Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (88) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

Празник на магарето

1.

Но на това място в молебена Заратустра изгуби вече самообладание, изрева своето И-А, по-гръмко дори от магарето, и се втурна сред своите обезумели гости. „Но що правите тук вие, о, вдетинени люде? — извика той, като вдигаше от земята един по един молителите. — Горко ви, ако ви беше съгледал някой друг, а не Заратустра:

— всеки ще помисли, че сте станали със своята нова вяра най-върли богохулници или най-изкуфели от всички стари баби!

А и самият ти, о, стари папа, как се мири това с твоето собствено достойнство, че по този начин се молиш тук на магаре като на Бог?“

„О, Заратустра — възрази папата. — Прости, ала в божиите неща аз съм по-просветен дори от тебе. И тъй е право.

По-добре в този образ да се молиш богу, отколкото в никакъв образ. Размисли върху тези думи, мой високопоставен приятелю, и бързо ще отгатнеш, че в тях се крие мъдрост.

Този, който е казал «Бог е дух» — той е направил на земята най-голямата крачка и най-големия скок досега към безверието: такава дума не е вече лесно да се поправи на земята!

Моето старо сърце подскача и подрипва от това, че на земята все още има нещо, на което можеш да се молиш. Прости това, о, Заратустра, на едно старо, набожно папско сърце!“

„А ти — рече Заратустра на пътника и сянката, — а ти назоваваш себе си свободен дух и си въобразяваш, че си такъв, а изпълняваш тук такива идолопоклоннически обреди и свещенодействия?

По-лошо постъпваш тук наистина, отколкото при твоите смугли блудници, о, ти, лош нов веропоклонниче!“

„Доволно лош — отговори пътникът и сянката, — имаш право ти: ала що съм виновен аз за това? Старият бог оживя, о, Заратустра, а ти си приказвай каквото си искаш.

Най-уродливият човек е виновен за всичко: той отново го възкреси. Макар и да твърди, че някога го е убил: смъртта при боговете е винаги само предубеждение.“

„А ти, проклет стари магеснико — рече Заратустра, — що извърши ти? Кой би могъл в това свободно време отсега насетне да вярва в тебе, щом като ти самият вярваш в такива магарешки идоли?

Извършил си голяма глупост, как може ти, хитроумният, да извършиш такава глупост?“

„О, Заратустра — възрази хитроумният магесник,

— ти имаш право, наистина беше голяма глупост, а освен това тя ми струва доста скъпо.“

„А също и ти — се обърна Заратустра към добросъвестника на духа, — размисли и си тури пръста на носа! Нима нищо тук не е в разрез с твоята съвест? Не е ли твоят дух прекалено чист за това молебствие и за тамянокадежа на тези богомолци?“

„Има нещо в това — отвърна добросъвестникът и тури пръст на носа си, — има нещо в това зрелище, което действува дори благотворно на съвестта ми.

Може би аз не трябваше да вярвам в бога: сигурно е обаче, че бог в този образ ми изглежда най-достоверен.

Според свидетелството на най-набожните люде бог трябва да е вечен, който има толкова много време на разположение, той не бърза. Колкото се може мудно и глупаво: по тоя начин всеки би могъл да стигне много далеч.

А който има премного дух, той би могъл наистина самият да се вдурачи в глупостта и лудостта. Помисля за самия себе си, о, Заратустра!

Ти самият — наистина дори и ти би могъл поради излишък и мъдрост да станеш магаре!

Нима един съвършен мъдрец не върви охотно по най-криви пътища? Очевидността учи на това, о, Заратустра — твоята очевидност!“

„А ти самият, най-сетне — рече Заратустра и се обърна към най-уродливия човек, който все още лежеше на земята с протегната към магарето ръка (тъй като му даваше да пие вино). — Говори, о, неразумни човече, що си сторил ти?

Изглеждаш ми преобразен, очите ти горят, наметката на възвишен обвива твоята уродливост: що си сторил ти?

Вярно ли е това, що твърдят онези, че си го възкресил отново? И защо? Не беше ли с основание той убит и затрит?

Самият ти ми се виждаш възкръснал: що си сторил ти? Що си върнал ти? В що си се превърнал ти? Говори, о, Неизразими?“

„О, Заратустра! — отвърна най-уродливият човек. — Ти си хитрец!

Дали Той е още жив, или се е съживил, или навеки мъртъв — кой от нас двамата знае това най-добре? Аз те питам.

Едно обаче знам аз — от самия тебе го научих някога, о, Заратустра: който иска най-съвършено да убие, той се смее.“

„Не с гняв, а със смях се убива“ — тъй говореше ти някога. „О, Заратустра, о, потайни човече, ти, рушителю без гняв, о, ти, опасни светецо — ти си хитрец!“

2.

Ала тогава се случи тъй, че Заратустра, явно учуден от толкова хитрушански отговори, отскочи назад към изхода на пещерата и обърнат към всички гости, извика със силен глас:

„О, вие всички лукави глумци и шегобийци! Що се преструвате и прикривате пред мене!

Как на всеки от вас сърцето подскачаше от наслада и злоба, че най-сетне още веднъж се превърнахте в дечица, сиреч набожни,

— че най-сетне отново постъпихте, както постъпват дечица, сиреч се молехте със скръстени ръчички и мълвяхте: «мили боже»!

Ала сега опразнете тази детска стая, моята собствена пещера, където днес всякакъв род детинщина се развихри като у дома си. Охладете тук навън вашата разгорещена палавост и дивото биене на сърцата си.

Разбира се: ако не станете като дечицата, вие не ще влезете в царството небесно. (И Заратустра посочи с ръце нагоре към небето.)

Ала ние дори съвсем не желаем да влезем в царството небесно: ние сме станали вече мъже — затова ние искаме земното царство.“

3.

И още веднъж започна Заратустра да говори. „О, мои нови приятели! — рече той — О, чудни люде, о, възвишени люде, колко ми се нравите вие сега,

— откакто се развеселихте отново! Всички вие сякаш сте наистина разцъфтели. Струва ми се, че такива цветя като вас имат нужда от нови празници,

— от някаква малка храбра лудория, някакво богослужение и магарешки празник, от един стар весел глумец Заратустра — вихър, който с повея си проветрява душите ви.

Не забравяйте тази нощ и този магарешки празник, о, вие, възвишени люде! Това вие изнамерихте в моя дом и аз тълкувам това като добро знамение. Такива неща изнамират само болници, привдигащи се от тежка болест!

И ако нявга празнувате отново този празник на магарето, сторете го от обич към себе си, ала и от обич към мене! И в моя памет!“