Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (72)

Доджсън

Доджсън се събуди, скован от болка, на бетонния под на бараката. Изправи се на крака и надникна през прозореца. На светлосиньото небе видя червени ивици. Отвори вратата и излезе.

Беше много жаден, тялото му бе изтръпнало. Тръгна под дърветата. В ранната сутрин джунглата около него беше тиха. Имаше нужда от вода. Повече от всичко друго. Някъде вляво чу бълбукане на поток и се запъти натам. Забърза.

През клоните на дърветата се виждаше как небето изсветлява все повече и повече. Знаеше, че Малкълм и хората му все още са тук и че са предвидили начин да напуснат острова. Ако те можеха да заминат, щеше да може и той.

Преодоля малко възвишение и в подножието му от другата страна видя плитък овраг, в който течеше поток. Забърза нататък. Зачуди се дали водата става за пиене. Реши, че му е все едно. Малко преди да стигне до водата, се препъна в някакво растение и падна. Изруга, изправи се и се обърна. Не беше растение.

Беше ремък на раница. Зелен.

Дръпна го и я извади изпод листата. Беше разпрана и изпоцапана със засъхнала кръв. Вдигна я и съдържанието й изпада в краката му. Видя фотоапарат, метална кутия за храна и пластмасова бутилка за вода. Претърси бързо околните храсталаци, но не откри нищо повече освен няколко подгизнали шоколадови вафли.

Доджсън изпи водата от пластмасовата бутилка и разбра, че умира от глад. Отвори металната кутия с надеждата вътре да намери нещо годно за ядене, но там нямаше храна. Видя порести уплътнения. В средата бе сложена портативна радиостанция.

Включи я. Индикаторът за батериите светеше силно. Запревключва каналите, докато най-накрая чу мъжки глас:

— Сара? Говори Торн. Сара?

Отговори женски глас:

— Джак, чуваш ли ме? Казах, че съм в колата.

Доджсън се усмихна.

Значи все пак на острова имаше кола.

Торн приближи радиостанцията до устата си още повече.

— Сара? Слушай ме внимателно. Качи се в джипа и прави точно каквото ти кажа.

— Добре, слушам те — отговори тя. — Кажи ми обаче, там ли е Левин?

— Тук е.

Чу се пращене, после отново гласът й:

— Попитай го дали е опасен зелен динозавър, висок около четири метра и с куполоподобна глава.

Левин кимна.

— Кажи й, че е опасен. Наричат се пахицефалозаври.

— Каза, че е опасен. Казвал се пахицефало-не-знам-какво-си и трябва да внимаваш.

— Защото около джипа има поне петдесет такива.