Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (29)

ГЛАВА 29

Петък, 11 март 1966 г.

На Патрик му трябваше малко повече от седмица, за да разгледа всичко в залата за мъчения на Понсонби, от операционната маса до банята. Окончателният доклад на Патрик и екипа му криминалисти недвусмислено показваше какъв късмет са имали, че са заловили голия Чарлз Понсонби, надвесен над голо отвлечено момиче, вързано за леглото на мъченията.

Помещението беше стерилно чисто. Навсякъде имаше негови отпечатъци, все пак това е стая под неговата къща, така че — защо не? Но нямаше ни следа, дори микроскопична, от кръв, телесни секрети, човешка плът или косми. Що се отнася до Клеър, не бяха намерени никакви нейни отпечатъци, дори на лоста до печката.

Успяха да възстановят метода, по който Понсонби е почиствал и бяха изумени от огромните усилия и маниащината му. Тъй като беше лекар, знаеше, че топлината фиксира човешката кръв и тъкан, затова по маркуча и пръскачката под налягане, която е използвал, е текла студена вода. Нишата с главите е била изолирана с плъзгаща се метална врата. Когато всички повърхности изсъхвали, той ги почиствал с пароструйка. И накрая избърсвал всичко с етер. Хирургическите му инструменти, месарската кука и макарата, с която я е управлявал, както и изкуствените пениси, били потапяни в течност, който разтваря кръвта, преди да влязат в употреба. Освен това били изварявани.

След като не откриха никакви следи в стаята, започнаха да изсмукват отводнителните сифони с компресор, но оттам излезе само вода, която не съдържаше органична материя. Обратното изпомпване не свърши работа, което наведе инженерите на общината на мисълта, че отпадната вода не отива в септична яма. Понсонби е изпразвал водопровода си в подпочвените води, каквито имаше много в този район. Единствената им надежда беше да стигнат до тях и да ги проследят.

В мига, в който инженерите на общината започнаха да разкопават градината й толкова отчаяни, че ще намерят нещо, колкото биха били, ако се опитваха да съживят мъртъв кон, Клеър Понсонби подаде жалба за умишлено рушене на чужда собственост и почтително се обърна към съда да позволи на една сляпа жена да живее в имота си без да бъде подлагана на непрекъснат и изключително стресиращ тормоз от полицията на Холоуман и нейните сътрудници. Като се имаше предвид, че Чарлз Понсонби беше недвусмислено идентифициран като Чудовището от Кънетикът и че нищо от случващото се на „Понсонби Лейн“ №6 не можеше да донесе нови улики, за да се потвърди този факт, на госпожица Понсонби й беше дошло до гуша.

— Кладенецът е бездънен и помпата работи с три конски сили — каза главният инженер на общината, разстроен и ядосан. — Имаме двайсет акра резерват за елени и парцелът на къщата е пет акра, подпочвените води са силни, а консумацията им — малка. Не сте извлекли никаква органична маса, защото копелето сигурно е изливало хиляди литри вода след всяко убийство. Утайката е на дъното на залива на Лонг Айлънд. И какво значение има, по дяволите? Той е мъртъв. Приключете случая, лейтенант, преди гадната кучка да започне да ни съди един по един.

— Пълна мистерия, Патси — каза Кармайн на братовчед си.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Чък беше жилав и силен, но никога не ми е правил впечатление на атлет, а колегите му от „Хъг“ са убедени, че не може да смени и кранчето на мивката. А това, което видяхме, е умело измайсторено, и то със скъпи материали. Кой, по дяволите му, е направил мозайката на пода и сега, след като тайната се разкри, не си признава? Същото се отнася и за водопровода. Никой не е докладвал за изчезнал мозайкаджия или водопроводчик от войната! — Кармайн скръцна със зъби. — Семейството няма пари, това го знаем. Клеър и Чък живееха толкова нашироко, че сигурно са харчели всеки цент, който той е изкарвал. И въпреки това тук, в мазето, има работа и материали за двеста бона. По дяволите, никой не си признава, че им е продал чаршафите или пластмасата за главите!

— Както казва инженерът на общината, какво значение има, Кармайн? Понсонби е мъртъв и е време да приключим случая — каза Патрик и потупа Кармайн по рамото. — Защо да си причиняваш инфаркт заради един мъртвец? Мисли си вместо това за Дездемона. Кога е сватбата?

— Ти не я харесваш, нали, Патси?

Сините му очи се промениха, но не се отклониха.

— Миналото време щеше да е по-подходящо. Не я харесвах в началото, беше ми прекалено странна и надменна, непозната чужденка. Но напоследък е съвсем различна. Надявам се, да я заобичам, както я харесвам.

— Не си сам. Твоята и моята майка направо са се побъркали. О, от тях струи ентусиазъм, но аз неслучайно съм детектив. Това е фасада, с която прикриват страха си.

— И става още по-лошо, защото тя е видимо по-висока от теб — каза Патрик и се засмя. Майките, лелите и сестрите мразят това. Те се надяваха, че втората госпожа Делмонико ще е мило италианско момиче от Източен Холоуман. Но ти не си падаш по мили момичета, независимо дали са италианки, или не. А аз предпочитам Дездемона пред Сандра. Дездемона поне има мозък.

— А той е завинаги, не е като хубавото лице и хубавата фигура.

Разследването беше официално приключено същия следобед. След като докладът на патоанатома беше заведен в полицейския участък на Холоуман, трябваше да признаят, че не могат да намерят доказателства, свързващи Клеър Понсонби с убийствата. Ако Кармайн беше имал повече време, може би щеше да отиде при Силвестри и да го помоли да отвори отново разследването за убийството на Ленард Понсонби и жената с детето от 1 9 30 година, но престъпленията не чакат никого, най-малко детективите. Две седмици след като Чарлз Понсонби беше застрелян, вниманието на Кармайн беше погълнато с разследване на търговия с наркотици. Върна се на позната територия! Престъпниците, които познаваше, бяха виновни и умът му бе зает със събиране на улики, с които да ги прати в съда.