Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (44)

44.

Клеър и Том се срещнаха в една от заседателните зали в обезопасения съдебен комплекс. Тя му показа фотокопието на меморандума на Маркс, което Денис й бе дал. Той го прочете с безизразно лице, сетне вдигна глава и се усмихна:

— Много добре.

— Много добре? — смая се Клеър. — Само това ли ще кажеш? С този къс хартия може да спечелим делото!

Том наклони глава на една страна и я изгледа с любопитство.

— Мислиш ли?

— Е, не се знае какво може да стане на този инсцениран процес. Но сега имаме доказателство, че Маркс е дал заповед на Ернандес онези хора да бъдат избити. Това е изключително важно. Смяташ ли, че Ернандес е бил един от стрелците?

Том сви рамене.

— Нали ти казах, че не видях нищо. Чух изстрели и докато стигна дотам, бяха останали само труповете.

— Не видя ли Ернандес да държи картечницата така, сякаш току-що е стрелял, или нещо подобно? Не криеш нищо от мен, нали?

— Клеър — повиши тон той, — слушаш ли какво ти говоря? Казах, не видях нищо. Искаш ли да повторя? Не видях нищо.

Тя се вторачи в него, стъписана от внезапния му изблик на гняв. Защо ли се ядоса толкова много?

— Чух — отговори тя и се запъти към съдебната зала.

 

 

— Правителството призовава Фредерик Култас.

Култас беше експертът по балистика, специалист от национален мащаб по разпознаване на оръжия.

Беше висок и непохватен човек. Седна на свидетелското място и положи клетва. Имаше голяма продълговата глава, високо чело, увенчано с неподходящо подстригана кестенява коса, подобна на козина, очила с телени рамки, малки кръгли кафяви очи и лице почти без брадичка.

Съдебните заседатели го наблюдаваха с любопитство. През повечето време не показваха чувствата си, но Клеър нито веднъж не ги забеляза да изглеждат отегчени или разсеяни.

Култас се представи и Уолдрън го разпита за подробностите. Фредерик Култас беше от Отдела за оръжия и маркировка към ФБР и инструктор по разпознаване на оръжия в „Куонтико“. Беше завършил академията „Смит и Уесън“. От дванайсет години работеше за ФБР. Специалист по маркировка на оръжията. Уолдрън наложи тезата си с досадна изкусност. Култас беше истински познавач на оръжия.

— Какви амуниции бяха намерени? — попита Уолдрън.

— Трийсет и девет куршума и сто трийсет и седем гилзи.

— В добро състояние ли бяха?

— Да.

— Според вас този брой на куршумите съвпада ли с показанията, че са били изстреляни двеста патрона?

— Да. Дори да се използва детектор за метал, много от гилзите ще липсват.

— Нещо друго било ли е намерено?

— Да. Сто и седем брънки, малките назъбени и набраздени метални парчета, които свързват патроните един към друг в картечната лента.

— Тези брънки помогнаха ли ви да разпознаете оръжието, с което е било стреляно?

— Не. Трудно е да се разпознаят брънките на отделно оръжие, макар че според мен е теоретически възможно.

— Господин Култас, в доклада на правителството на Салвадор пишеше ли дали са извадени куршуми от труповете?

— Не, но това не означава нищо. Изключително трудно е да се извадят куршумите, изстреляни от картечница, защото повечето минават през тялото.

После Уолдрън му показа веществените доказателства.

— А сега, кажете ни дали тези куршуми и гилзи са изстреляни от същото това оръжие?

— Да.

— От това ли?

Уолдрън вдигна увитата в найлон картечница. Култас се наведе да я разгледа отблизо. Театрален ефект.

— Да, от тази картечница са.

— Господин Култас, кажете ни, как свързвате определени куршуми с определено оръжие?

Култас се върна на мястото си. Гласът му стана силен, носов и непоносимо горделив.

— В цевта на всяко оръжие е изрязан спираловиден канал. Нарича се нарез. Нарезът предизвиква въртеливо движение на куршума, завърта го бързо и по този начин го кара да лети по-бързо и с по-голяма точност. Спираловидният канал на всеки вид оръжие има уникална схема. Разстоянието между два нареза в цевта на огнестрелното оръжие се нарича поле. Тези полета и вдлъбнатините между тях оставят отпечатък върху куршума — маркировката, която виждаме под микроскопа.

Сигурно е непоносим като инструктор, помисли си Клеър. Нищо чудно, че лабораторията на ФБР вечно имаше неприятности.

— И нарезите на това оръжие съответстват ли на куршумите, които видяхте?

— Абсолютно. Нарезите на тази картечница „М-60“ са направени по системата „четири-надясно“ или четири полета и вдлъбнатини с десен наклон. Освен това на всеки трийсет сантиметра има извивка надясно. Сравнявайки ги под микроскопа, аз видях, че по куршумите има следи от този вид нарез. Забелязах, че едно от полетата в тази цев е по-тясно от другите. Това е още един отличителен знак. Браздите върху куршумите, причинени от минаването през цевта, бяха идентични на нареза на въпросното оръжие. Това означава, че са изстреляни от него.

Съдията Фаръл отвори поредната пепси-кола.

— А гилзите? — продължи Уолдрън.

— Разгледах изхвърлените гилзи, обръщайки внимание на първоначалния им вид, на отпечатъка от ударника и от долната част на цевта.

— И не изпитвате съмнения, че тези куршуми са били изстреляни от картечницата, която току-що разгледахте?

— Никакви.

— Много ви благодаря, господин Култас. Нямам повече въпроси.

— Защитата иска ли да разпита свидетеля? — попита Фаръл.

— Да, господине — отговори Клеър и стана. Няколко секунди се взира предизвикателно в свидетеля и накрая попита: — Господин Култас, знаете ли дали това е оръжието, използвано от сержант Кубик?

— Не — призна той.

— Нима? Как така?

— Ами, не съм сведущ да давам такива показания. Разбрах, че от Форт Браг вече са изпратили тук свидетел, който е описал компютърните оръжейни архиви и как те се поддържат. Но това е извън моята област на компетентност.

— Тогава нямате представа на кого е била тази картечница?

— Точно така.

— Господин Култас, вие вече дадохте показания, че не знаете дали някои от тези куршуми са били извадени от труповете, нали?

— Да.

— А знаете ли дали тези куршуми са убили някого?

— Не. Това е извън моята област. Предполагам, че очевидците…

— Благодаря. А сега, господин Култас, въз основа на задълбочения ви анализ на доказателствата, можете ли да кажете на съда кога са били изстреляни тези куршуми?

— Не.

— Така ли? Нямате никаква представа?

— Ами съпътстващите документи…

— Казах, въз основа на вашия анализ. Тези куршуми изстреляни ли са на въпросната дата, 22 юни 1985 година?

— Не знам.

— Можете ли да ни кажете дали са били изстреляни през онзи юнски ден?

— Не.

— Или през въпросния месец?

— Не.

— Интересно. А можете ли да ми кажете нещо друго? Когато дълго стреляте с една картечница, какво става с цевта?

— Ами нагорещява се.

Неколцина от съдебните заседатели и от зрителите тихо се изсмяха.

— И какво правите тогава? Продължавате ли да я използвате?

— О, не. След като изстреляте петстотин патрона, трябва да смените цевта, за да не се нажежи. Махате я и слагате друга.

— Дори по време на сражение?

— О, разбира се. Картечницата обикновено се дава с резервна цев. Понякога с няколко. Цевите са взаимно заменяеми. Освен това се повреждат. След известно време ги изхвърляте.

— Тогава тази картечница може да е била дадена с две отделни цеви?

— Точно така.

— Вероятно с повече.

— Вероятно.

Тя погледна крадешком към Ембри. Очите му блестяха от гордост.

— Господин Култас, на цевите на картечниците има ли серийни номера, като при всички останали видове оръжия?

— Понякога. Виждал съм такива.

— А на тази има ли?

— Не.

— Тази картечница няма ли опознавателни знаци?

— Не.

— Тогава знаете ли дали точно тази цев е била дадена заедно с точно тази картечница?

Той озадачено поклати глава и се почеса по брадичката.

— Няма начин това да се установи.

— Но знаете, че цевите могат лесно да бъдат разменени?

— Да.

— Господин Култас, ако в името на спора приемем, че тази цев е била използвана за изстрелването на патроните, които вие така старателно сте разгледали, възможно ли е някой да е разменил цевите?

— Да, предполагам, че е възможно.

— Само предполагате?

— Да, възможно е.

— И така, някой може да е взел това оръжие и да е сложил цевта, която е била използвана за изстрелването на всички тези патрони?

— Не мога да го отрека.

— Възможно ли е?

— Теоретично, да.

— Не е трудно да се направи, нали?

— Не.

— Всъщност би било много лесно?

— Да. Това би било много лесно.

— Благодаря, господин Култас. Нямам повече въпроси.