Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (31)

31.

В девет без петнайсет Уолдрън вече чакаше пред вратата на обезопасената съдебна зала. Когато Клеър пристигна, той се втурна към нея.

— Госпожо Чапман.

— Майор — учтиво каза тя.

— Готова ли сте да се споразумеем?

Клеър се опита да прикрие удивлението си.

— Не съм мислила за това.

— Бих искал да ви вярвам. Получих указания да ви предложа нещо. Лично аз съм противник на всякакви сделки. Мисля, че знаете това. Подготвил съм се да искам смъртно наказание и съм твърдо убеден, че ще го постигна. Но ме помолиха да ви направя едно предложение.

— Слушаме ви.

Ембри и Граймс се приближиха към тях.

— Готови сме да оттеглим обвинението по член 119 за умишлено убийство.

— На колко от жертвите? — попита Граймс.

— На една, не на осемдесет и седем. Поведението остава същото.

— Присъдата за умишлено убийство е осемнайсет години — намеси се Ембри.

— Ето каква е същността на споразумението. Ще настояваме за запазване на пълна тайна. С писмена декларация, разбира се. Ако правителството на Салвадор надуши тази работа, ще избухне международен скандал. Сержант Кубик не трябва да разказва на никого за обстоятелствата и за клаузите на това споразумение, както и за всичко, свързано с тези преговори. Никакви публикации, статии в пресата или писма до редакцията. Никаква публичност. Нито частни разговори за инцидента с когото и да било.

Ембри и Граймс кимнаха. Клеър наблюдаваше Уолдрън с безизразно лице.

— Всички адвокати и следователи също ще подпишат клетвена декларация да не разгласяват тайната — продължи Уолдрън. — Освен това ще се откажете от правото си да подадете апелационна жалба. Кубик ще бъде уволнен с лишаване от почетните знаци, от заплатата и надбавките.

— И на колко години ще бъде осъден? — попита Граймс.

— На пет. От деня на задържането. Клетвената му декларация за запазване на тайната ще бъде част от клаузата за добро поведение. Наруши ли я, ще анулираме споразумението и той ще се върне в „Левънуърт“.

Граймс се обърна към Клеър.

— Не е лошо, а? — мрачно попита Уолдрън. — Пет години за убийство на осемдесет и седем човека. Няма да сключите по-добра сделка.

— Защо изведнъж се заинтересувахте от споразумение? — попита Клеър.

— Защото процесът е дълъг, труден и скъп. Смятаме, че е най-добре за всички засегнати да се договорим сега.

— Кога искате да знаете отговора ни?

— Веднага.

— Веднага? Вие сте луд. Трябва да разговарям със съпруга си.

— Той ще бъде тук след минута-две. Трябва да ви предупредя, че предложението престава да бъде в сила след предявяването на обвиненията.

— До процеса остават три седмици. Защо сте се разбързали?

— Кажете ми какво е решението ви преди предявяването на обвиненията. Което ще започне след пет минути.

Когато Клеър разказа на Том за предложението на обвинението, той поклати глава.

— Защо не? — попита тя. — Клетвената декларация за запазване на тайната не е нищо особено. Ти и без това си мълчал цели тринайсет години. Пет години в „Левънуърт“ — макар условията там да са тежки — изглежда направо привлекателно, като се има предвид алтернативата.

— Клеър, аз съм невинен. Няма да лежа пет години за престъпление, което не съм извършил. Пък и едва ли ще изляза от затвора. Ще ме убият. Щом предлагат сделка, това означава, че са уплашени. Страхуват се от онова, което ще се чуе на процеса, което ще стане публично достояние.

— Ужасно смел си за човек, който е изправен пред вероятността да бъде екзекутиран. Поемаш голям риск, Том.

— Всичко, което съм правил, е било рисковано.

Граймс го погледна недоверчиво.

— Грешно ли чух, или ти току-що отхвърли предложението на Уолдрън?

— Няма да стоя в затвора за престъпление, което не съм извършил!

Граймс се обърна към Клеър.

— Не успя ли да го убедиш?

— Не.

— После ще те съди за неефективна защита — възмутен заяви Граймс.

Клеър се приближи до масата на обвинението и потупа Уолдрън по рамото.

— Не приемаме — каза тя.

— Кубик е чул условията и въпреки това отказва? — учуди се той. — Сериозно ли говорите?

— Откажете се и от петте години затвор и ще се споразумеем.

— Не мога да преговарям по този въпрос.

— Тогава ще има процес.

Уолдрън се усмихна победоносно.

— Ще съжалявате.

— Може би.

— Повярвайте ми. Не знаете какво ви очаква.

— Нито вие — отговори Клеър.