Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (33)

Глава 33

Клеър Понсонби остана да седи на верандата, дълго след като капитан Кармайн Делмонико си тръгна.

Очите й шареха над дърветата, които обграждаха къщата и тя си спомняше как Мортън прекарваше свободните си от училище безкрайни часове у дома. Копаеше тунел, защото знаеше, че някой ден може да потрябва. Докато работеше, размишляваше. Тялото му беше слабо, но ставаше все по-кораво и жилаво като на човек, който работи много, но не се храни добре. О, Чарлз го обожаваше! Обичаше го дори повече от мама. Учеше го да чете и да пише, даваше му истински знания. Чарлз разбираше безмълвната отдаденост на братската любов. Споделяше книгите си, опитваше се кавалерски да му помага в работата. Но Чарлз се страхуваше много от тунела и не понасяше да стои дълго в него. А Мортън се оживяваше най-много, когато копаеше, ровеше, риеше пръстта и камъните, които Чарлз разнасяше сред дърветата.

Така започна тяхното споделяне. Чарлз си представяше стаята на Катон като хирургически рай на хиляда метра над земята. Докато Мортън знаеше, че стаята на Катон е оргазмичният отвор на тунела под тихата тежест на земята. Мортън, Мортън, ту се включваше, ту се изключваше. Сляп червей, къртица, която копае в тъмнината и която има вълшебно копче в мозъка, което можеше да включва и изключва очите му. Включено, изключено, включено, изключено, включено, изключено. Копае, копае, включва, изключва.

Сега да видим… под онзи дъб погребахме италианеца от Чикаго, след като ни направи мозайката. А онзи клен пие сокове от трупа на водопроводчика. Наехме го от Сан Франциско. Дърводелецът от Дулът гние край последния неизсъхнал бряст в Кънетикът. Не си спомням къде погребахме другите, но те нямат значение. Какъв прекрасен слуга е алчността! Тайна работа за пари на ръка и всички са щастливи. Никой не е повече от мен, когато ги взимам обратно, след като замахна с длетото. Никой не е по-щастлив от нас двамата, когато бъркаме и мушкаме изстиващите им отверстия, канали, тръби и кухини.

Не че имахме нужда да си върнем парите. Похарченото за стаята на Катон през безкрайните години, в които чакахме мама да умре е нищожно в сравнение със сумата, донесена от мама от гарата в два малки, елегантни куфара през януари 1930 година. Дали баща ни е бил такъв глупак, че да изгуби всичките си пари в акции по време на срива на борсата? Едва ли. Инвестициите му бяха обърнати в пари в брой доста преди това. Беше направил каса (вратата й после свърши добра работа) във Бинарната и държеше там парите, докато частният детектив намери госпожа Катон. Благодаря ви, драги капитан Делмонико, че запълнихте празните места! Сега знам защо е изпразнил касата в двата куфара, натоварил ги е на колата си и е поел към гарата.

След като го е убила, мама е преместила куфарите в нейната кола. Отворихме ги и ги откраднахме, докато дрехите и бухалката весело горяха в пещта. Аз ги скрих във все още малкия си тунел, а Чарлз започна да копае друг, който повече му се отдаваше — той се зарови в мозъка на мама. Непрекъснато й нашепваше, че историята с Катон е плод на въображението й, че не е убивала татко, че Катон се римува с нагон, а „Ема“ е книга от Джейн Остин. Когато й трябваха пари й давахме, макар че така и не й казахме къде са куфарите. После, когато този предател Рузвелт премахна златното покритие през 1933 година, закарахме мама и куфарите в банка „Сънингтън“ в Кливланд, собственост на семейството й. Затова нямахме никакви проблеми да разменим старите банкноти за нови. В дните на Голямата депресия много хора предпочитаха да държат пари в брой. И от този ден нататък тя стана безмозъчна кукла на конци на две момчета, които едва бяха навлезли в пубертета.

Връщането на парите вкъщи не беше лесна работа. Някой в банката си развърза езика. Но необикновеният брилянтен ум на Чарлз измисли стратегия. Станеше ли въпрос за кроене на планове и логистика, той беше истински гений. С кого ще го заменя сега? Кой друг би разбрал така, както разбира един брат?

Когато се прибрахме, Чарлз продължи да рови в мозъка на мама, но този път се съсредоточи върху парите, как Рузвелт ни ги откраднал, за да финансира борбата си срещу всички ценности на Америка, от свободата до това да оставим Европа да се свари в собствения си сос, както заслужава. Да, и двата ни тунела растяха и кой може да каже кой от тях беше по-прекрасен? Тунелът към лудостта или тунелът към стаята на Катон.

Надявам се, капитан Делмонико да е останал доволен от моя разказ за една объркана любов и неконтролируема лудост. Жалко, че жена му се оказа толкова изобретателна. Нямах търпение да си направя допълнително удоволствие, като я одера в целия й олимпийски ръст, докато тя гледа в огледалото как го правя. Не можеш непрекъснато да държиш очите си затворени, Дездемона, ту гледаш, ту не гледаш. Но той така и не зададе въпросите, които можеха да накарат релето в упорития му мозък да прещрака.

Въпроси като: защо всички бяха на шестнайсет години? Отговорът е проста аритметика. Госпожа Катон беше на двайсет и шест, а Ема на шест, общо прави трийсет и две, но ние искахме само една Катон, затова разделихме това число на две и ето ти шестнайсет! Или пък въпрос като: какво може да примами младо непорочно момиче към ужасната й съдба? Отговорът тук се крие в същността на милостта. Сляпа жена, която плаче над счупения крак на кучето си водач. Биди прави прекрасно представление, като се преструва, че й е счупен крака. Въпроси като: какво е значението на дузината? Слънчевите цикли, лунните цикли, цикъл графики… Отговорът е направо профански. Госпожа Катон обичаше да казва: „На дузини излиза по евтино!“, сякаш това беше заслепяващо прозрение като божиите откровения. Въпроси като: защо сме чакали толкова дълго преди да започнем? Отговорът е скрит в съдбата на Едип или Орест. Убиването на подобия на Катон може да е лесна работа, но не е лесно да убиеш собствената си майка. Въпроси като: как Клеър може да участва в това, и ако не е тя, тогава кой? Отговорът на това е на повърхността. Външният вид е най-важен, всичко е в очите на гледащия. Ту вижда, ту не вижда.

Мама така и не си роди момиченце. Само три момчета. Но копнееше за дъщеря, а тя винаги получаваше това, което иска. Затова започна да облича последното момченце като момиче още от раждането му. Хората вярват на очите си. Същото се отнася и за вас, капитан Делмонико. Всичките ние, момчетата от семейство Понсонби, приличаме на мама. Минаваме за прилични момичета, но като момчета сме женчовци. Не притежаваме и капчица от агресивната мъжественост на татко. О, как задоволяваше госпожа Катон! С Чарлз ги гледахме през дупка в стената.

Миличкият Чарлз, винаги се чудеше как да ми угоди. Щеше да ни е доста по-трудно, след като Клеър ослепя, ако той не се бе сетил да ме облече в нейните дрехи и да ме изпрати в Кливланд. Щом пристигнах, той натисна лицето на Клеър с гумена надуваема възглавница и Мортън Къртицата стана сляпата Клеър.

Най-накрая падна мрак. Това е любимата ми стихия. Време е Мортън Къртицата да потърси свежа плът, в която да прокопае тунел.