Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (86)

Постановки с историко-битова линия

Стр. 214. След думите: „Историко-битовата линия беше само начален, преходен стадий в пътя на нашето развитие и се създаде по силата на разни причини. Тези причини не бяха малко и първата е недостатъчната подготовка на самите артисти за изпълнението на големи задачи.“

Ние не можехме сами, без помощта на режисьора, да възбуждаме в себе си творческо преживяване в новите роли по поръчка.

Дойде ти случайно вдъхновение, почувствуваш ролята и тя ти се удава. Не дойде ли — ние бяхме безпомощни и не знаехме как да пристъпим към новата творба. И ето, за да може изкуствено да привлече към ролята живите чувства на актьора и да му внуши душевните усещания, които са необходими за изобразяваното лице, режисьорът прибягваше до хитрости. Без да говори за преживяванията и без да плаши чувството, той претрупваше външния мизансцен с безброй задачи предимно от физическо естество. И колкото по-прости, по-познати, по-делнични бяха задачите, толкова по-лесно актьорът ги схващаше и изпълняваше. От тях се създаваше непрекъсната линия от активно действие на сцената за всеки един изпълнител в пиесата върху всеки момент от пребиваването му на сцената. По този начин всички роли през цялото времетраене на пиесата се запълняха с външни активни задачи. Режисьорът казваше на актьора, който играе, да речем, някой болярин в „Цар Фьодор“:

„Когато влезете на сцената, преди всичко три пъти се прекръстете, а после ниско се поклонете на всички посоки, без да бързате, учтиво, усърдно, внимателно огледайте всички, които са на сцената; и сътрудника Иванов, и сътрудника Сидоров, и Петров. Оправете си пояса, шубата, гънките на ръкавите, извадете гребенче, вчешете косите си, брадата, погладете ги. Изтрийте си челото с хастара откъм долния кран на шубата. Настанете се по-удобно, по-нашироко, тъй като важният болярин трябва да заема повечко място; разтворете встрани полите на шубата си, разкрачете се; извадете от дългите ръкави на шубата, които заменят джобове, или от кончовете на чизмите свитъка и прочетете всичко, което е написано там, от начало до край. След това идете при масата, подпишете документа и го предайте на еди-кой си актьор.“

Като изпълняваше съвсем точно набелязаната от режисьора външна партитура на ролята, актьорът насочваше цялото си внимание върху възложената му работа. Той нямаше време да мисли за зрителя, не му оставаше време и място в ролята за бездействие на сцената или за обикновено актьорско представяне и самопоказване. Като свикваше в многобройните репетиции да изпълнява последователна редица от активни задачи, актьорът, както ни се струваше, започваше да живее на сцената отначало външно, а след това и вътрешно.

По този начин режисьорската хитрост се състоеше в това — чрез външния живот, който по-лесно се усвоява, да предизвика отначало общо физическо състояние, добре познато в действителността и напомнящо за истинския реален живот, а чрез него по естествена връзка да възбуди и вътрешното чувство, което обикновено съпровожда действието или е възможно при дадените условия на живот.

Изкуствено създаваният от режисьора външен живот на актьора естествено се черпеше от познатата действителност, сродна и близка на нашето чувство, или от бита, в който протича нашият живот или който сме имали случай отблизо да наблюдаваме, или който ни е познат от историческите факти. Пренесени на сцената не само във външната постановка, но и в самата игра на актьорите, тия режисьорски спомагателни детайли засилваха още повече историко-битовата линия на театъра.

Стр. 215. След думите: „Като попаднахме върху външния реализъм, ние тръгнахме по линията на най-малкото съпротивление.“

Почти никой от зрителите не разбираше тогава онова, което ставаше зад кулисите. Красив ли е декорът — ръкопляскаха, необикновена ли е постановката — възхищаваха се; смела ли е — значи революция; необикновена ли е играта на актьорите — значи ново изкуство. Споровете и протестите, критиката и хвалебствията, нападките и преклонението допълняха успеха и създаваха необходимия за реклама на новото дело шум.

Направлението, което взехме, ни беше необходимо за борба с театралната условност и със стария изтъркан шаблон, с какъвто тогава театърът беше пълен. За да се създаде ново, трябваше предварително да се събори старото, излишното, т.е. грубото занаятчийство в театъра, тъй като то, запълняйки всичко, не оставя място за новото и с външността си потиска всичко в душата. Ако не унищожиш цялата тази наслойка, не ще видиш онова, което се крие под нея. Ако не очистиш кораба от налепилите се раковини, не ще отплуваш по-нататък. Грубо театралното нахлузва върху живото, непосредственото костюм на шут със звънчета, одежда на театрален лицедей и това придава на всичко живо елемент на лошо панаирджийство, отсянка на актьорско кълчене, които забавляват, но не убеждават.