Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Also sprach Zaratustra, 1883–1885 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Жана Николова-Гълъбова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Диан Жон (2011)
Издание:
Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого
Първо издание
Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова
Редактор: Димитър Денков
Художник: Евгений Клинчаров
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Славянка Мундрова
Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси
Послеслов: Жана Николова-Гълъбова
ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);
von Friedrich Nietzsche
Nietzsches Werke Bd. VII
Alfred Kroner Verlag in Stuttgart
© Исак Соломон Паси, встъпителна студия
© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Христо Ботев“, София, 1990
Издателски №8638.
Дадена за набор на 23.VII.1990 г.
Подписана за печат на 5.X.1990 г.
Излязла м. декември
Печатни коли 23
Издателски коли 19,32
Условно-издателски коли 18,76
Формат 84/108/32
Цена 6,29 лв.
Код 22/9531229411/0442–5–90
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2
История
- — Добавяне
10.
Това бе промълвил Заратустра на сърцето си, когато слънцето стоеше в своя зенит. Озадачен от пронизителния зов на птица, той издигна взор към небесната вис. И ето! Един орел кръжеше във въздуха, а на него висеше змия, но не като плячка, а като любима дружка, защото се беше обвила като пръстен около врата му.
— Това са моите зверове! — промълви Заратустра и сърцето му се възрадва дълбоко.
Най-гордият звяр под слънцето и най-мъдрото животно под слънцето — потеглили са на разузнаване.
Искат да разузнаят дали Заратустра е още жив. Наистина жив ли съм още?
Намерих, че по-опасно е да се живее между людете, отколкото между зверовете. По опасни пътища върви Заратустра. Нека ме водят моите зверове! Като изрече това, Заратустра си припомни думите на светеца в гората, въздъхна и каза тъй на сърцето си.
— Да можех да стана по-мъдър! Изконно мъдър като моята змия.
Но аз прося нещо невъзможно: тогава нека помоля моята гордост никога да не изоставя моята мъдрост!
И ако нявга моята мъдрост ме напусне: — ах, тя обича да отлита, — дано тогава да отлети и моята гордост с глупостта ми!
Тъй започна залезът на Заратустра.