Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Also sprach Zaratustra, 1883–1885 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Жана Николова-Гълъбова, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Диан Жон (2011)
Издание:
Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого
Първо издание
Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова
Редактор: Димитър Денков
Художник: Евгений Клинчаров
Художествен редактор: Стефан Груев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Славянка Мундрова
Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси
Послеслов: Жана Николова-Гълъбова
ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);
von Friedrich Nietzsche
Nietzsches Werke Bd. VII
Alfred Kroner Verlag in Stuttgart
© Исак Соломон Паси, встъпителна студия
© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990
с/о Jusautor, Sofia
Издателство „Христо Ботев“, София, 1990
Издателски №8638.
Дадена за набор на 23.VII.1990 г.
Подписана за печат на 5.X.1990 г.
Излязла м. декември
Печатни коли 23
Издателски коли 19,32
Условно-издателски коли 18,76
Формат 84/108/32
Цена 6,29 лв.
Код 22/9531229411/0442–5–90
Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47
ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2
История
- — Добавяне
За добродетелта, която дарява
1.
Когато Заратустра се прости с града, който сърцето му бе обикнало и чието име гласеше „Пъстра крава“, последваха го мнозина, които се зовяха негови ученици, и го съпроводиха извън града. Тъй стигнаха те до един кръстопът: тогава Заратустра им рече, че по-нататък желае да продължи пътя си сам, защото той обичаше да върви сам. На сбогуване учениците му поднесоха един жезъл, на чиято златна дръжка се увиваше змия около слънце. Заратустра се зарадва на жезъла и се опря на него. Тогава рече тъй на учениците си:
— Кажете ми как стигна златото до най-висока стойност? Затова, че е необикновено и безполезно, и бляскаво, ала с матов блясък; то винаги се самодарява.
Само като отблясък на върховната добродетел златото постигна най-висока стойност. Подобно на злато блести погледът на дарителя. Златистият блясък сключва мир между луната и слънцето.
Необикновена е върховната добродетел и безполезна бляскава е тя, ала е матов блясък. Даряваща добродетел е върховната добродетел.
Наистина аз чета в душите ви, ученици мои; подобно на мене вие се стремите към добродетелта, която дарява. Какво общо бихте имали с котки и вълци?
Това е вашата жажда — сами да се превърнете в жертви и дарове: затова жадувате да натрупате всички богатства в душата си.
Ненаситно ламти душата ви за съкровища и скъпоценности, защото вашата добродетел е ненаситна в желанието си да дарява.
Вие насочвате умишлено всички неща към себе си и в себе си, за да избликнат обратно от вашия извор като дарове на любовта ви.
Наистина такава даряваща любов трябва да се превърне в похитител на всички ценности; ала здравословно и свещено назовавам аз това себелюбие.
Има друго себелюбие, прекалено бедно, прегладняло, което винаги желае да похищава, себелюбието на болните, болното себелюбие.
С око на крадец то поглежда всичко, що блести, с алчността на глада измерва тогова, който тъне в изобилие и охолство, и все се навърта около трапезата на даруващите.
Болест говори от такава алчност и невидимо израждане: за линеещо здраве говори крадливата лакомия на това себелюбие.
Кажете ми, братя мои, кое смятаме за лошо и най-лошо? Не е ли израждането? И ние налучкваме винаги израждане там, където липсва даряваща душа.
Нагоре върви нашият път, от род към свръхрод. Но истински ужас представя за нас израждащото се сетиво, което казва: „Всичко за мене.“
Нагоре лети нашето сетиво: то е притча за нашето телесно здраве, притча на извисяване. Притчи за такова извисяване са имената на нашите добродетели.
Тъй шествува нашето физическо „Аз“ през историята, себеосъществява се и се бори. А духът — що е той за него? Предтеча на неговите борби и победи, сподвижник и ехо.
Притчи са всички имена на добро и зло: те не говорят, а само подсказват. Глупец е този, който изисква от тях знание.
Обърнете внимание, братя мои, на всеки миг, когато вашият дух пожелае да говори със символи: това е началото на вашата добродетел.
Извисено е вашето физическо „Аз“ и възкръснало; със своето блаженство то обайва духа, така че той става създател и ценител, и любовник, и благодетел на всички неща.
Когато сърцето ви се разшири и започне да се вълнува като пълноводна река — за благодат и опасност на обитателите, — това означава началото на вашата добродетел.
Когато сте се издигнали над похвали и укори и вашата воля иска да повелява над всички неща подобно на волята на любящ, това означава началото на вашата добродетел.
Когато презрете приятното и мекото легло и имате чувството, че не сте легнали достатъчно далече от свикналите на удобство люде, това означава началото на вашата добродетел.
Когато ви изпълня само една-единствена воля и този обрат на всички нужди носи името необходимост, това означава началото на вашата добродетел.
Наистина ново добро и зло е тя! Наистина нов дълбок клокот и глас на нов извор!
Власт е тя — тази нова добродетел; властвуваща мисъл е тя, а около нея една мъдра душа: едно златно слънце, а около него змията на познанието.
2.
Тук Заратустра млъкна за миг и погледна с обич учениците си. Тогава продължи да говори тъй, а гласът му се беше изменил:
— Останете верни на земята, братя мои, с цялата мощ на вашата добродетел! Вашата даряваща обич и вашето познание нека служат на смисъла на земята! Тъй ви моля и заклинам аз!
Не я оставяйте да отлитне от земното и да се блъска с криле във вечни стени! Ах, винаги е имало толкова много отлетяла добродетел!
Върнете, подобно на мен, отлетялата добродетел на земята — да, обратно, към плътта и живота: нека тя даде на земята нейния смисъл, един човешки смисъл!
Стократно са сбърквали в своя полет и опит досега както духът, така и добродетелта. Ах, в нашето тяло и досега живее тази мечта и заблуда: плът и воля е станала тя там.
Стократно се опитваха и объркваха досега както духът, така и добродетелта. Да, един опит беше човекът. Ах, много неведение и заблуда в нас са станали плът!
Не само разумът на хилядолетията — също и тяхното безумие избухва у нас. Опасно е да бъдеш наследник.
Все още се борим стъпка по стъпка с исполина Случайност и над цялото човечество властвуваше досега още недомислието, безсмислието.
Вашият дух и вашата добродетел нека служат на смисъла на земята, братя мои! И нека ценността на всички неща да бъде отново установена от вас! Затова трябва да бъдете борци! Затова трябва да бъдете творци!
Знанието очиства душата, въоръжен със знание, в опитите си човек се възвисява; познанието осветява всички нагони. На възвисения душата се изпълва с радост.
Лекарю, помогни си сам: така ще помогнеш и на твоя болник. Неговата най-добра помощ ще бъде да види със собствените си очи тогова, който сам себе си изцелява.
Съществуват хиляди пътеки, по които не е стъпил още човешки крак — хиляди видове здраве и скрити острови на живота. Все още са неизчерпани и неоткрити човек и неговата човешка земя.
Бдете и се вслушвайте, вие, самотници! От бъдещето се носят ветрове с тайнствен плясък на криле и който има тънък слух, долавя блага вест.
О, днешни самотници, вие, които се делите от другите, един ден вие трябва да станете един народ: от вас, които сте избрали сами себе си, ще израсне избран народ, а от него свръхчовекът.
Наистина място за изцеление трябва да стане земята. И вече я облъхва нов повей, който носи благополучие — и една нова надежда!
Като изрече тези думи, Заратустра замълча като човек, който още не е казал последната си дума; дълго и нерешително изпитваше тежестта на жезъла в ръката си и накрая рече тъй, и неговият глас се беше изменил:
— Сам тръгвам аз сега, мои ученици! И вие като мене тръгнете сами по пътя си — такава е моята воля.
Наистина аз ви съветвам: отделете се от мене и се бранете от Заратустра! А още по-добре: срамувайте се от него! Може би измамил ви е той.
Човекът на познанието трябва не само да обича своите врагове, а и да умее да мрази приятелите си.
Зле се отплаща човек на своя учител, ако цял живот остане само ученик. И защо не искате да разкъсате моя венец?
Вие ме почитате, ала какво ще стане, ако един ден почитта ви рухне? Пазете се да не ви смаже идолът, който сте си издигнали.
Вие твърдите, че вярвате в Заратустра. Ала какво значение има Заратустра? Вие сте вярващи в мене, ала какво значение имат всички вярващи люде?
Вие не бяхте още подирили себе си: тогава намерихте мене. Така правят всички вярващи. Затова важи толкова малко всяка вяра.
Сега ви повелявам да изгубите мене и да намерите себе си и едва когато се отречете всички от мене, аз ще се върна отново при вас.
Наистина с други очи, братя мои, ще потърся аз изгубените си ученици; с друга обич ще ви обикна аз тогава.
А един ден вие станете още и мои приятели и деца на едничка надежда: тогава ще бъда за трети път аз при вас, за да отпразнувам ведно с вас великото пладне.
А великото пладне ще настъпи, когато човек стои в зенита на пътя си между животно и свръхчовек и празнува пътя към залеза като своя върховна надежда. Защото е път към едно ново утро.
Тогава залязващият сам ще се благослови, че е настъпил мигът да залезе. А слънцето на неговото познание ще стои в зенита на пладнето му.
„Мъртви са всички богове: сега ние искаме да живее свръхчовекът — нека в деня на великото пладне това бъде нашата последна воля!“
Тъй рече Заратустра.