Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Lézarde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
vog (2014)

Издание

Едуар Глисан. Река Лезарда

Народна култура, София, 1960

Преведе от френски: Пенка Пройкова

Редактор: Цветана Калудиева

Художник: Александър Поплилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Лев Шопов, Лидия Стоянова

Дадена за печат на I.IV.1960 г. Печатни коли 12,75

Авторски коли 17. Формат 84×108/32. Тираж 25080

Поръчка №21 (905). Поръчка на печатницата №459

ЛГ IV. Цена 1955 г. — 7,20 лева.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

 

Édouard Glissant. La Lézarde

Éditions du Seuil

Paris, 1958

История

  1. — Добавяне

III

От двамата мъже, Таел и Матиьо, които влязоха в града тази сияйна утрин (те не вървяха по естественото трасе на главната улица, изоставено на устрема на слънцето на Ламбриана, всъщност твърде обикновена улица, нито тъжна, нито радостна, а свиха веднага наляво, „като че ли — помисли новодошлият — не съм още достоен да открия града“, заобиколиха тълпите по една пряка пътека, прекосиха кланицата, пазара, залесените задни дворове на къщите и накрая се озоваха от другата страна на полето), от тези двама мъже единият, Таел, нямаше какво да доверява — той просто вървеше напред. Беше приел да не разпитва вече. „Ясно е, че тези хора имат нужда от мене.“

Минаха край пасищата, край едно игрище близо до зловонен поток. Равнината е мръсна.

„Какво ли искат от мене, та са ме търсили толкова много и ме викат, без да ме познават? И какво мога да очаквам аз от тях? Дали и те като моите кучета се подчиняват на някаква страст? Трябва ли да ги вържа по-здраво от зверовете горе? Аз съм планинец, да.“ И Таел помисли: „Това са хора, които гледат ясно и методично на нещата. Те се ровят в легендите, а аз търся ред и яснота…“

Другият, Матиьо, беше сам. Той изпълняваше задача и толкова. Прости неща — Таел крачеше безгрижен, Матиьо — доволен. Той мислеше, че щом веднъж тежкото изпитание се свърши, когато Таел изпълни задължението си, той, Матиьо, ще си отиде. Къде?… Къде отиват страшните жътвари, когато полето е ожънато? Къде отиват самотните хора, когато срещу тях се зададе тълпа?

— Да минем на въпроса — каза Матиьо; — Да забравим безкрайните тайни на всеки изминал ден. Не ме питайте кои са близките ми, нито какво обичам или ненавиждам. Нашите отношения ще бъдат достатъчно напрегнати, така че ще бъде необходимо цялото ни внимание да ги поддържаме. Не казвайте, че няма никаква сила, която ни тласка към нещо без наше знание…

— Не бива да се отказваме от нищо.

— Припомнете си, че дойдохте изключително по ваше желание. Ще ви припомня това, когато му дойде времето.

— Дойдох сам. Искам да уча и да служа на някого.

— Зная.

— Откъде знаете, кажете, откъде?

— Ние ви познаваме. По хълмовете се говори само за вас. Вие сте най-добрият от всички.

— Кои са тези „ние“?

— Моите приятели. Ще ги видите.

— Какво очаквате от мене?

Матиьо тъжно се усмихна.

— Може би ти ще бъдеш човекът, който ни трябва. Може би ти вече си този човек. Ние сме градски люде и носим върху себе си отпечатъка на тротоарите, на пустотата, на стените… Но ние нямаме нужда от тебе, да, ти сам ни очакваш.

Тогава Таел избухна в смях.

— Всичко това е прекалено учено за мене.

„Той е наш приятел“ — мислеше Матиьо.

Откакто бяха заедно, часовете летяха много бързо; времето сякаш беше спряло да тече. Достатъчни бяха няколко фрази, за да нарасне приятелството помежду им. „Не постъпвам честно“ — упрекна се Матиьо. Но щом престанеха да говорят, мълчанието, боязлива сила, която не знае граници, заплете между тях булото на времето и сякаш ги отдалечи един от друг. Чуха шепота на тревите, които надигат стебла с въздишка. Искрящата равнина се простираше пред тях. Какво да си кажат още?… Една млада жена се появи насреща им.

— Мицеа, Мицеа! Той знае старинните легенди. Тайнствата го привличат. Говори като пророк. И накрая ще ти кажа, че името му е Таел.

Шегите на Матиьо ги забавляваха. Мицеа се държа много мило. Таел се настани у новите си приятели, без дори да стане дума за друга възможност.