Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (88)

Гастроли в провинцията

Стр. 244. След думите: „Колко условно се оказа онова, което бяхме свикнали да вършим на сцената.“

… като смятахме тази наша театрална правда за истинска! Ще кажат: „Така и трябва да бъде“ — и отгоре на това ще ти прочетат лекция за относителната правда и за сценичната условност и пр. Ако тия, които говорят така, бяха на наше място, на този поучителен спектакъл в природата, при пробуждане на утрото!… Тогава теоретиците щяха да разберат на практика, че дърветата, въздухът, слънцето ти показват такава истинска художествена правда, която по дълбочина и красота не може да бъде сравнявана с онова, към което ни тласкат мъртвите кулиси на театъра. Може художникът, който рисува декора на сцената, да е велик, но има и друг, още по-велик художник, който действува върху нашето свръхсъзнание по тайнствени и неизвестни за нас пътища. Този художник е самата природа. Подсказаната от нея жива художествена правда не само е прекрасна, но и по-сценична от оная относителна правда и театрална условност, с която е прието да се ограничава актьорското творчество. Тогава напълно очевидно разбрах това и много пъти съм го проверявал след това в течение на моята по-нататъшна артистическа кариера.