Сузан Форстър
Безсрамна (30)

Глава тридесета

Седмица по-късно

— Не отново! Ти си незадоволима!

Една ръка сграбчи напредващите пръсти на Джеси и им попречи да продължат да изследват изтегнатото до нея в леглото мъжко тяло. Великолепно, чисто голо мъжко тяло, ако трябваше да навлиза в интимни подробности. Което в случая тя без съмнение правеше.

— Развали всичко — измрънка Джеси и се примири да се сгуши в извивката на рамото на Люк. Шумната й въздишка му даде да разбере, че жената до него беше незадоволена.

— Джеси — изрече името й с чувствен лек стон, като мъж, с чието търпение бе злоупотребено не по-малко, отколкото с тялото му. — Не сме спирали, откакто те пуснаха под гаранция, скъпа. Ако продължаваме така, нищо няма да остане от мен, докато стигнеш до процес!

— Нищо, освен страхотни спомени — увери го тя и изписа буквите „дж“ в тъмните косъмчета по корема му. — Точно това ми е целта, Люк. Пуснаха ме срещу един милион долара и сега всеки ден свобода струва цяло състояние! Не искам да изгубя дори пени от тях!

Без никакво предупреждение, освен едно палаво намигване тя мушна глава под завивките и нападна първичната му джунгла в търсене на скрити съкровища и тайни еликсири. Заравяйки се в пещерата на черните сатенени чаршафи, тя направи грешката да застане на четири крака и така разголи онази част на тялото си, която сега бе обърната към главата му.

— Ей, престани! — извика тя и се намръщи, щом той плесна дупето й. Въпреки подобното на ужилване усещане изпита и вълна на удоволствие, която започна от мястото, където той се беше прицелил, и се разля към други, много по-чувствителни нервни окончания в близост до него. — Ох! — изпъшка тя, когато галещите пръсти се плъзнаха по вътрешната част на бедрата и. Очевидно не го беше довършила! И онова, което той направи после, я накара да изстене от учудване, да се изчерви и да се усмихне. — Чакай малко! Кой кого съблазнява тук?

Докато се завърти и се измъкне от обсега му, тя осъзна, че се бе натъкнала точно на онова, което търсеше — скритото му съкровище. Позабавлява се миг-два, като се преструваше, че това е захарна пръчка. Ъъъм, с вкус на билки, любимият й вид! — спря и се плъзна нагоре, като подаде глава изпод завивките. Усмивката й сякаш искаше да му каже, че е идиотско да се опитва да й устои. Когато й да било.

Очевидно той нямаше и намерение. Хвана я за ръцете, преди да успее да се измъкне, и я стисна в нежна, но силна прегръдка. В дълбоките му черни очи се четеше желание. А гласът му беше задавен като на мъж, чиито най-тъмни инстинкти са били събудени.

— Лоша си, Джеси…

— Добре. Получавам ли точки за лошо поведение?

В гърлото му затрептя стон, той я превъртя по гръб и се метна върху нея, като здраво държеше затворничката си, докато я възсядаше.

— Какво правиш? — изпъшка тя, когато той натисна ръцете над главата й и се приведе към гърдите й.

— Възнаграждавам те за лошото ти поведение.

Тя беше гола също като него и затова изключително уязвима. Топлият му дъх до кожата й я накара да извие гръб в очакване. Мокрото докосване на устните му предизвика гърлен стон. И тогава с едно бързо близване на езика той изпрати по стегнатото й и тръпнещо тяло вълна от възбуда. Следващото близване направо я разтърси.

— Ооох… Люк, Люк, Люк.

Гръмотевичен шум някъде отгоре прекъсна стремителното възнасяне на Джеси. Но това не беше нито задаваща се буря, нито светкавица в нощното небе — беше препускане по стълбите. Някой си счупвате краката да бърза, за да стигне долу.

— Мамо! Папа! — виковете на Мел долетяха от коридора към спалнята им. — Елате бързо! Дават леля Шелби по телевизията.

Благодарна, че бе заключила вратата, Джеси завъртя глава, като се опитваше да погледне през рамото на Люк часовника до леглото.

— Колко е часът? Единадесет? Не сложихме ли това дете да спи преди повече от час?

— Трябва да поработи върху представата си за време — съгласи се сухо Люк. Въздъхна и пусна Джеси, която навлече халата. Мел едва не бе нахълтала с взлом още преди Джеси да е отключила и отворила.

— Мамо! Люк! — детето подскачаше нагоре-надолу. — Дават Шелби по телевизията!

Джеси хвърли поглед към Люк, който в момента завързваше хавлиения си халат.

— По телевизията? Какво мислиш, че може да е? — зачуди се той. — Реклама за „Портфолио“?

На големия екран на телевизора вървеше новинарско предаване, когато тримата влязоха в стаята за игри мигове по-късно. Удобно мебелираното помещение беше единственото в къщата, където имаше телевизор, и Мел не за първи път се промъкваше там, след като я бяха сложили да спи, за да гледа късните програми.

— Вижте! — Мел посочи към нещо, което приличаше на пресконференция, после се гмурна в прокъсания мек кожен диван и се сви на кълбо. — Това са новините в единадесет. Шелби разговаря с репортерите. А виждате ли онези мъже в костюмите? Това са нейните адвокати.

Джеси и Люк седнаха при Мел на дивана с приковани в екрана очи. Шелби, обкръжена от трима навъсени мъже в тъмни костюми, беше обсипвана с въпроси, които като че ли нямаха нищо общо с „Портфолио“.

— Кога ви облада за първи път, миз^[1] Флъд? На колко години бяхте?

— Облада? — измърмори Джеси и докосна ръката на Люк. Какво правеше сестра й? Шелби изглеждаше леко замаяна, дори изплашена от цялата суматоха, но косата й беше грижливо сресана, а гримът й — безупречен, сякаш се бе приготвила за представление.

— Не мога да си спомня точно — призна Шелби с необичайно мек и плътен глас. — Мисля, че съм потиснала голяма част от спомените, но бях много малка — може би на девет или десет години.

— Той злоупотребяваше ли и със сестра ви?

— Не, само с мен.

Джеси слушаше с нарастваща паника как сестра й продължава да отговоря на въпроси, свързани с естеството на отношенията й с пастрока им. Какво целеше с това? — запита се тя. Не можеше да направи публично достояние случилото се през нощта, когато Ханк умря? Това би имало катастрофални последици. Би могло да предреши съдбата на Джеси. А можеше и да компрометира защитата и да направи почти невъзможно намирането на добре настроени съдебни заседатели.

— Какво е намислила? — Люк се приведе напред. — Заклела се е пред Джина миналата седмица, че ще те измъкне.

— О, Господи — изпъшка Джеси.

— Миз Флъд! — извика от тълпата един репортер. — Сестра ви бе обвинена в убийството на пастрока ви. Вас ли се опитваше да защити?

— Да, но не по начина, по който си мислите — Шелби прочисти гърло, сякаш за да овладее чувствата си, после хвана един от многото, микрофони пред себе си и заговори в него: — Сестра ми не е убила Ханк Флъд — рече тя на смълчаните хора. — Аз бях там и видях какво стана. Онзи, който е направил анонимното обаждане, е излъгал. Джеси се опитваше да ме предпази именно от това, което се случва днес тук, от подобен публичен спектакъл.

— Но вие свикахте тази пресконференция — изтъкна мъжът.

— Защо сте тук? — викна друг.

— Кой тогава уби Ханк Флъд? — кресна трети.

В очите на Шелби внезапно блеснаха гневни сълзи. Тя сграбчи микрофона и го измъкна от поставката му.

Джеси гледаше с нарастващо изумление, не можеше да си представи какво щеше да каже сестра й. Ако играеше някаква роля, това беше представлението на живота й.

Шелби повиши глас, когато шумът на електронната техника и крясъците на тълпата заплашиха да я заглушат.

— Тук съм, защото не мога да позволя това да продължава повече — извика тя. — Не мога да оставя сестра си да отиде в затвора вместо мен! Не тя уби Ханк Флъд, а аз.

Джеси политна напред и щеше да падне от дивана, ако Люк не я бе хванал.

— Божичко — изпъшка Люк. — Наистина го е мислила.

— Точно както казваше, е — намеси се Мел, втренчена в екрана. — Мама я е закриляла.

Тълпата закипя, изригна в неразбираеми въпроси. Един от репортерите се хвърли напред, за да бъде чут.

— Защо чакахте толкова дълго, за да направите признанието?

Шелби се изчерви от гняв, докато се защищаваше, но Джеси беше прекалено изумена, за да се съсредоточи върху онова, което тя казваше. Очевидно Шелби бе намислила нещо много по-драматично от закриването на производството по делото за убийство. Смяташе да направи публична изповед!

— Не мога да й позволя това — прошепна Джеси на Люк.

— Не бързай толкова пак да се хвърляш да я спасяваш — предложи тихо той. — Може би този път няма нужда от спасяване.

— Какво искаш да кажеш?

— Погледни я. Може би това е първото благородно нещо, което Шелби прави в живота си. Как би могла да й го отнемеш? А освен това тя бе жертвата на Ханк, Джеси, а не ти. Обществеността ще я изкара мъченица. Телевизионните канали ще се надпреварват кой да направи филм за живота й. И, повярвай ми, никой няма да я осъди. Ще ги линчуват, ако го сторят.

Джеси се втренчи в екрана все още зашеметена.

Прав ли беше Люк? Почти не се съмняваше за филмите. Медиите си умираха за истории, родени от пепелта, подобно на птиците феникс. Както и в Холивуд. Жалко, че заради нещо толкова гнусно Шелби беше най-сетне забелязана, но Джеси не бе далече от мисълта, че сестра й вероятно е възнамерявала да се възползва от публичността, когато бе организирала пресконференцията. Иначе защо просто не се бе предала на полицията? Дали отново не я съдя неправилно? — запита се Джеси. — Дали вълнението в гласа на сестра й този път не беше искрено?

— Ела да седнеш — повика Джеси бавачката и потупа дивана до себе си.

Джина кимна, но, изглежда, драмата, разиграваща се на телевизионния екран, я беше завладяла напълно, защото тя триеше очи.

— Миз Флъд! Шелби! — викът на един репортер отново насочи вниманието на Джеси към екрана. — Вярно ли е, че вече имате предложения от три кинокомпании за заснемане на вашата история?

Един от адвокатите пристъпи напред, сякаш за да прекъсне подобен род въпроси, но Шелби вдигна ръка.

— Да, разбира се — подчерта тя. — След като двадесет години живея в лъжа, сега излизам на открито. Искам хората да знаят какво съм преживяла. Искам да знаят, че може да се случи на всекиго, във всяко семейство, бедно или богато. И най-вече искам да знаят, че човек може да надживее такова нещо и да продължи напред. Дори да бъде по-добре!

Вълнението в тълпата беше забележимо. Джеси си помисли, че може би ще избухнат във викове „да живее“. Погледна към Мел и Джина и видя, че те бяха напълно завладени от страстното послание на Шелби. Само Люк не бе изпълнен с особено благоговение.

— Никога не съм мислил, че ще доживея да видя как Шелби въодушевява масите — отбеляза той иронично.

— Иди, че се сети — съгласи се Джеси.

— Това може да се окаже най-великият час в живота й, Джес — изтъкна Люк. Взе ръката й в своята и надникна в очите й толкова надълбоко, че Джеси почувства леко объркване. — Шелби получава своята възможност да изиграе Жана д’Арк. Не можеш да й я отнемеш.

Джеси разбра желанието му да я убеди да приеме лудия план на Шелби. Залогът беше далеч по-голям от свободата й — съществуваха новите и твърде ценни отношения с него, а ставаше дума, разбира се, и за бъдещето на Мел. Шелби даваше възможност на Джеси да се наслади на всичко това, да получи живота, за който винаги бе мечтала, заедно с двамата души, които обичаше. И независимо какво щеше да се случи, тя винаги щеше да е благодарна на сестра си за този жест. И все пак Джеси не знаеше какво да прави. Беше й омръзнало от лъжи и интриги, а тази изповед на Шелби щеше да е още една тайна, която всички те трябваше да пазят до края на дните си. Но по някакъв странен и неопровержим начин разказът на Шелби не приличаше толкова на лъжа, колкото на опит да пренапише историята. Разказваше я такава, каквато би трябвало да бъде. Ако съдбата на Ханк Флъд му бе отредила да издъхне в онази ужасна ноемврийска вечер, Шелби беше тази, която би трябвало да замахне с лопатата.

— Миз Флъд! Кой бихте искали да играе във филма за живота ви?

При този въпрос Шелби видимо светна.

— Не знам. Кой мислите би бил подходящ? Може би Деми Мур? Ще трябва да отслабне с няколко килограма, но косата й е с подходящия цвят. И Джак Никълсън в ролята на Ханк, разбира се.

Джеси отвърна на развеселената усмивка на Люк. В края на краищата Шелби си беше Шелби. Направи отново знак на Джина да се присъедини към тях на дивана, а после потъна отнесено в извивката на ръката на Люк и въздъхна доволна, че дъщеря й се бе свила също толкова замечтано до другото му рамо.

Мел бе следвала Люк с обожание през цялата седмица, говорейки за него като за своя bella papa. Също така бе накарала Джина да я учи да готви италианска кухня, за да му приготвя любимите макарони с миди и чесново маслен сос. Люк смело ги бе изял до последната хапка, макар не само мидите да се бяха оказали жилави до крайност.

— Duro come una suola di scarpa — бе го предупредила Джина шепнешком. — Жилаво е като подметка.

Нещо още по-галантно: Люк бе окуражил Мел, когато тя бе споделила с него своите тревоги за гърдите си.

— Гърдите са хубаво нещо, но ти гарантирам, че на цялата планета няма нито едно деветгодишно момче, което не би те предпочело такава, каквато си сега — кльощава и прекрасна.

На следващия ден, сякаш за да докаже правотата си, той отиде в града, откри червенокосото дяволче, което бе срещнал в библиотеката, и го доведе да си играят с Мел. Оказа се, че момчето се нарича Марио Андрети О’Съливан, или с други думи, е четвърт сицилианец по майчина линия, от което Мел изпадна във възторг.

Когато Джеси отново погледна към екрана, адвокатите на Шелби уверяваха представителите на медиите, че са сигурни в бързата оправдателна присъда за своята „смела клиентка“, а Шелби напълно приличаше на героинята от историята си може би за първи път в живота си.

Но Джеси все още се колебаеше. Можеше ли наистина да остави сестра си да направи това? А дори да искаше, щеше ли да успее да спре започнатото от Шелби с пресконференцията, адвокатите и предстоящия договор за филм?

Джеси погледна през прозореца към тайнствената и мъдра луна, която беше увиснала като кристална топка в небето. Спомни си за силата й да обръща приливите и да променя сезоните и си помисли за нощта, когато с Люк се бяха къпали в лунната светлина. Бяха си пожелали късмет онази нощ и ако той бе закъснял да дойде, явно беше за добро. Чувстваше се толкова благословена с пълнотата в живота си. Също както луната бе обкръжена от блестяща аура, така и тя беше заобиколена от радост, красота и обещания за щастие.

Бляскавият кръг около луната тази вечер сякаш обещаваше на всички, търсещи напътствието му, че ще успеят да надникнат в бъдещето. Джеси затвори очи и се помоли сестра й да бъде следващата благословена от съдбата и някой ден животът й да е също толкова пълноценен, колкото е нейният. И нека винаги бъде волна като реещите се над клисурата соколи, помисли си Джеси. Когато отново отвори очи, луната й намигаше, а аурата и трепкаше като живо същество.

Бъди благословена, сякаш казваше тя.

Погледна още веднъж към красотата на пролетната нощ и отправи благодарствена молитва. Не бих могла да ги обичам повече — Люк, Мел, Джина, дори Шелби. Така че ако това е съдбата ми, нека бъда достойна за нея. Нека винаги вярвам в способността на сърдечните рани да заздравяват, в силата на изкуплението и магията на легендите.