Елиф Шафак
Чест (20)

Тиха изненада

Лондон, 2 януари 1978 година

Златистото сияние на ранния следобед озаряваше прозорците на фризьорския салон „Кристъл Сизърс“, по които като узряло грозде висеше коледна украса, и потапяше всичко вътре в проблясваща светлина. Рита още не се беше съвзела от купона предната вечер и пиеше третата чаша кафе, когато вратата се отвори и влезе мъж на средна възраст. Лицето му беше живо и одухотворено и той вървеше с ненатрапчиво самочувствие, което, ако не бе сърдечната усмивка, сигурно щеше да мине за високомерие.

Рита вдигна вежда и огледа непознатия от глава до пети. Не приличаше на представител на някоя от фирмите за шампоани нито на човек, тръгнал да събира подписи за някаква кауза. Нямаше вид и на инспектор, дошъл чак дотук, за да провери хигиената в салона. Добре облечен и спретнат, мъжът изглеждаше свестен, но знае ли човек!

— Какво обичате? — попита Рита.

— Бих искал да ме подстрижете.

Тя се засмя.

— Опасявам се, че още не е отворено. Чак след петнайсет минути, пък и…

— О, мога да почакам отвън, не се притеснявайте.

— Щях да кажа, че салонът е дамски. Защо не опитате при бръснаря зад ъгъла?

— А, ходил съм веднъж там — рече Елиас. — Този човек по-добре да се представя за касапин, не за бръснар.

— Е, сигурна съм, че можем да ви намерим по-добро място — съгласи се Рита с лека развеселеност В гласа.

— А не сте ли забелязвали колко много салони напоследък обслужват и мъже, и жени? — каза мъжът по-благо.

— Така ли? — попита уж учудена Рита.

Още не беше изключила възможността мъжът да е някой ненормалник.

Пембе, която се трудеше В задната стаичка, спря да чисти четките за коса и нададе ухо — с кого ли можеше да разговаря Рита. Стори й се, че познава гласа, но беше изключено да е той.

С разтуптяно сърце, тя влезе на пръсти В салона. Бе толкова изумена да види Елиас да разговаря с шефката й, че се облегна на стената, неспособна да направи и крачка повече.

Елиас не забеляза Пембе.

— От четири години ходя с дълга коса. Чувствам, че е време за промяна — казваше той.

— Хм, все повтарям на клиентките, мили дами, дългата коса е за жени. Така е решил добрият Господ.

Пембе вече беше убедена, че трябва да се намеси и да отпрати Елиас, но колкото и да опитваше, не се сети как да го направи. Стисна устни, прехапа ги до кръв и продължи да наблюдава.

— В такъв случай сигурно няма да откажете да ми помогнете — продължи Елиас. — Главен готвач съм. Всеки ден някой от клиентите се оплаква от косъм в супата.

Рита се засмя.

— С удоволствие ще ви помогна, драги, но имам записан час в дванайсет и половина.

— Ще го направя аз — намеси се неочаквано Пембе.

И Рита, и Елиас се обърнаха и я зяпнаха с мрачни лица и ръце на кръста, сякаш бяха забравили коя е. Стараейки да звучи възможно най-нехайно, тя добави:

— Ще го подстрижа.

Нямаше да й е за пръв път. Макар и да не бе обучена за фризьорка, Пембе отдавна работеше при Рита и бе усвоила основното. От години подстригваше децата, най-вече момчетата, и покрай това също беше научила някои неща.

— Е, значи се разбрахме — каза Рита и сви рамене, сякаш се е отървала от неприятна задача. Понечи да допълни нещо, но вратата се отвори с трясък и в салона влезе клиентката Рита отиде при нея с широко разтворени ръце. — Много се радвам да те видя, Маргарет.

През това време Пембе отведе Елиас до стола в дъното на помещението, където притеснено прошепна:

— Защо дошъл?

— Извинявай, но трябваше да те видя.

— Не, не трябва! — възрази тя като кисело дете.

Завърза около врата му кърпа, подреди върху пластмасовата полица ножиците и се зае да навлажнява косата му със спрея.

Елиас забеляза, че Пембе е толкова ядосана от присъствието му, че чак ръцете й треперят. Изпита неудържимо желание да я прегърне и да се извини, че я е разстроил, затова си пое дълбоко въздух в опит да се овладее. Вече малко съжаляваше, че е постъпил толкова безразсъдно. Но удоволствието, че тя е такова близо, засенчи вината. Елиас загледа всяко нейно движение в овалното огледало на стената. От допира й затвори очи, а когато ги отвори, видя, че и Пембе го наблюдава. Следващите й думи обаче не съответстваха на съчувствието в погледа й.

— Ще те подстрижа, но не идвай повече тук.

— Добре, не се притеснявай. Обещавам, няма да идвам повече тук.

На Пембе й олекна и тя се усмихна за пръв път.

— Как да подстригвам?

— Ами не знам. — Елиас открай време ходеше с такава коса и чак сега започна да осъзнава, че не е съвсем готов да промени прическата. Въпреки това каза: — Направи ме красив, ако обичаш, хубав.

— И сега си хубав — промърмори тя съвсем тихо, бе цяло чудо, че Елиас я чу.

От другия край на салона екна смях. Рита и клиентката клюкареха на воля, погълнати в някакъв свой свят.

— Искам да те питам нещо.

— Какво? — рече притеснена Пембе.

— Виж… аз… бих желал да те опозная повече и да прекарвам известно време с теб. Но ако предпочиташ да стоя надалеч, само ми кажи.

Пембе трепна. Пребледня малко и сякаш след цяла вечност промълви:

— Недей да стоиш надалеч.

Елиас вдигна дясната си ръка — ръката, която беше по-близо до стената и не се виждаше — и хвана Пембе за дясната длан.

За пръв път се докосваха така — не по случайност, и без срамежливостта на онзи първи опит, измъчван от паника и от вина. Точно като човек, който пада и се пресяга за въже, той сграбчи ръката й и я стисна толкова силно, че заболя. Не бе проблем за нея, защото и тя изпитваше същото: силата, закъснението, невъзможността. В дланта му ръката й стана малка като врабче.

Постояха така още секунда, после Пембе се дръпна.

— Как да те подстрижа?

— Като него, ако обичаш — чу се да казва Елиас.

Тя проследи погледа му до съседната масичка, на която бе отворено списание със снимка на мъж на церемония по награждаване — стройна холивудска звезда с порцеланови зъби и слънчев загар.

— Като него ли? Не! Да? Сигурен ли си?

Пембе не се сдържа и се засмя.

— Ами да, винаги съм мечтал да изглеждам като знаменитост.

Тя взе списанието и се взря в снимката, макар да знаеше, че Елиас нехае за актьора и само печели време, за да бъде с нея. Следващия половин час работи, без да казва нищо, съсредоточено, със сбърчено чело. Не размениха повече думи. Всеки път, когато ги поглеждаше крадешком, Рита не виждаше друго, освен как Пембе се труди, а странният клиент чете лъскави списания едно след друго.

След като приключи, Пембе донесе огледало, та Елиас да види главата си и отзад. Той въздъхна и се усмихна, като се постара да не се разстройва от късата коса и вида на тила си. Докато Пембе сваляше кърпата, я попита уж мимоходом:

— Обичаш ли филми?

— Какво?

— Кино. Обичаш ли да ходиш на кино?

Пембе кимна усмихната. През първите години в Англия беше молила няколко пъти децата да я заведат на кино и те го бяха направи, но езикът й пречеше. Беше й трудно да следи диалога.

— Защо питаш? — рече Пембе.

Елиас се приближи с очи, вперени в нейните.

— Оставих нещо под лака за коса. Погледни го, моля те. — Сетне повиши весело глас: — Е, много благодаря. Справихте се страхотно.

Рита грейна от другия край на салона, радостна да види поредния доволен клиент. Докато двамата с Елиас си разменяха любезности и той плащаше, Пембе не помръдна, беше се втренчила във флакона с лак за коса. Там имаше билет — за другия петък в четири следобед в киносалон в Саут Енд, Брикстън. Филмът беше стар. Черно-бял и ням.