Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (85)

Знаменателна среща

Стр. 186. Вариант на началото на главата.

… Имах нужда от свой театър, всекидневно да организирам представления. Все по-често се поставяше ребром въпросът за по-скорошно изпълнение на моето обещание, т.е. за създаване на собствен театър. Все по-често и по-остро се изказваха съмнения дали ще мога да осъществя своя план. Някои от актьорите биваха примамвани от други антрепреньори. Тогава съдбата отново ми помогна, като ме сблъска с оня, когото тъй отдавна търсех. Срещнах се с Владимир Иванович Немирович-Данченко, който, както и аз, беше отровен от една мечта. Странно! Вече отдавна се познавах с него, той отдавна беше свой човек в театъра: и драматург, и преподавател по драматично изкуство, и режисьор, и критик, и познавач на това дело, а пък аз, вместо да отида направо при него, търсех помощник там, където човек най-малко би могъл да се надява, че ще го намери — между професионалните антрепреньори, които са принудени да търгуват с изкуството. Театърът, който изпълнява културна мисия, предявява към своите дейци много големи изисквания. За да бъдеш директор, ръководител на такова учреждение, трябва да си талантлив познавач на своята работа, т.е. да разбираш изкуството не само като критик, но и като актьор, режисьор, учител, постановчик, литератор, администратор. Трябва да познаваш театъра не само теоретически, но и практически. Трябва да разбираш от устройството на сцената и от архитектурата на театъра, трябва да познаваш психиката на тълпата, възможностите на актьора и всички подробности на сцената, да разбираш природата и психиката на актьора, изискванията на тяхното творческо дело, на живота им, трябва да бъдеш литературно образован, да имаш широк поглед, такт, усет, възпитание, сдържаност, да имаш ум, административни способности и много други неща. Рядко всички тия достойнства се съчетават в един човек. Такова съчетание именно беше Владимир Иванович Немирович-Данченко. Той беше оня директор, за който можеше да се мечтае. Немирович-Данченко от своя страна е мечтал именно за такъв театър, за какъвто и аз, и е търсел такъв именно човек, какъвто виждал в мое лице. Ние отдавна сме се търсели един друг, макар на глед да нямаше какво да търсим, тъй като отдавна бяхме познати и често се срещахме, но само не се сещахме един за друг.