Джоузеф Файндър
Тежки престъпления (28)

28.

Къщата гъмжеше от агенти на ФБР — оперативни работници, дактилографи и съдебномедицински експерти. Пристигнаха с удивителна скорост, след като Рей Деверо им се обади на другата сутрин. Бе намерил още дванайсетина миниатюрни предавателя — в библиотеката, в спалнята на Клеър и в кухнята. На тавана на празния килер до гостната над библиотеката той откри голяма черна кутия, чието предназначение беше да събира сигналите, да ги усилва и да ги препраща на десетки километри към онези, които подслушваха.

В един часа следобед имаха среща с военния съдия, на когото току-що бе възложено да ръководи процеса срещу Роналд Кубик. Докато пътуваха към „Куонтико“, Граймс отбеляза:

— Твоето обжалване наистина ускори нещата. — Имаше предвид оплакването, което Клеър бе подала до областния прокурор на Източна Вирджиния. За него неща като незаконни средства за следене и намеса във взаимоотношенията адвокат — клиент бяха изключително сериозно нарушение. — Това е един от начините да назначат военен съдия, който да разгледа оплакването във връзка с подслушвателните устройства. Бедата е там, че сега ни прецакаха.

— Защо? — попита тя и го погледна, за да се увери, че не се шегува.

— Прецакани сме, защото нашият съдия е Уорън Фаръл, който по една случайност е нацист.

— Как така?

— Наричат го Железният полковник. Предстои му пенсиониране и нищо не може да го уплаши. Ето защо може да се държи скандално колкото си иска и да се гаври с нас, както обича да прави с адвокатите, особено с цивилните. Изобщо не му пука.

— Предполагам, че е бил съдия на твои дела.

— Никога не съм имал това удоволствие. Но много съм слушал за него. И той не обича военните. Ще се запознаем при страхотни обстоятелства, няма що.

— Напротив. Това ще го предразположи към нас.

— Не познаваш съдията Фаръл.

— Мислиш, че ще бъде предубеден срещу нас, защото сме имали нещастието правителството да напълни незаконно работното ни място с подслушвателни устройства?

— Не е задължително обвинението да има пръст в тази работа.

— Имаш ли други предположения?

— Може да са от Пентагона. Разузнаването. Министерството на отбраната. Дори някоя частна организация на бивши членове на Специалните сили, които не искат тази история да се разчува, или пък за да бъдат сигурни, че ще загубим делото.

— Може да са приятели на генерала — рече Клеър. — Но ФБР няма да намери отпечатъци, нали? Виновниците не са били толкова немарливи.

Граймс бавно и разсеяно кимна в знак на съгласие.

— Непрекъснато стават такива неща.

— При военните ли?

— Да. Когато бях военносъдебен съветник, постоянно чувах, че са сложили подслушвателни устройства в домовете на цивилни адвокати. Военните не обичат цивилните адвокати да играят на техен терен.

— Глупости, Граймс. Не ми казвай, че обвинението използва информация, получена чрез подслушвателни устройства.

— О, първо я изпират. Винаги правят така. Намират независим източник и я приписват на него. Мислиш, че се шегувам ли?

— Не. Мисля, че не си прав.

Срещата с военния съдия се проведе в обезопасената съдебна зала в подземието на „Куонтико“. Уолдрън вече се бе настанил и шумолеше с листата хартия пред себе си, а капитан Хоуган му говореше нещо. Стенографката нагласяше пишещата машина. Местата на съдебните заседатели бяха празни. Том седеше в края на масата на защитата. Беше в униформа.

Военният полицай се появи и извика:

— Всички да станат.

В помещението влезе едър, мускулест и широкоплещест мъж с бели коси. Под черната тога се виждаше военната му униформа. В едната си ръка носеше кожена папка, а в другата — пепси-кола. Изглежда, страдаше от проблеми с храносмилането. Беше намръщен. Приближи се бавно до мястото си и почука с пръст по микрофона. Доволен от звука, той заговори с груб и дрезгав глас:

— Давам ход на заседанието по член 39(а). Седнете. Аз съм съдията Фаръл.

Сложи си очила с черни рамки във формата на полумесец и прегледа листата хартия пред себе си. После се залови с уводната част.

Сърцето на Клеър се сви. В бостънските квартали, обитавани само от белокожи, тя бе чувала такива гласове — самоуверени, предубедени, фанатични и привързани към расата си. Фаръл можеше да се окаже справедлив съдия, но инстинктът й подсказваше, че той по-скоро има нрава на училищен скандалджия.

Говореше така, сякаш процесът вече му бе омръзнал.

— А сега, както всички знаете, целта на предварителното заседание е да разгледаме едно оплакване, подадено от защитата, свързано с предполагаеми подслушвателни устройства или предаватели, намерени в дома и в кабинета на госпожа Чапман.

Буйните бели коси на Уорън Фаръл контрастираха на червендалестото му лице, осеяно със спукани капиляри — нещо, характерно за сериозен пияч. На младини явно е бил боксьор, защото носът му беше крив. Бе посещавал вечерен юридически университет.

— Защитата има ли да каже нещо? — изръмжа той.

Клеър стана.

— Ваше Благородие, аз съм Клеър Хелър Чапман, главният адвокат — започна тя и вдигна найлоновото пликче с етикети „ФБР“ и „ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“, където се намираше един от малките черни предаватели. ФБР й го бе дало неохотно и след силен натиск от страна на Деверо. — Получих техническа помощ от ФБР. Те разследват случая и потвърдиха, че кабинетът ми е бил подслушван от неизвестни лица. Имам основания да смятам, че в това е замесено правителството. Искам най-учтиво да ви помоля да наредите на правителството да разкрие цялата информация, съдържаща се в подслушаните разговори.

— Обвинението? — уморено попита съдията.

Уолдрън скочи.

— Ваше Благородие, тези твърдения са скандални и явно имат за цел да ви настроят срещу правителството. Не съществуват никакви доказателства, че ние имаме нещо общо с такова очевидно вмешателство в поверителните взаимоотношения адвокат — клиент. Отхвърляме обвинението.

Уолдрън говореше толкова разпалено и с такова справедливо възмущение, че за миг Клеър му повярва. Може би и той не знаеше нищо за тази подла история. Ако наистина незаконно получената информация можеше да бъде изпрана чрез независими източници, те — които и да бяха — вероятно държаха Уолдрън в неведение относно пикантните подробности.

— Казвате, че нямате нищо общо с това — рече съдията Фаръл, вторачвайки в Уолдрън сините си като мъниста очи.

— Ваше Благородие, ние не само нямаме нищо общо с това, но лично аз съм възмутен, че…

— Да, да — прекъсна тирадата му Фаръл, сякаш се отегчи и от него. — Добре. Вижте какво, ще бъда кратък и ясен. Защитата, ще издам заповед до правителството да демонстрира причина, че твърденията ви са неоснователни и правителството не носи вината за поставянето на подслушвателните устройства. В случай, че в това е замесено обвинението, ще изискам да представите незабавно копия от всички записи на подслушаните разговори и да докажете, че вашето поведение не е в нарушение на закона. А на персонално ниво искам да ви кажа, че ако установя и най-малкото доказателство за нечиста игра от която и да е страна, ще платите баснословни глоби. Това е всичко.

Той удари с чукчето.

На излизане Уолдрън мина покрай масата на защитата, но преди да успее да каже нещо, Клеър се взря в лицето му.

— Би трябвало да знаете, че ще внеса предложение за прекратяване на делото поради скандалното поведение на правителството. Току-що се издънихте, майор. Вмешателството в поверителността на взаимоотношенията между адвокат и клиент е огромно нарушение. — Тя сви устни от погнуса. — Колко жалко. Аматьорска работа.

Той я погледна със светлите си сиво-сини очи.

— Не може да мислите сериозно, че това дори е необходимо. — Той поклати глава и пусна една от дивашките си усмивки. — Наистина нямате представа за какво става дума, нали?