ще ти дадат, ще се убедиш в това. Тук става дума за заговор. Ще можеш ли да се справиш?

— Ако е вярно, госпожо, ще се справя.

— Имай предвид, че това няма да се отрази добре на кариерата ти, Тери.

— Не знам кое е най-доброто за кариерата ми, госпожо.

— Моля те, престани да повтаряш „госпожо“.

— Съжалявам.

— Тери, трябва да знаеш, че ще наема и цивилен защитник.

Той се вторачи в кифлата си.

— Това е твое право… Клеър. Искаш ли да се оттегля от случая?

— Не.

— Ами тогава единият от нас ще трябва да бъде помощник-адвокат. Предполагам, че ще съм аз. Това ме устройва.

— Кажи ми нещо, Тери. Защо мислиш, че ти, един съвършено неопитен човек, си назначен по този случай? Ще се изправиш срещу майор Уолдрън, най-добрия в армията. Имаш ли представа?

— Не — призна той с откровеност, която й се видя обезоръжаваща, — но нещата не изглеждат добре за нас, нали?

Клеър изсумтя.

— Не ти си избрал това назначение.

— В армията правиш каквото ти кажат.

— Може би предпочиташ да си обвинител?

— В този случай ли? — Той отново почервеня. — Това прилича на вкусна мръвка, която чака някой да я излапа.

— Може би прокуратурата.

— Е, така се говори, но аз още не съм се разровил.

— Ти ли поиска да те определят за защитник, или те назначиха?

— Бях назначен. Всички военносъдебни съветници искат да бъдат обвинители, а не защитници. Да бъдеш адвокат на лошите момчета не е билет за главоломна кариера.

Очите на Клеър блеснаха.

— Искам да знаеш нещо, Тери — хладно каза тя и издиша облак цигарен дим. — Моят съпруг не е лошо момче.

— Както и да е. Мисля, че трябва да видиш това.

Ембри извади няколко листа от една папка и без да ги поглежда, й ги даде.

— Какво е това? — попита Клеър.

— Обвинението. Бързо действат. Член 85, дезертьорство. Член 90, умишлено неподчинение на командира. Член 118, убийство първа степен. На осемдесет и седем човека.

Той погледна Клеър и поклати глава.

За пръв път сериозността и категоричността на всичко това я поразиха. Онези хора наистина се бяха заяли с Том. Можеше да го екзекутират. При военните още съществуваше смъртно наказание.

Тя нямаше друг избор.

— Мисля, че промених решението си — решително каза Клеър. — Какви документи трябва да подпиша, за да представям съпруга си?