Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джурасик парк (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost World, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Майкъл Крайтън. Джурасик Парк. Изгубеният свят

Американска. Първо издание

Коректор: Марийка Тодорова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Линче Шопова

ISBN: 954-585-472-3

 

Формат: 60/90/16

Печатни коли: 51

ИК „Бард“, София, 2003

История

  1. — Добавяне

Кинг

Рибарската гемия излезе от пристанището и с боботене се отправи към открито море. Хауърд Кинг усещаше вибрациите на двигателя под краката си, чуваше скърцането на палубата. Вслушваше се във виковете на хората от екипажа. Погледна назад, към градчето Пуерто Кортес — бъркотия от малки къщи, скупчени край брега. Надяваше се проклетата лодка да издържи — защото нямаше да стигнат никъде.

А Доджсън отново се опитваше да скъси разстоянието, отново поемаше рискове.

От това Кинг се страхуваше най-много.

Хауърд Кинг познаваше Луис Доджсън от близо десет години, още откакто бе постъпил в „Биосин“ като млад доктор на науките от Бъркли, обещаващ изследовател, способен да завладее света. Докторатът му беше посветен на факторите за съсирване на кръвта. Беше постъпил в „Биосин“ по времето, когато там имаше силен интерес към тези въпроси, защото се смяташе, че там е ключът към разтварянето на кръвните съсиреци при пациентите с инфаркт. Между биотехнологичните компании се бе развихрила остра конкурентна борба за разработване на нова субстанция, която да спасява човешки живот, но и да носи богатства.

Първоначално Кинг работеше върху препарат, наречен Хемаглутин V-5 или HGV-5. При първите експерименти се оказа, че той разтваря кръвни съсиреци изненадващо добре. Кинг стана най-обещаващият млад учен в „Биосин“. Снимката му бе публикувана на видно място в годишния отчет. Беше му предоставена лична лаборатория и оперативен бюджет от близо половин милион долара.

Тогава съвършено неочаквано всичко тръгна наопаки. При първоначалните изпитания върху хората се оказа, че препаратът не оказва търсеното въздействие. Нещо повече — възникваха множество тежки странични ефекти като стомашни кръвоизливи, обриви, неврологични проблеми. След като един от пациентите почина в конвулсии, компанията окончателно прекрати експериментите. След няколко седмици Кинг загуби лабораторията си. Пое я един новодошъл датски учен, разработващ екстракт от слюнка на зелената пиявица от Суматра, който изглеждаше много по-обещаващ.

Кинг се премести в по-малка лаборатория. Реши, че кръвните фактори са му омръзнали, и насочи усилията си към болкоуспокояващите препарати. Беше се добрал до интересно съединение, L-изомер на един протеин от африканската рогата жаба, който притежаваше успокояващ ефект. Но вече бе загубил някогашната си самоувереност и когато компанията анализира работата му, стигна до извода, че неговите изследвания не са достатъчно добре документирани, за да може да се иска разрешение от властите за клинични изследвания. Проектът му бе прекратен скоропостижно.

Тогава Кинг беше на трийсет и пет и имаше два провала зад гърба си. Снимката му вече не се появяваше в годишния отчет. Носеха се слухове, че в края на следващия отчетен период ще го уволнят. Когато предложи нов изследователски проект, веднага му отказаха. Това беше мрачен период за него.

Докато Луис Доджсън не му предложи да обядват заедно.

 

 

Сред учените Доджсън имаше незавидна репутация — наричаха го Предприемача, защото вземаше чуждите идеи и ги украсяваше като свои. В началото Кинг никога не би допуснал да го видят с Доджсън. Сега обаче се съгласи да иде с него в скъп ресторант с ястия от риба в Сан Франциско.

— Изследователската работа е трудна — отбеляза Доджсън съчувствено в началото.

— И още как — съгласи се Кинг.

— Трудна и рискована — продължи Доджсън. — Истината е, че новаторските изследвания рядко дават плод, само дето… шефовете не го разбират, нали? Ако изследванията се окажат неуспешни, виновен си ти. Не е честно.

— На мен ли го казваш?

— За жалост такива са правилата на играта. — Доджсън сви рамене и набоде парченце рачешко.

Кинг мълчеше.

— Аз лично не обичам риска — продължи Доджсън. — А всяка оригинална работа е рискована. Повечето нови идеи се оказват слаби и пропадат. Това е реалността. Ако си решил да се занимаваш с оригинални изследвания, трябва да очакваш провал. В това няма нищо лошо, ако работиш в някой университет, защото в университетите неуспехът се цени, а успехът води до изолация. В индустрията обаче… не, не. Глупаво е да се занимаваш с оригинални изследвания там. Само ще си навлечеш неприятности. Като теб, приятелю.

— Какво бих могъл да направя? — промърмори Кинг.

— Е — поклати глава Доджсън, — аз имам свои собствени разбирания за научен метод. Наричам го целенасочено развитие на изследванията. След като на практика съвсем малко идеи се оказват добри, защото да се опитваме да ги търсим сами? Това е много трудно. Нека ги търсят други хора… да поемат риска… нека те се стремят към така наречената слава. Аз предпочитам да чакам и да разгръщам идеи, които вече са доказани. Вземи нещо добро и го направи по-добро. Или най-малкото направи го достатъчно различно, за да можеш да го патентоваш. И да го притежаваш. След това никой не може да ти го отнеме.

Кинг се изненада от откровеността, с която Доджсън признаваше, че е крадец. Без да му мигне окото. Кинг остана мълчалив известно време, като ровеше смутено в салатата си с вилицата.

— Защо ми казваш всичко това? — попита той накрая.

— Защото у теб виждам нещо. Амбиция. Неосъществена амбиция. И, Хауърд, казвам ти, няма смисъл да не осъществиш себе си. Има начин да не те уволнят при следващия анализ на дейността, а точно това ще стане… на колко годинки е хлапето ти?

— На четири.

— Кошмарно е да останеш без работа, когато имаш малко дете. Няма да е лесно да си намериш друга. Кой би ти дал нова възможност? Ако на трийсет и пет години ученият не е постигнал нищо съществено, вероятността тепърва да се реализира е минимална. Аз лично не съм съгласен с това, но те разсъждават точно така.

Кинг знаеше как разсъждават. Не само в „Биосин“, а във всички биотехнологични компании в Калифорния.

— Хауърд — продължи Доджсън, снишавайки глас, — очаква те един прекрасен свят, стига да погледнеш на нещата по малко по-различен начин. Възможно е да изживееш живота си иначе. Мисля, че си заслужава да помислиш над това, което ще ти кажа.

 

 

Две седмици след това Кинг стана личен асистент на Доджсън в отдел „Тенденции в биотехнологиите“, както в „Биосин“ наричаха индустриалния си шпионаж. През следващите години Кинг отново се издигна в „Биосин“ — този път защото Доджсън го бе харесал.

Сега Кинг разполагаше с всички атрибути на успеха — кола „Порше“, ипотека, развод, дете, което виждаше през почивните дни… И всичко това се дължеше на факта, че бе доказал отличните си качества като заместник — работеше неуморно, грижеше се за подробностите, предпазваше бъбривия си шеф от неприятности. Постепенно Кинг беше опознал Доджсън във всичките му прояви — като обаятелен и амбициозен учен, като безмилостен и безскрупулен човек. Кинг смяташе, че е в състояние да се справи с тъмната страна на шефа си, да не й позволява да се демонстрира, мислеше си, че през годините се е научил как да го постига.

Понякога обаче не беше толкова сигурен.

Както сега.

Защото се намираха в някаква скърцаща воняща рибарска гемия, насред океана, недалеч от онова затънтено костариканско градче и точно в този момент Доджсън изведнъж бе решил да започне някаква игра — фактът, че заговори и покани тази жена, беше точно това.

Кинг не знаеше какви са намеренията на шефа му, но виждаше блясъка в очите му — беше го забелязвал няколко пъти и това винаги го бе изпълвало с тревога.

Жената бе застанала на предната палуба, недалеч от носа. Гледаше напред към океана. Кинг видя Доджсън да заобикаля джипа и да му кима припряно.

— Слушай — каза Кинг, — трябва да поговорим.

— Разбира се — отвърна Доджсън. — Какво те безпокои?

И пусна усмивката си. Онази, очарователната.