Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (25) (Книга за всички и никого)

За хилядата и една цели

Много чужди страни видя Заратустра и много народи: така той откри доброто и злото на много народи. По-голяма мощ от доброто и злото Заратустра не можа да открие на земята.

Не би могъл да живее един народ, без предварително да прецени; ала ако иска да се запази, не бива да преценява, както преценява съседът.

Ако много неща у един народ се преценяваха като добри, у други предизвикваха само присмех и остро порицание: тъй установих аз. Много неща — така намерих аз — на едни места се именуваха лоши, а другаде ги окичваха с пурпурни почести.

Никога един съсед не е имал разбиране за съседа си: винаги душата му се е учудвала на заблудата и злостта на съседа.

Скрижали на благата са окачени над всеки народ. Виж: това са скрижали на неговите превъзмогвания. Виж! Това е гласът на неговата воля за мощ.

Похвално е това, което му се струва мъчно; това, което е неотложно и мъчно се нарича добро; а това, което избавя и от върховна беда, рядкото, най-трудното: него той възхвалява като свято.

Това, което му дава власт и победа, и блясък — за ужас и завист на съседа му, — това за него е възвишеното, най-първото, меродавното, смисълът на всички неща.

Наистина, братко мой, щом си опознал вече нуждата и страната, и небето на един народ и съседа, ти без друго си отгатнал и закона на неговите превъзмогвания, и защо по тази стълба той се изкачва към своята надежда.

„Винаги бъди пръв и стърчи над другите: никого не бива да обича твоята ревнива душа освен приятеля“ — тези слова накарали да потрепери душата на един грък: а той вървеше по своя път към величие.

„Истина да говориш и да боравиш умело с лък и стрели“ — това звучеше приятно и едновременно тежко за онзи народ, от който иде името ми — името, което ми звучи едновременно приятно и тежко.

„Почитай майка си и баща си и до корена на душата си им се покорявай“ — тези скрижали на превъзмогване окачи друг един народ над себе си и стана мощен и вечен чрез тях.

„Бъди верен и заради верността бъди готов да рискуваш чест и кръв в борбата дори за лоши и опасни дела“ — тези скрижали на превъзмогване окачи друг един народ над себе си и превъзмогвайки себе си, той стана чреват и тежък от велики надежди.

Наистина людете сами си дадоха всичко добро и зло. Наистина те не го знаеха, не го намериха, то не им падна като глас от небето.

Най-напред човекът вложи ценности в нещата, за да запази себе си — най-напред той създаде смисъл на нещата, човешки смисъл! Затова се нарича той и „човек“ — сиреч: оценител.

Оценяване значи създаване: чуйте, вие, о, създатели!

Самата оценка е съкровище и скъпоценност на всички оценени неща.

Едва чрез оценката изниква понятието ценност: без оценката орехът на битието би бил кух. Чуйте това вие, о, създатели!

Промяната на ценностите е промяна на създателите. Винаги унищожава, който трябва да стане създател.

Отначало създатели бяха народите и едва по-късно отделни индивиди; наистина самият отделен индивид е все още най-младото създание.

Народите обвесиха над себе си някога скрижали на блага. Любовта, която желае да властвува, и любовта, която желае да се покорява, си създадоха заедно такива скрижали.

По-стара е насладата от стадото, отколкото насладата от „Аз“: и докле чистата съвест се зове стадо, само гузната съвест казва: „Аз“.

Наистина хитрото „Аз“, безсърдечното, което търси да извлече полза от ползата на мнозинството, то не е първоизточник на стадото, а негова гибел.

Винаги е имало любящи и творящи, те създадоха добро и зло. Огън и обич гори в имената на всички добродетели — ала и огън на гняв.

Много страни видя Заратустра и много народи: не откри той по-голяма мощ на земята от делата на любящите: „добро“ и „зло“ е тяхното име.

Наистина чудовище е мощта, на тази похвала и този укор. Кажете ми, братя, кой ще го надвие? Кажете ми, кой ще метне ласото върху хилядата шии на този звяр?

Хиляда цели имаше досега, защото имаше хиляда народи. Липсва все още ласото за хилядата шии, липсва едната само цел. Все още човечеството няма цел.

Ала кажете ми, братя мои, щом на човечеството липсва още цел, не липсва ли все още самото то?

Тъй рече Заратустра.