Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сигма Форс (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bloodline, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
danchog (2012)
Корекция
egesihora (2014)

Издание:

Джеймс Ролинс. Кръвна линия

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Евгения Мирева

Коректор: Веселина Симеонова

ISBN: 954-655-331-7

История

  1. — Добавяне

7.

1 юни, 21:24 ч.

Босасо, Сомалия

Застанал до оградата, Тъкър гледаше как оръжието се насочва към Каин. Зърнестият образ на екрана накара сърцето му да забие лудо. Нямаше шанс да стигне навреме до партньора си.

Напълно инстинктивно извади черния си „Зиг Зауер“, вдигна го във въздуха и стреля два пъти. От гърмежите ушите му писнаха и трясъкът отекна из притихналата строителна площадка.

Дулото от екрана рязко се измести настрани, когато стреснатият войник се просна на земята.

Тъкър вече се движеше към скривалището на Каин. Натисна зелената иконка с форма на малко ухо на екрана и приближи устройството до устните си. Изрече две команди, които бяха предадени на приемника зад лявото ухо на Каин.

— Свали! Обезоръжи!

Образът на екрана се размаза. Тъкър продължи да спринтира, приведен ниско.

„Идвам, приятел“.

 

 

Каин вкусва кръв, усеща пукането на кост под долните челюсти. Стиска здраво, докато болезненият писък пронизва нощта. После ритник в ребрата най-сетне го принуждава да пусне.

Нощта се завърта около него, но спира, когато краката му отново докосват земята.

Жертвата му е клекнала, притиска ръка към гърдите си. Китката е счупена, оръжието е на земята. Двамата ловци се озовават лице в лице — но само за миг. Каин се хвърля напред, захапва плата при глезена и се мята настрани, дърпайки крака на жертвата. Тя пада и удря глава в натрошения камък. Очилата отхвърчават нанякъде, разкривайки присвити очи. Каин надушва страха, все още усеща вкуса на кръв в основата на езика си.

Но противникът му също е ловец.

Проблясък на острие в здравата му ръка. Ножът полита надолу — но Каин вече не е там, измъкнал се е и тича снишен в тъмното.

Но не и без спечелената с труд награда в уста.

21,25 ч.

Грей спринтираше покрай оградата, когато откъм строителната площадка проехтяха изстрели — задавено кашляне на автоматично оръжие и по-резки трясъци на пистолети.

Само преди секунди, точно когато стигна улицата, беше чул първите пистолетни гърмежи.

Два изстрела.

Идваха от друга част на площадката, далеч от сегашната престрелка.

„Трябва да е капитан Уейн“.

Предположението му се потвърди, когато Тъкър даде командите на партньора си. Капитанът не се виждаше никакъв на улицата, така че Грей хукна към портата на ъгъла. Не беше охранявана и той се втурна през нея с пистолет в ръка.

Изравнен от булдозери път водеше направо към битката.

Забеляза тела на земята.

Хората на Амур.

Грей се метна в сенките под купчина разбит бетон. Появи се командос и срита едно от телата. От земята умолително се надигна ръка. Войникът насочи пистолета си надолу. Чу се трясък и ръката се отпусна безжизнено.

Убиваха всички.

Престрелката приключи така бързо, както беше започнала. Последните автоматични откоси замлъкнаха.

— Тъкър, приемам — произнесе Грей в микрофона си.

Радиостанцията мълчеше.

Изведнъж отново затрещяха изстрели — отляво, далеч от телата. Командосът се хвърли към тях.

Грей изруга под нос, претърколи се през купчината и също тръгна натам. Престрелката продължаваше. Тъкър си играеше на криеница с ловците.

Грей си проправяше път през лабиринта, като се мъчеше да се ориентира по гърмежите и в същото време се озърташе. Най-сетне успя да забележи капитана. Тичаше с пистолет в ръка покрай редица самосвали, паркирани до купища чакъл, като се мъчеше да остане скрит.

Грей се насочи към него — но преди да успее да направи и три крачки, на няколко метра отпред се появи тъмна фигура, обърната с гръб към него. Беше същият командос, който беше убил последния от хората на Амур. Войникът забеляза Тъкър и изстреля откос по целта си.

Куршумите рикошираха в самосвала.

Внезапно останал без прикритие, Тъкър се опита се хвърли настрани, но един куршум го улучи право в гърдите и го запрати с трясък в камиона. Падна на земята, а пистолетът му отлетя нанякъде.

Грей вдигна своето оръжие, направи две бързи крачки и простреля командоса отзад във врата. Войникът рухна на колене и после по лице, давейки се в собствената си кръв.

Грей мина покрай него, като изрита карабината ръцете му.

Тъкър се мъчеше да се изправи, притиснал длан към гърдите си.

„Извадил е късмет, че е сложил бронежилетка“.

Само че късметът му не продължи дълго.

Отдясно, извън полезрението на Грей, изтрещя пистолет. Тъкър приклекна, когато куршумът избръмча покрай ухото му и се заби в огромната гума на самосвала. Последваха още изстрели, които вдигнаха фонтанчета пясък между краката на Тъкър и край лявата му ръка. Той се хвърли настрани и изчезна.

Грей забърза напред, но стрелецът още не се виждаше никакъв.

„Къде…?“

Изведнъж командосът изскочи на открито — тичаше приведен в посоката, където бе изчезнал Тъкър, с готов за стрелба пистолет. Другата му ръка беше притисната към гърдите, китката бе изкривена под неестествен ъгъл и кървеше. Съдейки по начина му на стрелба, войникът беше заслепен от ярост.

Грей се опита да се прицели в нападателя, но мишената се движеше прекалено бързо, а и беше бронирана. Грей въпреки това изстреля целия си пълнител. Войникът обаче бе така съсредоточен, че дори не трепна, когато куршумите рикошираха в самосвала, а един дори одраска шлема му.

Командосът отново изчезна, преследвайки го. После се втурна напред, като презареждаше в движение. След още няколко крачки забеляза командоса, надвесен над Тъкър. Капитанът лежеше по гръб до кабината, наведен на камиона, едното му рамо бе окървавено. Бронираният командос беше насочил пистолета си в лицето му, готов да го застреля от упор.

Грей не можеше да го спре — и тогава стана чудо.

21,26 ч.

Димящото дуло на пистолета се насочи между очите на Тъкър. Рамото му гореше, но не толкова, колкото кръвта му. Взираше се покрай оръжието в очите на убиеца. И разпозна яростта в тях.

Досущ като неговата собствена.

Докато стрелецът тичаше към него, Тъкър бе забелязал счупената му китка и разкъсаната плът. Разпозна работата на Каин. Това беше командосът, който бе заплашил партньора му.

Прочете в очите му задоволството от предстоящото убийство.

Досущ като неговото.

И на другия.

Свирепо ръмжене се разнесе от сенките, отвличайки вниманието на командоса. Пистолетът рязко се завъртя натам.

Тъкър се възползва от момента и измъкна скритата под камиона карабина — оръжието на същия командос. Извъртя се и стреля в лицето на войника, запращайки го назад.

Докато тялото му падаше, се появи Грей — беше се втурнал напред, но се закова изненадан на място.

— Как… откъде докопа…?

Все още по гръб, Тъкър се обърна към сенките под самосвала. Каин беше легнал там с изплезен език и очите му ярко блестяха в тъмното. Както му бе наредено, партньорът му не само беше свалил противника, но го и беше обезоръжил. Тъкър си представи как кучето влачи карабината с ремък в зъбите, изпълняващо заповедта дума по дума.

— Добро момче — каза той, загледан в умните очи. — Добро момче.

21,35 ч.

Грей тръгна обратно към хотел „Джуба“. След като откри Тъкър, двамата бързо напуснаха строителната площадка. Не срещнаха друга съпротива. След като бяха изпълнили мисията си, останалите командоси — най-вероятно наемници — се бяха изтеглили и изчезнаха в нощта.

Който и да беше наел убийците, очевидно искаше да затвори устата на Амур. Въпросите му явно бяха разтревожили пиратите, въвлечени в отвличането на Аманда, и бяха предизвикали тази бърза реакция.

Грей и Тъкър отново крачеха сред уличните тълпи в новата част на града. Спряха колкото да превържат рамото на Тъкър. За щастие куршумът само го беше одраскал.

Тъкър завърши разказа си за случилото се:

— От камерата видях, че Каин се оттегля някъде сред самосвалите, и отидох да го търся.

— И попадна в засада.

Тъкър се намръщи и погледна към кучето. Беше махнал жилетката му и я държеше на топка под здравата си ръка.

— Нямаше да го оставя в беда, командире. И никога не бих го направил. Каин се грижи за мен също толкова всеотдайно. Нямаше да съм жив, ако не беше той.

„И нямаше да се окажеш в опасност, ако изпълняваше заповедите“.

Но Грей реши да премълчи засега.

— Щом стигнах при камионите, Каин явно ме откри по миризмата и приближи, без да се издава — продължи Тъкър.

— И ти е донесъл пушката — не успя да скрие възхищението си Грей.

— Наредих му да обезоръжи противника. Добре е обучен.

Грей подозираше, че подобна координация не може да се постигне единствено с обучение и че е свързана по-скоро с необяснимата връзка между двамата — нещо много по-дълбоко от заповедите с жестове и думи.

Каквато и да беше причината, всички се бяха отървали живи и здрави, само с няколко драскотини. Групата на Амур беше ликвидирана — накарана да замълчи от наетите убийци, но благодарение на Каин сега знаеха, че дъщерята на президента се намира някъде в планините Кал Мадо на запад.

Преди да успее да формулира план за действие от тук нататък, Грей забеляза суматохата пред хотела. Преобърнати маси, катурнати сергии, изпотрошени стъкла. Мъже седяха на улицата и ближеха рани. Сякаш в района беше избухнал малък бунт.

— Какво е станало? — попита Тъкър.

— Нямам представа.

Грей забърза по стълбите. Лобито също беше разпердушинено. В съседния ресторант имаше телевизор, предаващ футболен мач. Неколцина мъже стояха безучастно сред хаоса и отпиваха чай, сякаш всичко е съвсем в реда на нещата.

Грей докосна микрофона на гърлото си и се опита да се свърже с Ковалски и Сейчан.

Отговор не последва.

Двамата с Тъкър се спогледаха разтревожено.

Хукнаха заедно нагоре по стълбите. Апартаментът им с две спални се намираше на втория етаж. Грей поведе по облицования с плочки коридор, застлан с износена персийска пътека. Приближи безшумно вратата.

Отвътре се чуваше рев на публика — телевизорът работеше и вероятно предаваше същия мач.

Грей извади пистолета си и докосна дръжката на вратата.

Тъкър задържа длан върху хълбока на Каин, готов да му даде команда.

Грей нахлу в стаята — и откри Ковалски, разположи се по боксерки на дивана в дневната. Притискаше кърпа с лед към дясното си око.

Почти не им обърна внимание, напълно погълнат о футбола.

Грей огледа апартамента. Като че ли нищо не липсваше.

— Защо не отговори на повикването ми? — попита той.

Ковалски погледна смутено към масата. Радиостанцията и предавателят му лежаха там.

— Взех душ и забравих да…

— Няма значение — прекъсна го Грей. — Какво е станало долу?

Ковалски спусна крака на пода и изстена болезнено.

— Каза да създадем суматоха, когато пристигнем.

— Имах предвид отвличане на вниманието, а не трета световна война.

Ковалски сви рамене.

— Нещата малко излязоха от контрол. Мен ако питаш, тези мюсюлмани покрай липсата на секс и алкохол имат нужда да изпуснат някак парата.

Грей се отпусна и прибра пистолета.

— Къде е Сейчан?

Ковалски свали леда от лицето си. Окото му беше подуто и кървавочервено.

— Мислех, че е с вас.

— С нас? Как така? — Сърцето на Грей се сви болезнено. Следващите думи на Ковалски само влошиха положението.

— Тръгна да те търси.