Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (28)

Лаборатория

Когато очите на Торн се адаптираха към слабата светлина, той видя, че се намират в голямо хале, изпълнено с редици и редици правоъгълни контейнери от неръждаема стомана, от които излизаха множество преплетени пластмасови маркучи. Всичко бе потънало в прах. Много от контейнерите бяха съборени.

— Това на първия ред — каза Малкълм — са устройства за установяване на генни последователности, марка „Нишихара“. Отзад са автоматичните синтезатори на ДНК.

— Това е фабрика — отбеляза Еди. — Нещо като животновъдство.

— Да, така е.

В ъгъла на залата имаше принтер, около който се търкаляха листа пожълтяла хартия. Малкълм вдигна един от тях и го разгледа.

[GALRERYF1] Gallimimus erytroid-specific transcription factor eryf1 mRNA, complete cds. [GALRERYF1] 1068 bp ss-mRNA VRT 15-DEC-1989

SOURCE [SRC]

Gallimimus bulatus (Male) 9 day embryonic blood,

cDNA to mRNA, clone E120-1.

ORGANISM Gallimimus bullatus

Animalia; Chorrdata; Vertebrsts; Archosauria; Dinosauria;

Ornithomimisauria.

REFERENCE [REF]

1 (bases 1 to 1418) T.R. Evans, 17-JUL-1989.

FEATURES [FEA]

Location/Qualifiers

/note „Eryf1 protein gi: 212629“

/codon_start=1

/translation="MEFVALGGPDAGSPTPFPDEAGAFLGLGGGERTEAGGLLASYPPSGRVSLVPWADTGTLGTPQWVPPATQMEPPHYLELLQPPRGSPPHPSSGPLLPLSSGPPPCEARECVNCGATATPLWRRDGTGHYLCNACGLYHRLNGQNRPLIRPKKRLLVSKRAGTFCSNCQTSTTTLWRRSPMGDPFCNACGLYYKLHQVNRPLTMRKDGIQTRNRKVSSKGKKRRPPGGGMPSATAGGGAPMGGGGDPSMPPPPPPPAAAPPQSDALYALGPWLSGHFLPFGMSGGFFGGGAGGYTAPPGLSPQI"

BASE COUNT [BAS]

206 a 371 c 342 g 149 t

— Това е справка за някаква база данни — каза Малкълм. — Нещо, свързано с някой от кръвните фактори на динозаврите. С червените кръвни клетки.

— А това ли е последователността?

— Не — отговори Малкълм и затършува из листата. — Последователността трябва да е поредица нуклеотиди… Ето.

Взе друг лист:

Distribution [DIS]

Wu /HQ-Ops

Lori Ruso /Prod

Venn /LLv-1

Chang /89 Pen

PRODUCTION NOTE [PNOT]

Sequence is final and approved

— Това има ли нещо общо със съживените животни? — попита Торн.

— Не съм сигурен — отвърна Малкълм.

Дали този лист беше свързан с последните дни на тази фабрика? Или чисто и просто някой от служителите го бе отпечатал преди години и го бе изоставил?

Огледа около принтера и видя рафт с множество документи. Извади ги и видя, че са инструкции.

От: Дженкинс

До: Х. Ву

 

Излишъкът на допамин в Алфа 5 означава, че рецептор D1 все още не функционира в желаната степен. За да се минимизира агресивното поведение на завършените организми, следва да се изпробва различна генетична основа. Трябва да започнем с това днес.

И:

От: Дженкинс

До: Х. Ву/Суп

 

Изолираната гликоген синтаза киназа-3 от Ксенон може да работи по-добре от ГСК-3 алфа/бета, която използваме в момента. Очаквам по-добро установяване на дорсовентралната полярност и снижаване на ранните загуби на ембриони. Съгласен ли си?

Малкълм погледна следващия.

От: Бакс

До: Х. Ву/Суп

 

Малки фрагменти протеин могат да действат като приони. Източникът е съмнителен, но предлагам да се спрат всички екзогенни протеини за хищниците, докато не се установи произходът. Болестта не може да продължава!

Торн надникна над рамото му и отбеляза:

— Изглежда са имали проблеми.

— Несъмнено — отвърна Малкълм. — Не е възможно да не са имали. Въпросът обаче е…

Не завърши, защото вниманието му привлече следващата записка, която беше и по-дълга:

ПРОИЗВОДСТВО НА „ИНДЖЕН“, АКТУАЛИЗАЦИЯ

10/10/88

От: Лори Русо

До: целия персонал

 

Относно: Нисък обем на продукцията

 

Беше установено, че загубата напоследък на живородени организми през периода от 24 до 72 часа след излюпването се дължи на заразяване с Escherihia coli. Това снижи продукцията с 60% и се дължи на неадекватните мерки за стерилност на персонала, особено при процес H (фаза поддръжка на яйцата, хормонно обогатяване 2G/H).

Манипулаторите на роботите се сменят и дезинфекцират редовно, но иглите също трябва да се сменят всеки ден в съответствие с изискванията за стерилност (Общо ръководство, Инструкции 5 — 9).

При следващия производствен цикъл (12/10-25/10) ще пожертваме всяко десето яйце във фаза H, за да правим проби за заразяване. Отделянето на яйца да започне незабавно. Всички грешки да бъдат докладвани. Линиите да се спират винаги, щом се налага, докато не се реши проблемът.

— Имали са проблеми. Заразяване на производствената линия — отбеляза Малкълм. — Може да е имало и други източници на замърсяване. Погледни това.

Подаде на Торн следващия лист.

ПРОИЗВОДСТВО НА „ИНДЖЕН“, АКТУАЛИЗАЦИЯ

20/18/88

От: Х. Ву

До: целия персонал

 

Относно: Етикетиране и освобождаване

 

Живородените екземпляри ще бъдат белязани с етикети и пускани на свобода при първа възможност. Лабораторно хранене по формула или друг начин повече няма да бъде осъществявано. Програмата за освобождаване е в ход, активизирана е и специална наблюдателна мрежа за следене.

— Означава ли това, каквото си мисля, че означава? — попита Торн.

— Да — кимна Малкълм. — Било е трудно да запазят новите екземпляри живи и затова са им сложили етикети и са ги пуснали.

— И са ги следели с някаква мрежа.

— Да, така мисля.

— Пуснали са динозаври на този остров! — възкликна Еди. — Сигурно са били побъркани!

— По-скоро отчаяни — каза Малкълм. — Опитай се да си представиш… при този огромен и страшно скъп производствен комплекс животните в края на краищата се разболяват и измират. Хамънд вероятно е бил бесен. След всичко това са решили да пуснат динозаврите на свобода.

— А защо не са открили причината за болестта, защо не са…

— Защото това е комерсиално начинание — каза Малкълм. — Резултатите са били всичко. Сигурен съм, че са си мислели, че ако следят животните, ще могат да ги приберат по всяко време, когато поискат. И не забравяй, че сигурно е било така. Сигурно са пускали животните на свобода и са ги улавяли след време, когато са отраснали, за да ги пренесат в парка на Хамънд.

— Но не всичките…

— Все още нямаме пълна представа — каза Малкълм. — Не знаем какво всъщност се е случило тук.

Минаха през следващата врата и попаднаха в малко, голо помещение, с пейки в средата и шкафчета покрай стените. Имаше табели: „СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА ЗА СТЕРИЛНОСТ“ и „СПАЗВАЙ ИЗИСКВАНИЯТА СЪГЛАСНО СК4“. В дъното на помещението имаше маса, върху която бяха струпани пожълтели бели престилки и шапки.

— Това е съблекалня — отбеляза Еди.

— Така изглежда — кимна Малкълм. Отвори едно от шкафчетата — беше празно, ако не се брои един чифт мъжки обувки. Отвори още няколко. В тях нямаше нищо. В едното беше залепен лист с надпис:

Безопасността е грижа на всекиго!

Докладвай за генетични отклонения!

Освобождавай се от биоотпадъците правилно!

Да спрем разпространението на DX веднага!

— Какво е DX? — попита Еди.

— Мисля, че е името на мистериозната болест.

В далечния край на съблекалнята имаше две врати. Дясната беше пневматична и се управляваше с помощта на гумен педал, монтиран на пода. Беше заключена, така че минаха през лявата, която се отвори веднага.

Оказаха се в дълъг коридор, с прозорци от пода до тавана от едната страна. Стъклата бяха изподраскани и мръсни, но все пак успяха да надникнат през тях в съседното помещение. То не приличаше на нищо, което бе виждал Торн.

Пространството беше огромно — колкото футболно игрище. Конвейерни ленти на две нива кръстосваха цялото помещение — едната беше на височината на кръста, а другата много високо, почти до тавана. На различни места се виждаха големи и сложни машини, оплетени с тръби и маркучи, роботи манипулатори и какво ли още не.

Торн насочи фенерчето си към конвейерните ленти и каза:

— Поточна линия.

— Изглежда напълно запазена — отбеляза Малкълм. — Сякаш може да тръгне всеки момент. Удивително чисто е.

— Твърде чисто — обади се Еди.

Торн сви рамене.

— Ако това е стерилно помещение, вероятно е херметически затворено. Предполагам, че преди години е било същото.

Еди поклати глава.

— Преди години? Шефе, не мисля така.

— Как тогава ще го обясниш?

Малкълм се намръщи и се вгледа през стъклото. Как бе възможно такава голяма зала да остане толкова чиста след толкова много години? Не му се струваше…

— Ей! — извика Еди.

Малкълм също видя. Беше в далечния край на залата — малка синя кутия, от която излизаха кабели. Очевидно беше някаква електрическа разпределителна кутия. Отпред имаше малка червена лампа.

Светеше.

— Тук има ток!

Торн се приближи до стъклото и също погледна нататък.

— Това е невъзможно. Трябва да е някакъв акумулатор…

— Да е издържал пет години? Няма такива акумулатори — поклати глава Еди. — Шефе, казвам ти, тук има ток!

 

 

Арби продължаваше да седи пред монитора. Появиха се бели букви:

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛИ ПОЛЗВАТЕ МРЕЖАТА?

Той написа:

ДА.

Последва нова пауза.

Той чакаше.

ВПИШЕТЕ ПЪЛНОТО СИ ИМЕ.

Написа го.

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ВИ БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕНА ЛИЧНА ПАРОЛА?

Шегуваш се, помисли си. Щеше да стане като по вода. Почти се почувства разочарован. Доктор Торн би трябвало да проявява повече разум. Написа:

ДА.

След още малко:

ВАШАТА НОВА ПАРОЛА Е VIG/&*849/. МОЛЯ ЗАПИШЕТЕ СИ Я.

Разбира се, каза си Арби. И още как. Пред него нямаше хартия. Той опипа джобовете си, намери едно листче и записа.

МОЛЯ ПОТВЪРДЕТЕ ПАРОЛАТА ОЩЕ ВЕДНЪЖ.

Направи го.

Последва още една пауза, после по екрана се появиха други надписи. Движеха се твърде бавно и от време на време спираха. Може би пък системата не работеше много…

ПАРОЛАТА Е ПОТВЪРДЕНА, БЛАГОДАРЯ ВИ.

Екранът премигна и изведнъж стана тъмносин. Иззвъня електронна камбанка.

Когато видя следващия екран, челюстта му увисна:

„ИНДЖЕН“

ЗОНА Б

ЛОКАЛНА МРЕЖА

Нещо не беше наред. Как би могло в зона Б да има мрежа? Зона Б беше ликвидирана преди години. Нали Арби бе прочел документите. „ИнДжен“ вече не съществуваше. Каква мрежа? Замисли се. Как бе успял да се свърже с нея? Караваната не беше свързана с нищо. Нямаше никакви кабели. В такъв случай връзката беше по радиото и мрежата съществуваше тук, на острова. По някакъв начин бе успял да се включи в нея. А как бе възможно да функционира? За това бе нужна енергия, а тук нямаше електричество.

Арби зачака.

Нищо не последва. Думите продължаваха да стоят на екрана. Зачака да се появи някакво меню, но нищо не се случи. Помисли си, че системата може би не функционира. Или е блокирала. Може би позволяваше достъп, но без да последва каквото и да било.

Или, помисли си, може би се очаква да направя нещо. Направи най-простото — натисна „ENTER“.

Прочете:

НАЛИЧНИ ДИСТАНЦИОННИ

МРЕЖОВИ УСЛУГИ

ТЕКУЩИ РАБОТНИ ФАЙЛОВЕ последна модификация
проучвания	02.10.89
производство	05.10.89
поддръжка	09.10.89
наблюдения	12.11.89
администрация	11.11.89
ЗАПИСАНИ ДАННИ
R1/изследвания (AV-AD)	01.11.89
R2/изследвания (GD-99)	12.11.89
P/ производство (FD-FN)	09.11.89
ВИДЕОМРЕЖА
A, 1-20CCD	NDC.1.1

Значи това действително беше стара система — никой не бе променял файловете от години. Зачуди се дали все още работи и активира ВИДЕОМРЕЖА. С изненада забеляза, че се появяват множество малки изображения. Бяха общо петнайсет и изпълниха целия екран — все изгледи от различни части на острова. Повечето от камерите бяха монтирани високо, на дървета или нещо друго и показваха…

Вторачи се.

Показваха динозаври.

Примижа. Не беше възможно. Вероятно това бяха кадри от филм или нещо друго. В единия ъгъл имаше стадо трицератопси. До тях видя някакви гущероподобни същества, сред висока трева, така че стърчаха само главите им. В съседното квадратче се разхождаше стегозавър.

Това трябва да е филм, каза си. Някакъв специален телевизионен канал.

Тогава обаче, в друго квадратче, зърна две каравани, свързани една с друга, на едно голо място. Видя блестящите слънчеви колектори на покрива. Почти си въобрази, че вижда сам себе си през прозореца.

О, Боже, помисли си.

Сетне забеляза как Еди, Малкълм и Торн се качват на джипа и отиват от другата страна на сградата. Тогава с ужас разбра.

Това, което виждаше, бе истина.