Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (21) (Книга за всички и никого)

За новия идол

Нейде си все още има народи и стада, но не по нашите места, братя мои: тук има държави.

Държава? Що е това? Е, добре! Сега разтворете добре ушите си, за да чуете речта ми за смъртта на народите.

Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. А и студено лъже то. И от устата му пълзи тази лъжа: „Аз, държавата, представлявам народа.“

Лъжа е туй! Творци бяха тези, които създадоха народите и издигнаха над тях повелите на една вяра в една любов: така служеха те на живота.

Рушители са тези, които поставят клопки за мнозина и ги зоват държава: те издигат меч и сто желания над тях.

Където все още съществува народ, той не разбира държавата и я мрази като зъл поглед и грях спрямо нрави и правдини.

Ето какъв знак ви давам: всеки народ говори свой език на добро и зло: съседът не разбира този език. Свой собствен говор е изнамерил той в нрави и правдини.

А държавата лъже на всички езици за добро и зло — а и каквото и да говори, лъже — и всичко, каквото има, откраднала го е тя от вас.

Всичко е лъжа в нея: с откраднати зъби захапва тя, Хищната. Измама е дори утробата й.

Езикосмешение на добро и зло: този знак ви давам като белег на държавата. Истина ви казвам, воля за смърт означава този белег! Истина ви казвам, кой кима благосклонно на проповедниците на смъртта.

Раждат се безброй много хора: за лишните изнамериха държавата!

Вижте само как ги примамва тя към себе си, тези безброй много хора! Как само ги налапва и дъвче, и предъвква!

„На земята няма нищо по-велико от мене: аз съм организиращият пръст божи“ — тъй рикае чудовището. И не само дългоухите и късогледите коленичат пред него!

Ах, дори и на вас, о, велики души, нашепва то своите мрачни лъжи! Ах, то налучква богатите сърца, които щедро се раздават!

Да, също и вас налучква то, победители на стария Бог! Изморихте се вие в борбата и сега само още вашата умора служи на новия идол.

Герои и честни люде би желал да събере около себе си новият идол! С наслада се къпе той в слънчевия блясък на чистите съвести — този студен урод.

Всичко е готов да ви даде той, стига да го обожавате, новият идол: и така той си купува сиянието на вашите добродетели и погледа на вашите горди очи.

За стръв ще ви използва той — да лови многолюдието. Да, пъклен фокус е изнамерен, кон на смъртта, обкичен с божествени почести като с огърлици от звънчета и пъстри мъниста.

Да, за мнозина бе изнамерена смърт, която се себеслави като живот: наистина услуга по сърце за всички проповедници на смъртта!

— Държава аз наричам това, където всички пият отрова — и добрите, и лошите; държава, където всички губят себе си — и добрите, и лошите; държава, където бавното самоубийство на всички носи името „живот“.

Я вижте тези лишни люде! Те си присвояват творенията на изобретателите и съкровищата на мъдреците: „образование“ зоват те своята кражба — и всичко се превръща за тях в болест и напаст!

Я вижте тези лишни люде! Непрестанно те са болни, блюват жлъч и наричат това „вестник“. Поглъщат се взаимно, а дори не могат да се смелят.

Я вижте тези лишни люде! Трупат богатства, а стават все по-бедни с тях. Власт искат те, ала по-напред им е нужен лостът на властта — много пари — тези бездарници!

Вижте ги само как се катерят — тези пъргави маймуни. Те се катерят една през друга и така взаимно се събират в тинята и пропастта.

Към престола се стремят те всички: това е тяхното безумие — сякаш щастието седи на престола! Често седи тиня на престола, а често и престолът — на тиня.

Безумни са те всички за мене: и катерещите се маймуни, и свръхгорещите. Вонее ми техният идол — студен удар; разнасят воня те всички, тези идолопоклонци!

Братя мои, мигар искате да се задушите в изпаренията на зловонията, дъхащи от техните уста и алчните им страсти? По-добре разбийте прозорците и изскочете на открито!

Избягайте от зловонията! Избягайте от идолопоклонството на лишните люде!

Избягайте от зловонията! Избягайте от изпаренията на тези човешки жертви!

Земята има все още свободно място за велики души. Все още са незаети много места за самотници и човешки двойки; около тях се носи лъхът на тихи морета.

Още е свободен за велики души свободният живот.

Наистина който притежава малко, толкова по-малко ще го притежават: хвала на малката бедност!

Едва там, дето свършва държавата, започва човекът, който не е излишен: там едва прозвучава химнът на необходимия човек, неповторимата и незаменима песен.

Там, дето свършва държавата, тъкмо там се вгледайте, братя мои! Не ги ли виждате — дъгата и мостовете към свръхчовека?

Тъй рече Заратустра.