Константин Станиславски
Моят живот в изкуството (81)

Към главата „Вместо интуиция и чувство историко битова линия“

„Юлий Цезар“

От постановъчните постижения на този спектакъл трябва още да спомена картината на бурята с бързо носещите се по небето облаци, стрелите на светкавиците и плющенето на дъжда, което по онова време беше невиждана новост на московска сцена. Във второ действие успях да създам много ефектна градина на вила извън града, зад която в далечината се виждаше пейзаж — Рим и бавното пламване на зората. В сцената на форума пред огромната статуя на Помпей успешно беше разработено нарастването на заговора, засилването на напрегнатото нетърпение на заговорниците между инертната тълпа непосветени в заговора сенатори. Интересно беше поставена сцената в лагера, гдето веднага се виждаха няколко палатки; действуващите лица преминаваха от една палатка в друга, както беше нужно според замисъла на хода на действието. В същата тази сцена с изкусна комбинация от огледала се постигаше появата на призрака на Цезар. Изобщо може да се каже, че във външната страна на спектакъла вложихме много труд и изобретателност.

В нашия театър имаше навик в навечерието на премиерата след няколко генерални репетиции да се събираме около масата и отново да четем пиесата. Така беше и в навечерието на премиерата на „Юлий Цезар“. И ето на този последен прочит цареше необикновено въодушевление. Струваше ни се, че не само сме намерили външната рамка, но сме намерили и ония вътрешни задачи, с които можехме да живеем в Шекспировата пиеса също тъй естествено, както и в пиесите на Чехов. Но поне за себе си трябва да кажа, че през време на първите представления аз не запазих този вътрешен живот. Причините за това бяха много: първо, опасният за мене както преди „оперен“ колорит, т.е. наметала, тоги, красивите фалди и пози и други такива. След това голяма роля, за да намеря „истината на страстите в предлаганите обстоятелства“, изиграва фактът, че всяка подробност на постановката, всяко кътче на декора както на сцената, така и зад нея беше, тъй да се каже, обляно в пот и ми напомняше за дългата и упорита работа, с една дума, не само не допринасяше да се постигне правдиво самочувствие на сцената, а по-скоро, обратно, разрушаваше това самочувствие. Когато спектакълът беше пренесен в Петроград, на новата сцена загубих това чувство, декорите ми станаха чужди и правдата на вътрешния сценичен живот се върна при мене. Започнах да играя много по-добре и моето изпълнение срещна много по-благоприятна оценка. Трябва изобщо да кажа, че е много мъчно актьорът да продължава да влиза в ролята, след като вече я е играл пред публика. Мнозина от нашите изпълнители малко по малко започнаха да преминават към механично повторение на онова, което беше създадено през време на репетициите. Трябва да кажа, че аз продължавах да работя върху ролята и с течение на времето тя се обогати и сякаш израсна.

Ролята на Юлий Цезар играеше Качалов. Когато тази роля му беше предложена, той, който обикновено е тъй сговорчив и чужд на всякакви претенции, решително се отказа да я играе — толкова незначителна и неинтересна му се струваше тя. Но Немирович-Данченко успя да убеди Качалов да се заеме с ролята и не сбърка. Качалов превъзходно се справи със своята задача, той създаде жизнен и характерен образ и може да се каже, че с ролята на Цезар започна широката популярност на този прекрасен артист.

Спектакълът „Юлий Цезар“ излезе доста тежък в много отношения. Преди всичко в материално: извънредно много сътрудници и статисти, заети в масовите сцени, оркестър, множество костюми; освен това той беше много уморителен, защото трябваше по няколко пъти да се сменят костюми, някои от които бяха твърде тежки — наметала от вълнен плат, металически брони за ризници с филцова подплата, други, обратно, бяха много леки — домашни хитони и къси туники, които трябваше да обличаме върху затопленото тяло и да се излагаме на неизбежното на сцената течение.

Спектакълът беше истинско събитие и предизвика голямо оживление не само в театралните кръгове и в пресата. Хора на науката подхванаха цели научни спорове относно правдивостта на едни или други археологически подробности; преподаватели от класическите гимназии идваха със своите възпитаници и след това им задаваха като теми за съчинения да описват римския живот според спектакъла на Московския художествен театър.

В Московското психологическо дружество бе изнесен интересен реферат, придружен с любопитен опит. На присъствуващите беше предложено да опишат подробно как се извършва на сцената убийството на Цезар. Свидетелските показания бяха извънредно противоречиви. Мнозина бяха видели неща, които и през ум не ни минаваха, когато поставяхме тази сцена, и бяха готови да потвърдят своите показания под клетва.

Свалихме постановката на „Цезар“ поради това, че всяко представление струваше скъпо и беше много уморително. Декорите и костюмите бяха продадени на един провинциален театър, но, както узнахме отпосле, никой не знаел как да облича и носи костюмите и кои от тях са мъжки и кои женски.