Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (53)

Гнездо

Спряха съвсем близо до поляната. Еди пристигна с мотоциклета, опря го на едно дърво и зачака останалите да слязат от джипа.

Сара Хардинг долови познатата миризма на разлагащо се месо и екскременти, която бе характерна за всички леговища на хищници. В следобедната жега тази миризма беше доста противна. В неподвижния въздух жужаха мухи. Сара взе една от карабините и я преметна през рамо. Погледна към тримата мъже. Стояха неподвижно, без да помръднат. Лицето на Малкълм беше бледо, особено около устните. Напомняше й за посещението на Кофман, възрастния й професор, в Африка. Кофман беше пияница от хемингуеевски тип, който непрекъснато разказваше за похожденията си у дома и приключенията си с орангутаните в Суматра и лемурите в Мадагаскар. Бе го завела да наблюдават как хищници разкъсват плячката си. Той припадна почти веднага. Тежеше повече от сто килограма, та се бе наложило да го влачи на ръце за яката, докато лъвовете обикаляха наоколо и ръмжаха. Добър урок.

Приближи се до тримата мъже и прошепна:

— Ако нещо ви притеснява, не идвайте. Чакайте тук. Не искам да се тревожа и за вас. Мога да се справя и сама.

Тръгна към поляната.

— Сигурна ли си, че…

— Да. А сега пазете тишина.

Сара се отправи към целта. Малкълм и останалите забързаха, за да я настигнат. Тя дръпна настрана шубраците и излезе на открито. Тиранозаврите ги нямаше и гнездото им беше оставено без надзор. Вдясно видя обувка, от която се показваше чорап и парче разкъсана плът — само това бе останало от Бейзълтън.

От гнездото долитаха жални писукания. Сара се изкачи по насипа, Малкълм я последва с усилия. Вътре видя две скимтящи тиранозавърчета и три големи яйца. Навсякъде наоколо имаше човешки стъпки.

— Взели са едно от яйцата — каза Малкълм. — По дяволите!

— Не искаше нищо да нарушава екосистемата, нали?

Той се усмихна кисело.

— Да, надявах се.

— Лошо.

Сара се наведе и разгледа малките тиранозавърчета. Едното трепереше от страх, настръхнало, но другото се държеше по съвсем различен начин. Когато се приближиха, то не помръдна, а остана както си беше — проснато на една страна. Дишаше учестено. Очите му бяха изцъклени.

— Ранено е — отбеляза Сара.

Левин беше в наблюдателницата. Притисна слушалката към ухото си и заговори в микрофона, който се спускаше покрай бузата му:

— Опишете ми ги.

— Има две — каза Торн. — Дълги са по около шейсет сантиметра и тежат по пет-шест килограма. Имат големи очи, къси муцуни. На цвят са светлокафяви. На шиите имат пръстени от пух.

— Могат ли да стоят на краката си?

— А… не много добре. Залитат и скимтят.

— Значи са само на няколко дни — отбеляза Левин. — Още не са излизали от гнездото. На ваше място бих внимавал.

— Защо?

— Щом са толкова малки, родителите няма да ги оставят дълго сами.

Сара се приближи до раненото тиранозавърче. То се опита да се приближи към нея, но тялото му се влачеше по земята. Едното му краче беше огънато под неестествен ъгъл.

— Мисля, че кракът му е ранен.

Еди слезе до нея, за да погледне.

— Счупен ли е? — попита той.

— Да, вероятно, но…

— Ей! — извика Еди. Малкото изведнъж проточи шия напред и захапа глезена на ботуша му. Той дръпна крака си и го повлече. — Ей, пусни!

Вдигна крака си, разтърси го, но малкото продължаваше да стиска челюсти. Еди направи още един опит и се отказа. Малкото се бе проснало на земята, дишаше учестено, ала не пускаше глезена му.

— Боже! — възкликна Еди.

— Агресивно животинче, нали? — каза Сара. — Още от съвсем малко…

Еди огледа малките, остри като бръснач зъби. Бяха пробили кожата. Той бутна главата на животинчето няколко пъти с приклада на карабината, но без резултат. Продължаваше да лежи и да диша учестено. Големите му очи го гледаха и примигваха бавно. Не пускаше крака му.

Чуха рева на възрастните тиранозаври някъде на север.

— Да се махаме — каза Малкълм. — Видяхме каквото трябваше да видим. Трябва да намерим Доджсън.

— Мисля, че забелязах път малко по-нагоре — каза Торн. — Може да са минали оттам.

— Да проверим.

Всички тръгнаха към колата.

— Чакайте малко — обади се Еди, без да отмества поглед от крака си. — Какво да правя с малкото?

— Застреляй го — каза Малкълм през рамо.

— Искаш да кажеш да го убия?

— Кракът му е счупен, Еди — обясни Сара. — Ще умре и без това.

— Да, но…

— Еди — извика Торн, — тръгваме по пътя. Ако не намерим Доджсън, ще тръгнем по хребета към лабораторията и ще се спуснем към караваните.

— Добре, шефе. Идвам веднага.

Еди вдигна карабината, погледна я.

— Хайде, застреляй го! — извика Сара. — Нали не искаш майка му и баща му да те заварят тук?