Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (52)

Решение

Седяха във форда, закован неподвижно на хребета над покритата от джунглата източна равнина. Стъклата на прозорците бяха свалени. Чуваха ревовете на тиранозаврите, които си пробиваха път през дърветата и храсталаците.

— И двата напуснаха гнездото — отбеляза Торн.

— Да-а-а — въздъхна Малкълм. — Онези типове трябва да са взели нещо.

Известно време мълчаха и се ослушваха.

След малко се чу мекото жужене на мотоциклета и се появи Еди.

— Помислих си, че може да имате нужда от помощ — каза той. — Смятате ли да слизате долу?

Малкълм поклати глава.

— Не, в никакъв случай, твърде опасно е… не знаем къде са.

— Защо Доджсън и приятелят му останаха там, без да помръднат? — чудеше се Сара. — Човек не прави това, когато има пред себе си хищници. Ако например те нападнат лъвове, трябва да вдигаш шум, да ръкомахаш, да хвърляш по тях каквото ти падне. Трябва да ги подплашиш. Не бива да стоиш неподвижно.

— Вероятно са прочели не каквото трябва — отвърна Малкълм и поклати глава. — Имаше една теория, според която тиранозаврите можели да виждат само движещи се обекти. Един тип, на име Рокстън, направил няколко отливки от черепи на тиранозаври и стигнал до извода, че мозъкът им е като на жаба.

Радиото се включи и те чуха гласа на Левин.

— Рокстън е идиот. С познанията му по анатомия не би могъл да прави дори секс с жена си. Статията му беше пълен майтап.

— Каква статия? — попита Торн.

— Рокстън — отговори Левин — смята, че тиранозаврите имат зрителна система като на земноводните. Като на жаба. Жабите виждат движещи се неща, но не и неподвижни. Само че е абсолютно невъзможно хищник като тиранозавъра да вижда по същия начин. Това е абсурд, защото най-често срещаната защита на животните е да замръзнат на мястото си. Хищникът би трябвало да ги вижда независимо от това. И, разбира се, тиранозавърът ги видя. — Левин изсумтя презрително. — Точно както другата идиотска теория, която измисли Грант преди няколко години, че тиранозавърът губел ориентация при пороен дъжд, защото не бил приспособен към влажен климат. Пълна дивотия. Кредата не е била особено сух период, а и тиранозавърът е североамериканско животно — скелети са намирани само в Щатите и Канада. Живели са по бреговете на голямото вътрешно море, източно от Скалистите планини. По планинските склонове вали често. Сигурен съм, че тиранозаврите са виждали много дъждове и са привикнали да се справят с тях.

— А възможно ли е тиранозавърът да не нападне? — попита Малкълм.

— Да, разбира се — отговори Левин. — Очевидно е.

— Е?

— Не напада, когато не е гладен. Ако е изял друго животно. Всичко по-голямо от коза засища глада му за няколко часа напред. Не, не. Тези животни имат отлично зрение.

Вслушаха се в ревовете, долитащи от долината. Видяха как дърветата — на север, на около километър разстояние — се раздвижват. И пак се разнесе рев. Двата рекса, изглежда, си отговаряха.

— С какво разполагаме? — попита Сара Хардинг.

— С три карабини „Линдстрад“. Заредени.

— Добре — кимна тя. — Да вървим.

Радиостанцията изпращя.

— Аз не съм при вас — каза Левин, — но категорично ви съветвам да изчакате.

— По дяволите чакането — възрази Малкълм. — Сара е права. Да идем там и да видим какво е положението.

— Е, погребението ще е вашето.

Арби се върна пред монитора, бършейки брадичката си. Все още изглеждаше пребледнял.

— Какво правят сега? — попита.

— Доктор Малкълм и другите отиват при гнездото.

— Шегуваш ли се?

— Не се безпокой — отвърна Кели. — Сара ще се справи.

— Надявай се — поклати глава Арби.