Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (11) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Диан Жон (2011)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

Първо издание

 

Превела от немски: Жана Николова-Гълъбова

Редактор: Димитър Денков

Художник: Евгений Клинчаров

Художествен редактор: Стефан Груев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Славянка Мундрова

Встъпителна студия: проф. д-р Исак Паси

Послеслов: Жана Николова-Гълъбова

 

ALSO SPRACH ZARATUSTRA (Aus dem Nachlass 1882–1885);

von Friedrich Nietzsche

Nietzsches Werke Bd. VII

Alfred Kroner Verlag in Stuttgart

© Исак Соломон Паси, встъпителна студия

© Жана Николова-Гълъбова, превод, послеслов, 1990

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Христо Ботев“, София, 1990

Издателски №8638.

Дадена за набор на 23.VII.1990 г.

Подписана за печат на 5.X.1990 г.

Излязла м. декември

Печатни коли 23

Издателски коли 19,32

Условно-издателски коли 18,76

Формат 84/108/32

Цена 6,29 лв.

Код 22/9531229411/0442–5–90

Издателска къща „Христо Ботев“ — София, бул. „В. И. Ленин“ №47

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н, Ракитин“ №2

История

  1. — Добавяне

Речите на Заратустра

За трите метаморфози

Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща на камила, а камилата — в лъв, и накрая лъвът — в дете.

Много тежести съществуват за духа, за силния, издръжлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.

— Що е тежко! — така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.

— Що е най-тежкото бреме, смелчаги? — така пита издръжливият дух. — За да го поема и да се радвам на силата си?

Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта, си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?

Или може би: да си болен и да препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще чуят що искаш ти.

Или може би: да се гмурнеш в мръсна вода, ако е водата на истината, и да не пропъждаш от себе си студени жаби и топли ларви?

Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне, ужас.

Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.

Ала в най-самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да си извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.

Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.

Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? „Длъжен си!“ се зове великият змей. А духът на лъва казва: „Аз искам.“

„Длъжен си“ лежи на пътя му, един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: „Длъжен си!“

Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: „Всяка ценност на нещата блести по мен.“

Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност — това съм аз. Наистина не бива да има вече никакво „Аз искам“. Тъй рече змеят.

Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?

Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество — това е в състояние да осъществи мощта на лъва.

Да си извоюва свобода и да се постави едно свещено „Не“ дори и пред дълга — за това, братя мои, се изисква лъв.

Да си извоюваш правото на нови ценности — това е най-ужасно посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.

Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това „Длъжен си“, докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.

Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?

Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадвижващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: „Да бъде!“

Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: „Да бъде!“ Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът — в дете.

Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен „Пъстрата крава“.