Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Моя жизнь в искусстве, 1925 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Йордан Наумов Черкезов, 1948 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция
- sisqou (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2013)
Издание:
К. С. Станиславски
Моят живот в изкуството
Второ издание
Предговор: проф. Боян Дановски
Наука и изкуство
София 1976
Превел от руски: Йордан Наумов Черкезов
Редактор: Виолета Райкова Райнова
Художник: Богомил Николов
Художествен редактор: Жеко Алексиев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Кръстина Денчева
Дадена за набор на 17. XII. 1975 г.
Подписана за печат на 15. VI 1.1976 г.
Излязла от печат на 25. VII. 1976 г.
Печатни коли 31,50
Издателски коли 31,50
Издателски №22918
Литературна група 111/8
Формат 16 60,90
Тираж 8111
Цена 2,52 лв.
Полиграфически комбинат Димитър Благоев
Библиотека Театър ХХ век
Гл. редактор: Проф. Любомир Тенев
Редакционна колегия:
Антоанета Войникова, Ст.н.с. Васил Стефанов, Доц. Димитър Канушев, Севелина Гьорова, Ст.н.с. Чавдар Добрев
К. С. Станиславский
Моя жизнь в искусстве
Издательство „Искусство“ Москва — 1972
История
- — Добавяне
Варианти
Малий театър
Стр. 53. Вариант на началото на главата.
Като разбрах предимствата на драматичното изкуство в смисъл на широта на задачите и на тяхната дълбочина, като съзнах колко е мъчно да се изучи това изкуство, аз му посветих всички свои помисли, време и материални средства. Храм на драматичното изкуство по онова време беше нашият скъп Малий театър, наречен „Дом на Шчепкин“, както парижкият театър „Комеди франсез“ се нарича „Дом на Молиер“. По онова време заветите на Шчепкин живееха в неговия театър, те учудваха със своята простота и радваха с художествената си правда. Там имаше истинска атмосфера на изкуство, която по-добре от всякакви гимназии-затвори шлифоваше широката, свободна, артистична душа. Мога смело да кажа, че не в гимназията, а в Малий театър получих възпитанието си.
Стр. 55. След думите. „… аз бях разглезен и от разточителното богатство на таланти в Малий театър.“
Как са могли тия блестящи страници на изкуството да останат тайна за Европа, която тогава ни презираше, за Америка, която не се интересуваше от нас. А пък това светло време за нашия театрален живот би могло да се сравни с театрите и трупите на Молиер, на Шекспир, на Голдони, на Гоци, на великия Шрьодер, на Гьоте и Шилер, на Ваймарския театър[1] и др. И в Русия се създаваше школа, създаваха се нови артисти, драматурзи и поети, като например Пушкин, Лермонтов, Гогол, Грибоедов, Островски, Тургенев, Писемски, Чернишевски и др., без да споменавам вече цяла редица по-малко даровити писатели.