Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (10)

Глава 10

Събота, 11 декември 1965 г.

И най-добрите планове могат да се объркат, разсъждаваше Кармайн в събота сутринта. На една бензиностанция стана въоръжен грабеж, а след това крадци обраха два магазина за алкохол, бижутерски магазин и още една бензиностанция. А това така стопи хората му, че отсега беше ясно, че ще прави обиск цял ден. Бяха само Кори, Ейб и четирима други детективи — до един новаци, които трябваше да бъдат надзиравани. Така. Два екипа от по трима души, Кори предвожда единия, Ейб — другия, а той самият ще е свободен електрон. Пол беше на разположение, в случай че изскочи улика, която се нуждае от неговата намеса.

Пристигнаха в „Хъг“ в девет сутринта и във фоайето ги посрещнаха професорът и Дездемона. Нито един от тях не се радваше да ги види, но и двамата бяха получили указания от борда да съдействат.

— Госпожице Дюпре, вие тръгнете със сержант Маршал и неговите хора по този етаж. Предполагам, че имате ключове за всички заключени врати? Професоре, вие се качете един етаж по-горе със сержант Голдбърг. Имате ли ключове? — попита Кармайн.

— Да — прошепна професорът, който изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Сесил е тук — каза Дездемона на Кармайн, докато вървяха по северния коридор.

— Заради обиска ли?

— Не, заради бебчетата му. Винаги идва сутрин в събота и неделя. Ще изчакам отвън, в случай че някое от тях е в главната зала. Те мразят жени — каза тя.

— И той така ми каза. Можеш да влезеш с Кори да огледате машинното и електронната лаборатория. Последното, което искам, е Роджър Парсън младши да ме обвини, че съм откраднал нещо. Аз сам ще претърся отделението за животни.

— Благодарен съм ви за това, лейтенант — каза Сесил, който не изглеждаше раздразнен от посещението му. — Искате ли да видите къде живеят моите бебчета? Днес са в добро настроение.

И аз щях да съм в добро настроение, ако живеех като тях, помисли си Кармайн, докато влизаше в малкото фоайе, отделено с железни решетки от голямата стая с макаците. Били толкова силни, обясни му Сесил, че ако се разгневели, чупели веригите като захарни пръчки. Твърде голямото за броя на обитателите пространство беше аранжирано като камениста савана — стена от големи камъни с дупки, храсти, чимове трева, дънери, посадени в отвори в бетона дървета, светлина, която наподобяваше ярко слънце. Реостати, свързани с датчици за време, осигуряваха изкуствена смяна на денонощията.

— Не е ли нелюбезно да ги лишавате от женски? — попита Кармайн.

Сесил се изкикоти.

— Те се оправят сами, лейтенант, както мъжете в затвора. Скъсват си задниците. Но имат йерархия и Юстас е най-отгоре. Ако пристигне нов, първо Юстас го сграбчва, после го минава Клайд, той го предава на стария Клайд, той на следващия и така нататък. Джими е последен на опашката. Никога не успява да направи нещо повече от една чекия.

— Благодаря ти, че ме разведе Сесил, но се съмнявам тук някога да е било скрито момиче.

— Абсолютно сте прав, лейтенант.

— Какво точно търсите? — попита Дездемона, когато се присъедини към групата на Кори в работилницата, която си беше заветната мечта на инженера.

— Шкаф с човешки косъм, парче от дреха, счупен нокът, отрязък от самозалепваща се лента, петно кръв. Всичко.

— А, значи затова са ви лупите и фенерчетата! Мислех си, не тези неща са погребани заедно с Шерлок Холмс.

— Те са незаменими при такива обиски. Всички тези мъже са специалисти в търсенето на улики.

— На господин Роджър Парсън младши никак не му е забавно.

— И аз така разбрах, но питайте ме дали ми пука. И ще ви отговоря, че никак даже.

Търсенето продължи стая по стая, шкаф след шкаф, чекмедже след чекмедже. След като се увериха, че първият етаж няма какво да им предложи, Кори и екипът му се качиха на третия, а Дездемона и Кармайн ги последваха.

По време на по-спокойното претърсване на третия етаж, Кармайн осъзна, че при други обстоятелства животът в „Хъг“ всъщност е много приятен. Повечето служители се бяха опитали да придадат човешки вид на сухата наука. По стените и вратите имаше залепени карикатури, на които само вътрешен човек можеше да се засмее. Имаше и снимки на хора, пейзажи, ярки плакати на неща, чиято същност Кармайн не се и опитваше да разгадае, но не можеше да не оцени красотата им.

— Кристали под поляризирана светлина — обясни Дездемона — и полени, акари или вируси под електронен микроскоп.

— Тук все едно съм в къщата на Мери Попинс.

— Имаш предвид работното място на Марвин ли? — попита тя и посочи кът, в който всичко, от чекмеджетата до кутиите и книгите, беше покрито със самозалепващо се фолио на жълти и розови пеперуди. — Не се чуди, Кармайн. Хора като Марвин прекарват по-голямата част от денонощието си застопорени на едно място. Защо то да е сиво и анонимно? Работодателите не си мислят, че щом работното ти място е по-оригинално и хармонично, качеството на работата ти спада. Марвин е нашият поет.

— Асистентът на Понсонби, нали така?

— Точно така.

— Понсонби няма ли нещо против? Не ми прилича на човек, който си пада по жълти и розови пеперуди, особено когато по стените в кабинета му висят Бош и Гоя.

— На Чък му се иска да се възпротиви, но професорът няма да го подкрепи. Те имат интересни отношения още от деца и подозирам, че и тогава професорът е бил шефът. — Забеляза, че Кори се кани да премести уред от фини стъклени тръби върху полегата подложка и изпищя. — Не смейте да пипате „Нателсон“-а! Ако го счупите, ще пеете сопрано в хора на виенските момчета!

— Не мисля, че е достатъчно голям, за да може в него да се скрие нещо — спря ги и Кармайн. — Вижте в онзи шкаф.

Провериха всеки шкаф от първия етаж до тавана, но не намериха нищо. Дойде и Пол да претърси операционната, провери всяка повърхност, която би могла да задържи течност.

Накрая каза:

— Съмнявам се, че тук има нещо интересно. Тази госпожа Либман поддържа безупречна хигиена, никога не забравя да изчисти ъглите или скритите места.

— Според мен — присъедини се и Ейб към общото униние — в „Хъг“ може и да са влизали части от трупове, но те са били опаковани, преди да влязат тук, и са пристигали от нечия кола право в хладилника на отделението за животни.

— Неуспешно упражнение, което въпреки това ни подсказа нещо — каза Кармайн. — Каквато и да е ролята на „Хъг“ в случая, поне знаем, че не е затвор за живите и склад за мъртвите момичета.