Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (43)

43.

— Наистина ли се споразумяхте за неофициален разговор? — грубо и рязко попита Фаръл.

— Да, Ваше Благородие — отговори Клеър. — Измамих го. Накарах моя следовател да запише всичко на касетофон, за да съм сигурна, че на процеса ще разполагаме с точни показания.

— Вашият следовател записал ли е тайно всичките ви разговори със свидетелите?

— Предпочитам да не отговарям. Но това е законно, господине.

— Защо го записахте?

— Не искам да изразя неуважение към вас или към съда, но се съмнявах в честността му. Този свидетел не трябваше да идва тук и да ви лъже в очите пред мен и пред съдебните заседатели.

Уолдрън, който крачеше напред-назад по време на размяната на тези реплики, изведнъж спря и заяви:

— Ваше Благородие, това е очевидно нарушение на процедурата по разкриване на материалите по делото. Защитата получи всички писмени показания на правителствените свидетели. А ние защо не получихме този запис?

— Защото не влизаше в материалите по делото — отговори Клеър. — Това не са свидетелски показания. Свидетелят не ги е чел, не се е подписвал и не се е заклел да каже истината.

— Но, Ваше Благородие…

— Ами трябва да се съглася със защитата по този въпрос — прекъсна го съдията Фаръл и изпи остатъка от пепси-колата си. — Това не е нарушение на процедурата по разкриване на материалите по делото.

— Благодаря, Ваше Благородие — каза Клеър.

— Но ще дам на обвинението отлагане от един час. Не обичам изненадите. Искам свидетелят да има възможност да прочете писмения запис. Не проявявам интерес към повдигане на обвинение в лъжесвидетелство само за да ви помогна, госпожо Чапман. Нито на вас, нито на господин Уолдрън. А сега, господин Уолдрън, намерете някакво извинение за свидетеля си, а аз ще дам почивка на съдебните заседатели.

— Но, Ваше Благородие — възрази Клеър, — това е точно по средата на кръстосания ми разпит. Бихте ли инструктирали правителството да не разговаря със свидетеля?

— Не, няма да го направя.

— Но, господине…

— Свършихме — прекъсна я Фаръл.

— Прочетохте ли писмения запис? — попита Клеър, когато Хенри Абът най-после се върна на свидетелското място. Косата му беше сресана и, изглежда, бе сменил ризата си.

— Да.

— Убедихте ли се, че това е верен и точен писмен запис на разговора ни в хотел „Медисън“?

— Доколкото мога да кажа, да.

— Тогава можете ли да обясните на съда защо излъгахте, докато бяхте под клетва?

— Не излъгах.

— Така ли? Искате ли да накарам стенографката да прочете показанията ви?

— Не е необходимо. Не излъгах, докато бях под клетва.

— Моля? Да ви пусна ли магнетофонния запис?

— Казах, че не излъгах, докато бях под клетва, а излъгах вас.

Сърцето на Клеър се сви. Уолдрън явно му бе дал указания.

— Казах ви онова, което искахте да чуете — продължи Абът. — Бяхте обсебени от идеята за някаква конспирация и ме нервирахте. Изглежда мислите, че всички военни лъжат, и това ме обиди. Затова реших, след като разговорът е неофициален, да ви наговоря куп глупости и да ви кажа онова, което толкова отчаяно искахте да чуете.

И той съвсем леко се усмихна.

Същата вечер Клеър се срещна с Денис, източника на Том от ЦРУ, в същия бар, посещаван от млади, напористи интелектуалци в Джорджтаун, който той ненавиждаше.

Денис беше облечен в сиво спортно сако с позлатени копчета с котви, бяла риза и вратовръзка на червени и сини райета.

— Трябва да ви помоля да не ме търсите повече — започна той. — Положението става неудобно.

— Ще ви се обаждам само ако има нещо важно.

— Телефонният ми номер вече не е същият.

— Преместихте ли се?

— Само смених телефона си. Правя го периодично.

— Защо, много откачалки ли ви се обаждат? Напоследък и на мен ми звънят разни такива.

За миг Денис изглеждаше озадачен, но сетне продължи:

— Имаме една дребничка възрастна дама, която работи за нас. Помни като слон.

— Всяка шпионска агенция има такъв човек.

— Спомни си, че видяла меморандума за архивите, за който ви говорих. Намери го в оперативните досиета.

— Наистина ли? — зарадва се Клеър, но после нещо я обезпокои. — Защо ЦРУ ще има вътрешноведомствен военен документ?

Той сви рамене.

— Ние сме глутница плъхове. Имаме източник в командването на армията на Юг. Открил го е в един сейф със секретни материали там, в Панама. Помислил, че може да представлява интерес за нас.

— Това означава ли, че работи за вас?

Денис повдигна гъстите си мефистофелски вежди.

— Вие го казахте, не аз.

Сетне плъзна по масата едно фотокопие.

Качеството не беше добро. Имаше зацапани петна и драсканици. Документът явно беше пресниман много пъти. И все пак копието беше четливо. За щастие генералът имаше четлив почерк. Меморандумът съдържаше няколко реда. Клеър го прочете и вдигна глава.

— Той пише, че селяните са имали оръжие. Затова се обадил на Ернандес и заповядал на хората му да стрелят.

Денис изпи уискито си.

— Това го няма в писмените му показания пред Отдела за криминално разследване, нито в разпита пред правителството. Не го пише в нито едно от показанията — разсъждаваше на глас Клеър. — Никъде никой не споменава, че селяните са били въоръжени. Нито че Маркс е издал заповедта. При това на Ернандес!

Денис се усмихна.

— Ето защо не оставям писмени доказателства.

Десет минути по-късно, когато излизаше, Денис не забеляза високата пълна фигура на Рей Деверо, който стана от масата до вратата и тръгна след него.