Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (18)

Глава 18

Понеделник, 24 януари 1966 г.

Ако искаш да пуснеш обява за партньор в каквото и да било — бизнес, секс, та дори убийство — логичният избор е „Нешънъл Инкуайърър“. Той се чете по цялата страна и може да се намери във всеки супермаркет, някъде между дъвките и списанията. След като разговаря с трима психиатри, чиято специалност бяха убийствата, Кармайн успя да въоръжи Ейб и Кори с някои ключови думи, преди да ги изпрати да четат обявите за периода от януари 1963 година до юни 1964 година. Призракът или е влязъл в зловещото си сътрудничество преди първото отвличане, или е разбрал колко по-лесно ще му бъде с още един човек, след като е започнал да убива.

Видът на примамката вече беше сравнително ясен на Кармайн: обект, предизвикващ съжаление или силно умиление у по-милозливите, чувствителни девойки. Той изостави тази линия на разсъждения и се съсредоточи върху вида сграда, в които са държани момичетата, в която са изнасилвани, убивани и оставяни на склад. Общото мнение сред полицаите беше, че сградата не е била една, а са се сменяли. Само Патрик виждаше смисъл в твърдението на Кармайн, че в никакъв случай не са били различни. Педант, който дори подравнява бележка, би искал „лабораторията“ му да е идеална.

След намирането на трупа на Маргрета Бюли в имота на служител на „Хъг“, останалите му колеги започнаха да се надпреварват да канят полицаите да търсят, където си искат. Дори Сатсума, Чандра и Шилер се огънаха. Гъбарникът на Морис Финч се оказа просто гъбарник. Новото претърсване на погребалното бюро на Бенджамин Либман не даде никакъв резултат. „Кулата“ на Адисън Форбс се състоеше от две кръгли стаи една върху друга, препълнени с прилежно подредена професионална литература. Мазето на Смит беше само убежище за влакчетата му. Вилата на Уолтър Полоновски беше любовно гнезденце, в което имаше много красиви снимки на Мариан, голямо легло и нещо като кухня. Паола Полоновски се възползва от възможността и отиде там след полицията, а резултатът беше, че сега Полоновски живееше във вилата с Мариан и изглеждаше доста по-щастлив. Къщата на Хидеки Сатсума се оказа близо до завоя на Кейп Код до Орлийнз. Беше дизайнерска ергенска квартира, в която нямаше нищо инкриминиращо, ако изключим огромното количество порнография с тежък уклон към насилието, но не към убийствата. А това не беше никаква изненада за Кармайн, който от престоя си в Япония беше запознат с увлечението на японците по порно картинките. Доктор Нур Чандра беше просто „инат като магаре“, както би го бе определила Дездемона. Тайното му занимание в къщичката се оказа ново поколение компютър, който той се опитваше да настрои без помощта на някого от невероятно талантливите студенти от „Чъб“, които си плащаха обучението с писане на програми за специфични научни цели. Чандра беше толкова сигурен в нобеловата си награда, че не говореше с никого за работата си, особено с амбициозни генийчета от медицинския факултет на „Чъб“. Гората на Понсонби не беше нищо друго, освен гора. В нея нямаше вили, навеси, хамбари, землянки, нищо. А най-ужасната тайна на Кърт Шилер се оказа снимка, на която бяха той, баща му и Адолф Хитлер. Татенцето беше многократно награждаван капитан на подводница, поканен да се срещне с фюрера. И той завел и малкия си рус син. Хитлер обичал русички деца на смели бащи. Шилер старши бе потънал с подводницата си, след като тя се натъкнала на мина през 1944. По това време Кърт бил на десет години.

Точно затова според Силвестри, Марсиано и разни други висши полицаи от Кънетикът сградата, в която ставаха убийствата не била една, а са се сменяли. Ако не е така, някой все щял да забележи.

Обаче не се сменя, помисли си Кармайн. Ако аз бях на мястото на Призрака, какво щях да искам? Безупречна среда, ето какво. Повърхности, които могат да бъдат измити с маркуч и педантично почистени. Това значи по-скоро плочки, отколкото бетон, метал, а не дърво или камък. Ще искам операционна зала. Два Призрака биха могли да я построят, ако имат сръчни ръце. Дори могат да направят електрическа инсталация. Но най-вероятно не биха могли да направят и водопроводна система, а пък трябва да има такава. Водоизточник с високо налягане, добри отводнителни шахти и връзка с градската канализация или със септична яма. Призраците ще искат да имат и баня, поне за тях, ако не за жертвите. На момичетата най-вероятно слагат подлоги и ги мият с гъба.

Докато Ейб и Кори прелистваха „Нешънъл Инкуайърър“ и четяха обявите, Кармайн провери имотите на всички служители на „Хъг“ за неоправдано големи сметки за ток или вода. За нещастие по-заможните от тях живееха на места, където се ползваха собствени водоизточници, а не градската мрежа, но никой нямаше огромна сметка за ток. Генератор? Възможно е, ако може да се заглуши шума. От това безсмислено упражнение той премина към проверка на водопроводните фирми и по-скромните водопроводчици на свободна практика по цял Кънетикът. Дали не са получавали примамлива поръчка за правене на водопровод, на нещо като частен физкултурен салон, луксозен фитнес или покрит басейн. Тези, които откри, се оказаха истински, всичките разположени във Фейърфийлд и Личфийлд. Беше наясно, че поръчката, за която питаше, трябваше да дойде от човек с пари, но винаги беше мислил, че Призрака е доста богат. Където и да погледнеше, не откриваше нищо. Това му подсказваше следното: първо, че Призраците могат сами да си направят водопроводите; второ, че може би са наели водопроводчик, на когото са платили щедро в брой, за да си мълчи и да не плаща данъци, или трето, че Призраците са взели под наем или купили вече готова сграда, подходяща за целите им. Като например ветеринарна клиника или операционна. Обади се тук-там, за да разбере колко ветеринарни клиники и операционни са сменили собствениците си към края на 1963 година, но и те бяха изрядни. Както обикновено — нищо, нищо, нищо.

 

 

Розовата дантелена рокля беше украсена с двеста шейсет и пет кристала и всеки един от тях трябваше да бъде разгледан, за да се уверят, че има само един вид отпечатъци от пръсти, вероятно на шивачката. Затова минаха шест дни, преди Кармайн да може да я покаже на Дездемона.

Като натисна звънеца на домофона й, се чувстваше по-глупаво и му беше по-нервно, отколкото в гимназията, когато тогавашнато момиче на мечтите му каза, че може да я заведе на абитуриентски бал. Устата му беше пресъхнала, сърцето му биеше силно и смелостта му никаква я нямаше.

— Дездемона, Кармайн е. По работа. Не отваряй, аз ще набера кода.

— Как си? — попита, докато си изтупваше снега. Остави кутията на масата. „Мамка му, какво ли ще си помисли тя?“

Тя не изглеждаше нито зарадвана, нито разстроена, че го вижда.

— Добре съм, но съм отегчена до смърт — каза. После посочи с пръст кутията на масата. — Какво е това?

— Нещо, за което съм обещал на комисаря, че няма да говориш с никого. Аз бях сигурен, че няма, но той не беше. Сигурно не знаеш, но последната жертва, Маргрета Бюли, беше намерена с детска празнична рокля. Не можем да установим произхода й, но си мислех, че твоето набито око за красиви неща може да ни подскаже нещо.

Отвори кутията и извади веднага роклята, вдигна я, повъртя я и накрая я разстла на масата.

— Да разбирам ли, че последното момиче не е нарязано на парчета?

— Да, само главата й е отрязана.

— Във вестника пишеше, че била висока. Това няма да й стане.

— Не й беше по мярка, но въпреки това беше облечена в нея. Раменете й бяха прекалено широки и той не беше успял да я закопчае на гърба, което води до първия ми въпрос — защо копчета? Всички дрехи в днешно време са с ципове.

Пол беше закопчал копчетата, които блестяха като скъпоценни камъни под лампата над масата.

— Ето заради това — каза тя и докосна едно копче. — Ципът щеше да развали ефекта. Те блестят.

— Виждала ли си някога такава рокля?

— Само на театралната сцена, когато бях дете, но беше имитация заради купонната система за дрехи. Тази е много изящна.

— Ръчно ли е изработена?

— Донякъде, но вероятно не чак толкова, колкото ти се струва. Кристалите са пришити на ръка, но от специалист, който може да ги постави по-бързо, отколкото ти обядваш. Сигурно е била надничарка, която прекарва иглата през дупчицата, завърта конеца около кристала веднъж, забива иглата пак в дантелата и отива към следващия камък. Виждаш ли?

Кармайн видя.

— Някои от тях липсват, защото не са пришити здраво на достатъчно стабилен участък от плата и са падали по няколко наведнъж, тъй като са били свързани с един конец. Виждаш ли?

— Мислех си, че Пол го е направил в лабораторията.

— Не, най-вероятно е станало от по-груб допир и не мога да си представя как това ще стане в лабораторията.

— Значи искаш да кажеш, че роклята не е толкова скъпа?

— Ако имаш повече от сто излишни долара за дреха, която детето ще облече може би само веднъж, тогава не е. Производителят си прави сметка за печалбата, Кармайн. Той знае колко често ще бъде носена роклята и затова намалява, колкото може от цената. Подплатата е синтетична, не копринена, а кринолинът е направен от евтин тюл, колосан с нишесте.

— Ами дантелата?

— Френска, но не от най-високо качество. Направена е на машина.

— При така цена значи я е намерил в магазин като „Сакс“ и „Блумингдейл“ в Ню Йорк? Или „Алегзандърс“ в Кънетикът?

— От доста скъп магазин или търговски център за конфекция е, това е сигурно. Бих нарекла роклята ефектна, но не елегантна.

— Натруфена като панаирджийски кон — измърмори той разсеяно.

— Моля?

— Просто израз. — Пое си дъх. — Прости ли ми?

Очите й стана по-приветливи, след това заблестяха.

— Предполагам, грубиян такъв. Липсата на Кармайн Делмонико се оказа по-лоша от прекалените дози от него.

— „Малволио“?

— Да, моля те!

— А сега по една друга тема — каза той, когато сервираха кафето. — Късно е, може да поговорим тук. Сръчност.

— Кой от „Хъг“ е сръчен и кой не?

— Точно така.

— Да започна ли с професора?

— Как е той, между другото?

— Затворен в изискана лудница някъде в Бриджпорт, от страната на Тръмбул. Сигурно много му се радват там като пациент. По-голямата част от подопечните им са алкохолици или наркомани в абстиненция и купища невротици с висока тревожност. Докато нашият професор е получил нервен срив — има халюцинации и е скъсал връзката с реалността. А що се отнася до сръчността му, тя е много добра.

— Би ли могъл да направи електрическа инсталация или водопровод на къща?

— Не би го поискал, Кармайн. Той смята всичко, изискващо тежък физически труд, под достойнството му. Професорът мрази да си цапа ръцете.

— Понсонби?

— Не може да смени кран на мивка.

— Полоновски?

— Доста е сръчен в домашните работи. Няма пари да наеме дърводелец, когато децата счупят врата или водопроводчик, когато запушат тоалетната с плюшена играчка.

— Сатсума?

Тя вдигна очи към тавана.

— Лейтенант, осъзнайте се! За какво мислиш, че е Ейдо? Освен това и жената на Ейдо му е като робиня. А Чандра има цяла армия лакеи с тюрбани.

— Форбс?

— Бих казала, че е доста сръчен. Работи по къщата си, това го знам със сигурност. Семейство Форбс са такива късметлии! Когато купиха имота си, лихвата по ипотеката беше два процента и е разсрочена за трийсет години. Сега струва цяло състояние — достъп до брега, два акра земя без петролни контейнери наблизо.

— Преместването им в края на улица „Оук“ помогна на всички на източния бряг. Финч?

— Сам си строи парниците и зимните градини. Казва, че имало голяма разлика между двете. Не се свени да работи в гъбарник. Но според мен Катрин е по-сръчната от двамата. Оправя се с хиляди пилета.

— Хънтър и Хоу, инженерите?

— Биха могли да построят Емпайър Стейт Билдинг, и то с подобрения.

— Сесил?

— Защо ме караш да раздавам присъди? — попита тя смръщено. — Просто не мога да ти кажа, Кармайн. Сръчен е, но за повечето хора той е просто прислужник, и то евтин черен прислужник. Нищо чудно, че ни мразят, заслужаваме си го.

— Отис?

— В момента на Отис му е забранено да вдига тежко. Очевидно започва да развива сърдечни проблеми и аз се опитвам да му уредя добра пенсия от семейство Парсън. Честно казано, се съмнявам болестта му да се дължи на натовареност в работата. Голямата му тревога е племенникът на Селест, Уесли. Отис е ужасен, че ще създаде грижи на Селест. Холоу и Аргайл Авеню врят и кипят.

— Изчакай до пролетта — каза мрачно Кармайн. — Със студа печелим малко време, но като се стопли, целият ад ще се отприщи.

— Съпругът на Анна Донато е водопроводчик.

— Анна Донато… Освежи ми паметта.

— Грижи се за най-фината апаратура, има лека ръка.

— А менажерията на Кинетон?

— О, боже! Напоследък четвъртият етаж се е превърнал в цирк. Хилда и Тамара са на нож. Повече си крещят, но веднъж се търкаляха по пода, ритаха се и хапеха. Четирима души заедно с мен сме ги разтървавали. Затова изключително много се радваме, че професорът не е там, за да види колко ужасни могат да са жените. Но когато професорът се върне, Хилда вече няма да е там. Скъпият ненагледен Кийт ще е получил партньорството в Ню Йорк, което толкова много искаше.

— Ами Шилер?

— Никак не е сръчен. Не може да подостри нож. Но не му се и налага. За това са асистентите.

— Какво ще кажеш да дойдеш у нас за един коняк?

Дездемона се измъкна от сепарето.

— Мислех си, че няма да ме поканиш.

Кармайн я изпрати до тях и се чувстваше замаян като след абитуриентския си бал, когато приятелката му от гимназията му каза, че вечерта много й е харесала и му позволи да я целуне. Не че Дездемона щеше да му позволи. Колко жалко. Устните й бяха сочни и без червило. Засмя се, като си спомни, как се опитваше да изтрие яркото червено червило от устата си след бала.

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо, нищо.