Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (19) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

За проповедниците на смъртта

Има проповедници на смъртта: и земята е пълна от такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.

Пълна е земята с лишни люде, покварен е животът от тяхната многомодност. Защо не можеше с обещания за „вечен живот“ да ги примамят от този живот!

„Жълти“ — тъй зоват проповедниците на смъртта, или „черни“. Ала аз ще ви ги покажа и в други багри.

Ето ги страшните, които носят в себе си хищното животно и нямат никакъв избор освен долни страсти или себеразкъсване. А и техните страсти са също себеразкъсване.

Те дори не са станали още напълно човеци, тези страшни проповедници: нека си проповядват отвръщане от живота и дано самите те да се отправят час по-скоро за вечния живот!

Ето ги душевно охтичавите: едва са се родили и започват вече да линеят и умират бавно, изпълнени с копнеж по учения за умора и отричане от живота.

Те бяха желали да са мъртви и ние би трябвало да одобрим тяхната воля за смърт! Нека се пазим да не пробудим тези мъртъвци и да не накърним тези живи ковчези!

Срещне ли ги болник или старец, или труп, в същия миг те казват: „Животът е опроверган!“

Ала само те са опровергани — и тяхното око, което вижда само единия лик на битието.

Обвити в дълбока меланхолия и жадни за дребните случайности, които носят смърт: тъй чакат те и стискат зъби от нетърпение.

Или пък протягат ръце към бонбони и сами се надсмиват при това над детинщината си; те висят на тънката сламка на своя живот и се подиграват, че все още висят на една сламка.

Тяхната мъдрост гласи: „Глупец е този, който продължава да живее, но дотолкова и ние сме такива глупци. Тъкмо това е най-глупавото в живота!“

 

 

„Животът е само страдание“ — казват други и не лъжат: та погрижете се да престанете да живеете! Та погрижете се да секне животът, който е само страдание!

И нека така да гласи учението на вашата добродетел: „Длъжен си сам да туриш край на живота си. Длъжен си сам да се измъкнеш скришом от него!“

 

 

„“Сладострастието е грях" — твърдят Едните, които проповядват смърт. — Да се отделим встрани и да не създаваме деца!"

„Да раждаш е трудно — казват Другите, — защо още да се ражда? Раждаме само нещастници!“ Също и те са проповедници на смъртта.

„“Състрадание трябва" — така говорят Третите. — Вземете, що имам. Вземете ме какъвто съм! Толкова по-малко ще ме обвързва животът!"

Ако бяха поначало състрадателни, те биха отровили живота на ближните си. Да бъдат зли — това би било тяхната истинска добрина.

Ала те искат да се освободят от живота — какво ги е грижа, че със своите вериги и подаръци още по-здраво обвързват другите?

А и вие, чийто живот е адски труд и вечна мъка, мигар вие не сте крайно уморени от живота! Мигар не сте вече достатъчно зрели за проповедта на смъртта?

Вие всички, които обичате непосилния труд, бързината, новостта, непознатото — вие не можете да се понасяте, вашето усърдие е бягство и воля да забравите сами себе си.

Ако вярвахте малко повече в живота, по-малко бихте се отдавали на мига. Ала за чакане вие нямате достатъчно устойчивост в себе си — дори не и за леност.

Навред ехти гласът на тези, които проповядват смъртта, а земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва смърт.

Или „вечен живот“: за мене е все едно — стига те бързо да се отправят нататък.

Тъй рече Заратустра.