Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (19)

Глава 19

Понеделник, 24 януари 1966 г.

Комисар Силвестри направи дискретна среща, на която покани всички шефове на екипи от Кънетикът, разследващи Призрака.

— След седмица ще се навършат трийсет дни — каза той на притихналите мъже в стаята — и ние нямаме никаква представа дали Призрака или Призраците вече са сменили навиците си и ще отвличат по едно момиче на месец, или все още спазват двумесечния срок, но просто са се отбили до Ню Йорк извънредно.

Въпреки че пресата все още наричаше убиеца Чудовището, повечето полицаи, които работеха по случая, вече му викаха Призрака или Призраците. Идеите на Кармайн намериха почва, защото хора като лейтенант Джо Браун от Норуолк видяха смисъл в тях.

— От този четвъртък, двайсет и седми януари, до следващия — трети февруари, всички участъци ще наблюдават по двайсет и четири часа всичките си заподозрени. Ако нямаме резултати, това поне ще елиминира някои от тях. Ако изчезне момиче и сме сигурни, че заподозреният е наблюдаван и не ни се е измъкнал, тогава той отпада от списъка.

— А ако няма отвлечено момиче? — попита полицай от Стамфорд.

— Тогава пак повтаряме упражнението в края на февруари. Съгласен съм с Кармайн, че информацията, с която разполагаме, сочи към някои промени — времевия интервал, нощното отвличане, празничната рокля, само обезглавяване — но не може да сме сигурни, че твърдо е сменил навиците си. Което и да е от двете, той винаги е на крачка пред нас. Трябва да продължим да копаем, момчета, и то с всички сили.

— Ами ако изчезне момиче и всички заподозрени са чисти? — попита полицай от Хартфорд.

— Тогава ще му мислим пак, но по различен начин. Разширяваме мрежата от заподозрени, но не изоставяме старите. Сега ви оставям на Кармайн.

Който нямаше кой знае какво да добави, освен да даде повече информация за настоящите заподозрени.

— Холоуман е в уникалното положение да има повече от един заподозрян — каза. — Останалите участъци ще наблюдават известни изнасилвачи с доказани прояви на насилие, а пък в Холоуман имаме група заподозрени без криминални досиета за насилие или изнасилване. Служителите на „Хъг“ плюс още двама. Всичко тридесет и двама души. Не можем да държим толкова много хора под двайсет и четири часово наблюдение, затова ще помоля за доброволци от други участъци, които да ни помогнат. Екипите ни трябва да са съставени от опитни хора, които няма да заспят на дежурство или да се разсейват. Ако някой от вас може да отдели хора, на които може да се има доверие, ще съм му много благодарен.

И така всичко беше уредено. Двайсет и девет служители на „Хъг“, професор Франк Уотсън, Уесли ле Клерк и професор Робърт Мордънт Смит щяха да бъдат наблюдавани непрекъснато и неотклонно. Ужасно тежка задача, дори в логистичен план.

Учудващо голям брой от заподозрените в Холоуман или живееха на шосе 133, или съвсем близо до него, а шосе 133 беше типичен щатски път: с по една лента в двете посоки, криволичещ, но без много крайпътни съоръжения — зелени площи, търговски центрове с прилежащите към тях паркинги, нямаше отбивки и заведения. Такива неща имаше покрай бостънското шосе, а шосе 133 влизаше и излизаше от селцата, понякога от него тръгваше страничен път към къща, но това беше рядко. Тамара Вилич и Марвин Шулман живееха на „Сикамор“, близо до центъра на Холоуман, те бяха лесни. Както и Сесил и Отис на Единайсета улица. Но семействата Смит, Понсонби и Финч, госпожа Полоновски, домовете на Франк Уотсън, Чандра и Кинетон бяха по някакъв начин свързани с шосе 133.

На долнопробния мотел с гръмкото име „Майор Минор“ до „Понсонби Лейн“ на шосе 133 му се задаваше толкова работа по тъмно, колкото никога не беше виждал.

Кармайн, Кори и Ейб разделиха наблюдението на къщата на Понсонби на три смени. Кармайн си избра точно тях, защото беше сигурен, че наблюдението на заподозрените няма да даде никакви резултати, но пък досега беше обърнал по-малко внимание на брата и сестрата, отколкото да речем на семейство Смит или Финч. Намериха си скривалище зад един лавров храст, отдалечен на петдесет метра по посока на шосе 133 по алеята към дома на Понсонби, като преди това се увери, че тя свършва до къщата и двамата Понсонби нямат друг достъп с кола до дома си.

Провери лично всичко предварително и установи, че семейство Форбс са най-трудни за наблюдение заради езерото и стръмните, обрасли с храсти, склонове, спускащи се от Ийст Съркъл през имота им и към водата. И семейство Смит не бяха лесни заради хълма, на който се намираше къщата, гъстата гора и криволичещата алея. Но пък професорът беше затворен в „Марш Манър“ в Бриджпорт и се наблюдаваше от тамошната полиция. Що се отнася за семейство Финч, добре беше, че на практика ги беше изключил от списъка. Те имаха цели три изхода към шосе 133 и през никой от тях не можеше да мине незабелязано кола без регистрационни номера. В Норуолк се грижеха за Кърт Шилер, а в Торингтън наблюдаваха Уолтър Полоновски и любовницата му в тяхната вила.

Защо ли Кармайн си мислеше, че това масирано полицейско присъствие няма да донесе резултат? Честно казано, той не знаеше, знаеше обаче че Призраците са си призраци и ги виждаш само, когато те пожелаят.