Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (89)

С. Г. Морозов и постройка на театър

Стр. 246. След думите: „Освен това Сава Тимофеевич изписа от странство и поръча в Русия много други електрически и сценични усъвършенствувания…“

[Направени бяха] отделни стаи за реквизита, необходим за представлението, и за мебелите, нужни за репертоара през седмицата; отделна стая за електротехниците с всички апарати, рефлектори и други приспособления и ефекти за осветлението; голям склад за декори за седмичния репертоар. Всички тия стаи бяха непосредствено до сцената и така разположени, че при промяна на декорите не ставаха сблъсквания. Едните не пречеха на другите.

Декорите се изнасяха надясно, реквизитът наляво, по-близо до сцената, електрическите приспособления по-далеч от авансцената и т.н. Самата сцена беше винаги празна, без всякакви натрупвания на вещи и декори, които се пазеха поотделно в своите складове за пренощуване. Това даваше възможност да се използува сцената в целия й обем. А тя беше голяма… На сцената бяха монтирани всевъзможни ефекти, например апарат за гръмотевици, какъвто вероятно по онова време нямаше нито в един театър. Това е цял оркестър, състоящ се от четири-пет отделни апарата: барабани, падащи дъски и камъни, които създават извънредно силен трясък, най-високата могъща нота при тътнежа на гърма.

Антон Павлович Чехов живо се интересуваше от всички подробности и усъвършенствувания в театъра и много се обиждаше, когато забравяхме да му съобщим и насрочвахме проби без него. Той искаше да вниква във всички дреболии от живота на театъра, който той обичаше — в цялата сложност на неговия тежък апарат, в цялата сложност на неговата необикновена организация. Пред него се правеха проби с гръмотевиците и той даваше удивително тънки и ценни съвети, тъй като великолепно чувствуваше звука на сцената.

Задкулисното царство на артистите беше уредено по онзи план и върху ония принципи, които аз и Немирович-Данченко установихме при нашата знаменита среща. Имаше удобни мъжки и женски фоайета за приемане на гости, актьорски гримьорни с всички удобства, шкафове, библиотеки, кушетки и останалата необходима обстановка за културно жилищно помещение. Що се отнася до другата половина на театъра, предназначена за зрителите, тя беше разположена в старото здание, до известна степен ремонтирано, наново украсено със средствата, които останаха след преустройството на първата половина от театъра, предназначена за самото изкуство. Тази останала сума не беше голяма и затова украсата се отличаваше с голяма простота. Трябваше да си простираме краката според чергата. Гладки стени с малък перваз, дървена ламперия, байцирана като дъб, лайсти, опънати с просто боядисано грубо платно, дървени скамейки имитация на дъб с възглавници по тях. Над ламперията и лайстите — редица големи портрети на световноизвестни писатели. Ложите и цялата мебел в зрителната зала също от тъмно дърво, което придава на целия театър почти църковна строгост. Пътеки по всички коридори, за да няма шум. Образцова чистота и ред.