Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (21)

21.

Библиотеката във взетата под наем къща беше богата и скъпа. Снежнобелите лавици бяха отрупани не само с антикварни издания в кожени подвързии, но и с нови книги с твърди корици, предимно исторически и политически романи.

Капитан Ембри, облечен в цивилни дрехи (чисто нови тъмносини джинси и риза с къси ръкави) седеше на твърдия стол пред страничната маса и водеше записки в тефтера си. Граймс се бе излегнал в креслото, тапицирано с дамаска на цветя.

Клеър седеше и пушеше, обградена с юридическа литература: „Наръчник за военните правила в доказателствата“, „Военно криминално право“, „Наръчник за военните съдилища в Съединените щати“.

— И така, всичко, което обвинението възнамерява да представи на изслушването по член 32, са онези седем писмени показания и един така наречен очевидец, Джеймс Ернандес.

— Да — рече Граймс. — Правителството не е длъжно да ни представя всичко, с което разполага. Само трябва да демонстрират достатъчно вероятни основания, за да се стигне до военен съд. Би било глупаво от тяхна страна да дадат повече от минималното.

— Идеята е ние да се опитаме да направим така, че да не се стига до военен съд — добави Ембри.

— Това няма да стане — каза Граймс. — Колкото и усилия да положим. Затова смятайте изслушването по член 32 за репетиция. Ще имаме възможност предварително да чуем техните доводи и да видим какво ще сложат на масата. Ще ги подложим на кръстосан разпит, за да проверим кои са слабите им места.

— Ами останалите шестима от „Горящо дърво“, които са дали показания? — попита Клеър. — Защо не са призовани като свидетели?

— О, не е необходимо — отговори Граймс. — Свидетелите, живеещи на повече от сто и петдесет километра, не са длъжни да се явяват. Пък и правителството не се нуждае от тях.

Тя кимна.

— Възможно ли е да ни изненадат? Да извадят нещо по време на изслушването?

— Обикновено ти дават материалите веднага щом ги получат.

— Да — рече Граймс, разглеждайки орнаментите на сводестия таван, — или един-два дни по-рано. Желанието им е да могат да кажат, че са ни дали всичко предварително.

— Ако извадят нещо, ще поискаме отлагане, това е всичко — рече Ембри.

— Също като в граждански съд — отбеляза Клеър. — А член 46 от Кодекса? Клаузата за равнопоставен достъп?

Граймс наведе глава и бавно се обърна, за да я погледне.

— Някой е чел „Военно криминално право“ цяла нощ.

— Имаме еднакви възможности да призоваваме свидетели и да получаваме доказателства, и така нататък — продължи тя.

— Точно така — потвърди Граймс, — но не пише, че разполагаме с еднакво време, нали?

— Мамо? — чу се гласчето на Ани, която бе застанала на прага и с любопитство разглеждаше двамата мъже.

— Да, мила?

— Мамо, Джаки готви вечеря. Скоро ще бъде готова.

— Добре, скъпа. И ние ще свършим скоро. А сега, остави ни да работим.

— Добре. — Детето срамежливо се извърна към Граймс и Ембри. — Здрасти.

— Здрасти — едновременно отговориха те.

— Защо пушиш, мамо?

— Хайде, излез оттук. Ще се видим на вечеря.

— Но аз искам да стоя тук — нацупи се Ани.

— Не сега, миличка.

— Защо?

— Защото в момента работя.

— Все работиш! — извика момиченцето и сърдито излезе от библиотеката.

— Имаш сериозен проблем с този отвратителен навик — рече Граймс. — Мислех, че в Кеймбридж пушенето е забранено. Нещо като местен закон.

— Добре, добре. Ще ги откажа, когато всичко това свърши — каза Клеър. — Щях да ви поканя на вечеря, но…

— Поканата е приета — рече Граймс. — Усещам уханието. Някой тук знае да готви. Обожавам чесън.

— Тери? — попита Клеър.

— Не мога — отговори Ембри и мигновено се изчерви. — Съжалявам, но трябва… да се срещна с един човек.

— Вече мамиш жена си, а? — подхвърли Граймс.

Ембри се усмихна стеснително и поклати глава.

— Добре — каза тя. — И така, искам да намерим каквото можем за Ернандес, Тери. Заведи досие на всеки свидетел, дал показания срещу Том. Трябват ми докладите за физическата им годност, служебните характеристики, всичко. После искам да разпитам Ернандес.

— По-добре остави това на мен или на Ембри — каза Граймс.

— Защо?

— Защото и двамата сме военни. Знаем как да проведем разпита.

— Чудесно, но и аз искам да бъда там. Да видя лицето му.

— Разбира се — съгласи се Граймс.

— Освен това имам намерение да разбера дали са му предложили нещо в замяна на показанията. Като например имунитет. Същото важи и за всеки друг, когото призоват като свидетел.

— Трябва да отправим иск — каза Граймс. — Да поискаме от правителството да уточни кои свидетели могат да претендират за привилегии и защо. Да отправим иск за копия от документите, с които им е даден имунитет. Или от обещанията за снизходителност. От споразуменията с всички информатори, включително паричните и имуществени възнаграждения.

— Добре — каза Клеър, запалвайки поредната цигара. — Искам имената на служещите от онова подразделение, настоящите им адреси и телефонните номера. Ще накарам Рей Деверо да ги издири.

— Едва ли ще намериш всички — рече Ембри. — Тези типове понякога изчезват.

— Рей е добър.

— Те са по-добри.

— Мислиш ли, че можем да им вярваме по време на предварителното следствие? — попита Клеър. — Че ще ни дадат всичко, което поискаме?

Ембри се поколеба.

— Може ли да се вярва на противник? — попита Граймс. — Имам предвид в реалния свят?

— Не — призна тя. — Това винаги е под въпрос.

— Ето, виждаш ли?

— Но Правилото на Брейди ги задължава да ни дадат всички писмени показания и доказателства, които биха свидетелствали за невинността на Том.

Граймс се усмихна.

— Не им вярваш, а? — попита Клеър.

— Затова имам работа, от която падат хубави пари.

— Ако не получим всички материали, с които обвинението разполага, процесът ще бъде несправедлив.

— Ако можем да го докажем — рече Граймс.

— Тери — продължи тя, — искам да прочетеш задълбочено всички писмени записи по процеса „Иран-Контри“ и докладите на Организацията на обединените нации за закононарушенията в Централна Америка през 80-те години. Провери дали не пише нещо за масовото убийство в Ла Колина.

Ембри отбеляза в тефтера си.

— И така — продължи Клеър, — ще настояваме всички обвинения да бъдат оттеглени. Ще оспорим правомощията на правителството. Всъщност техните ръце са омърсени.

— А обвинението в дезертьорство? — попита Ембри. — Нали няма да го оспориш? Той е унищожил военната си униформа и документи — явно не е имал намерение да се връща в армията.

— Това е най-малкият ни проблем — отговори Клеър. — Ще изградим защитата си върху принудата.

— Какво искаш да кажеш?

— Дезертьорството е преднамерено провинение. Това означава, че се има предвид намерението му, нали? Страхувал се е, че ще го убият. Трябва да докажем, че Том твърдо е вярвал в това. В основни линии ще твърдим, че американското правителство се опитва да превърне Том в изкупителна жертва заради едно ужасно, одобрено от самото правителство убийство.

— Можеш да доказваш каквото искаш — каза Граймс, отново вторачил очи в тавана.

— Ти каза, че изслушването по член 32 е, за да чуем доводите на правителството — рече Клеър. — Е, точно така и ще го използваме. Ще им покажем, че знаем как да играем твърдо и смятаме да го направим. И че ако продължават с този съдебен фарс, ще си навлекат неприятности, за каквито не са и сънували. Адски ще ги притесним. Ще извадим на светло оперативна информация, от която ще им призлее.

— Процесът ще се води при закрити врати.

— Нима? Тогава ще изнесем информация. Няма такова нещо като херметически затворен процес.

Граймс се изсмя.

— Как така ще изнесем информация? — ужасен попита Ембри. — Нали подписахме споразумение да не огласяваме нищо. Направим ли го, ще започне разследване и ще ни обвинят в какво ли не…

— Хей, нали искаше да се занимаваш със случая?

— Да, госпожо, но както вече ви казах…

— Клеър.

— Моля?

— Наричай ме Клеър. И не се притеснявай. Едва ли може да се докаже как е изтекла информацията, стига да внимаваш откъде се обаждаш. И след като не могат да го докажат, няма да стигнат доникъде. Както и да е, ще оспорваме воденето на процеса при закрити врати. Според Шестата поправка в Конституцията Том и обществеността имат право на публичен процес.

— А те ще се позоват на националната сигурност — каза Граймс.

— Тогава ще подадем иск за открит процес по изключение. Ще се обърнем към Районния федерален съд.

— Откъдето ще ни отговорят, че няма да се месят във военни въпроси.

— В такъв случай ще подадем иск за открит процес по изключение във Военния криминален апелативен съд. И в Апелативния съд на въоръжените сили. И във Върховния съд. Нека тогава да се позоват на националната сигурност. Ще докажа, че операцията не е в сила от години. И че само се опитват да опазят репутацията на Пентагона. Къде са интересите на националната сигурност? Не могат да защитават националната сигурност и в същото време да предявяват обвинения срещу моя клиент.

Граймс кимна бавно и ритмично. На лицето му се появи усмивка. Ембри изпадна в паника.

— Ще проверим дали правителството наистина иска да има военен съд — продължи Клеър. — Обзалагам се, че ентусиазмът им ще охладнее.

— Клеър — попита Граймс, — наистина ли искаш открит процес?

Тя се замисли.

— Всъщност не, нали? В известен смисъл сме хванати натясно. Не искам името на Том да бъде опетнено. Но когато огласят обвиненията, това ще стане. Ще ги приемат за достоверни. Имаш право, Граймс. Но ще ти кажа и нещо друго. Ще призовем генерал Маркс да даде показания.

Той се изсмя гръмогласно.

— Искам да ми дадеш от онова, което пушиш.

— „Кемъл Лайтс“ — отговори тя. — Говоря сериозно. Ако откаже, ще го извикам с официална призовка.

— Госпожата е решила да рита задници — отбеляза Граймс.

— Клеър, госпожо — отчаяно се намеси Ембри. — Уилям Маркс е началник-щаб на армията. Генерал с четири звезди. Не можете да го накарате да свидетелства.

— Кой казва? Къде е написано? Не прочетох такова нещо в Кодекса на военното правосъдие.

— Това ми харесва — отбеляза Граймс. — Мъжко момиче си.

— Благодаря — каза Клеър, после добави: — Това е комплимент, нали?