Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (3)

3.

Клеър намери колата си в паркинга на Търговския център, там, където я бе оставила. Очакваше, че Том ще се е свил на задната седалка. Или поне някакъв знак от него — бележка на таблото или под чистачките. Но не откри нищо. Волвото беше празно.

В продължение на няколко минути тя седя неподвижна, дишайки тежко и опитвайки се да възвърне самообладанието си. Постепенно започна да осъзнава реалността — или по-скоро нереалността — на онова, което се бе случило. Ани седеше на задната седалка и ближеше сладолед. Вече не изглеждаше толкова уплашена. Мислите на Клеър бяха объркани. На какво бе станала свидетел? Ако Маси я лъжеше, както тя предполагаше, защо Том избяга? И къде се беше научил да прави такива неща?

Във волвото имаше телефон и докато караше към Кеймбридж, Клеър очакваше да иззвъни, но това не стана.

Къде бе отишъл Том? Добре ли беше?

Огромната им къща беше построена в стил осемнайсети век. Единствено множеството пристройки, добавени от предишните собственици, й пречеха да изглежда внушителна. Намираше се в Грей Гардън Ийст, най-елегантната част на Кеймбридж. Дори от разстояние Клеър забеляза проблясъците синя светлина и необичайната активност около дома й. Стомахът й се сви.

Предната врата беше отворена. Клеър се вгледа и видя, че е откачена от пантите. Обзе я страх. Паркира колата, грабна Ани и хукна към входа.

Цялата къща беше пълна с мъже, които отваряха чекмеджета и разнасяха насам-натам кашони с книжа. Някои бяха облечени в костюми и шлифери, други — в дългите непромокаеми сини якета на ФБР.

Ани избухна в сълзи.

— Какво правят тези хора тук? — изплака тя.

— Не се тревожи, миличка — отговори Клеър и я погали, сетне извика: — Кой е шефът ви?

Един мъж в сив костюм и шлифер излезе от кухнята. Беше висок, с гъста кестенява коса — боядисана няколко нюанса по-тъмно от естествената — и мустаци в същия цвят. Показа служебната си карта и рече:

— Специален агент Крофорд, ФБР.

— Къде е заповедта ви за обиск?

Той я погледна намръщено, после неохотно бръкна в джоба на костюма си, извади няколко листа хартия и й ги подаде.

Тя ги прегледа. Първият документ, пълномощното за претърсване на дома й, изглеждаше в ред. Там бе посочен не само точният адрес, но и бе описан външният вид на къщата. Имаше и абсурдно дълъг списък на вещите, които агентите търсеха — толкова подробен и изчерпателен, че едва ли бе пропуснато нещо. Телефонни номера, самолетни, автобусни и влакови билети, разписания, вестници от други щати, обяви, всякакви бележки, които биха могли да бъдат намерени в кошчетата за отпадъци, в папките на Том, сред личните му вещи…

Клеър вдигна глава и се взря в Крофорд.

— Къде е съдебното разпореждане?

— Подпечатано е.

— Къде е?

Той сви рамене.

— Вероятно при федералния съдия. Не знам. Както и да е, заповедта за обиск е законна.

Крофорд имаше право.

— Искам пълен опис на всичко, което сте взели — добави Клеър.

— Разбира се, госпожо.

В заповедта за арест фигурираше странното име Роналд Кубик.

— Написано е и фалшивото му име — каза агентът от ФБР. — Томас Чапман. Всичко е в ред.

Мъжете ровеха из къщата, местеха мебелите в кабинета на Том и си подвикваха. Строшиха нещо. Клеър неволно трепна. Всичко това беше нереално, ужасяващо и страшно.

— Счупиха нещо! — каза Ани и уплашено погледна майка си.

— Знам, миличка.

— Мамо, искам да си тръгнат.

— И аз, мъничката ми.

— Госпожо… професор Хелър — рече агент Крофорд, — ако имате представа къде е съпругът ви и не ни кажете, може да бъдете обвинена в съучастие. Както и във възпрепятстване на правосъдието, което също е закононарушение.

— Хайде, направете го. С удоволствие ще застана пред обвинението.

Крофорд се намръщи.

— Имате ли вила?

— Къща в Триро, на Кейп Код. Изпратете момчетата си там — не мога да ви спра, но наистина ли мислите, че той би се скрил там?

— Някакви приятели или роднини, при които би могъл да отиде?

Тя поклати глава.

— Госпожо Чапман, ще следим всяко ваше движение в случай, че той се опита да се свърже с вас или вие с него.

— Знам на какво е способно правителството, когато реши да се заяде с някого.

Крофорд кимна и се усмихна.

— И мога да се обзаложа, че и съпругът ми го знае. А сега, ако нямате нищо против, бих искала да сложа дъщеря си да легне.