Серия
Кадифе (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Velvet, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 244 гласа)
Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Издателство „Ирис“ 1998

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN 954-455-030-8


ПРОЛОГ

Дори след като беше яздил цял ден, Стивън Аскот седеше на седлото гордо изправен. Не искаше да мисли за жената, която му предстоеше да види в края на пътуването си — и която го чакаше вече три дни. Снаха му Джудит беше побесняла от гняв, когато разбра, че не е тръгнал навреме за сватбата си, нито си е дал труд да изпрати вест, за да предупреди за закъснението си. Думите й бяха остри, но справедливи и Стивън не можеше да й се сърди.

Въпреки гнева на Джудит и съзнанието, че е опозорил бъдещата си жена, той тръгна на път с неохота. Не му беше лесно да се раздели със снаха си. Джудит, златооката съпруга на брат му Гевин, беше паднала по стълбата в кралския дворец и при това бе загубила горещо желаното бебе, което носеше под сърцето си. Дни наред тя се намираше между живота и смъртта, но когато дойде в съзнание и узна за загубата, първата й грижа беше не за самата нея, а за другите — това беше толкова типично за Джудит. Стивън бе забравил напълно датата на сватбата си и изобщо не се сещаше, че на границата с Шотландия го чака бъдещата му съпруга. Макар че беше много болна и тъгуваше за детето си, Джудит не се забави да му напомни за задълженията му. За шотландката, която кралят му бе избрал за съпруга.

Сега, три дни след този разговор, Стивън седеше на коня си и поглаждаше замислено гъстата си тъмноруса коса. Не искаше да бъде тук. По-добре да беше останал при брат си и при Джудит. Снаха му нямаше право да го укорява. Падането й не беше нещастна случайност, а дело на Гевиновата любовница Лилиан Чатауърт.

— Милорд!

Стивън дръпна юздите на коня си и се обърна към младия паж.

— Колите останаха далеч назад. Не могат да издържат на темпото ви.

Стивън кимна и безмълвно насочи коня си към плиткото поточе, което течеше край пътя. Слезе, наведе се над водата и намокри запотеното си лице.

Имаше още една причина, поради която не желаеше да тръгне на път. Никога не беше виждал бъдещата си съпруга. Крал Хенри искаше да възнагради семейство Аскот за дългогодишната им вярна служба и реши да омъжи втория брат за богатата шотландска наследница. Стивън би трябвало да му бъде благодарен за тази чест, но след всичко, което беше узнал за бъдещата си жена, изпитваше само недоверие.

Шотландката беше пълновластна господарка на един от най-могъщите кланове.

Стивън погледна към другата страна на потока. Проклети да са всички шотландци с абсурдното им убеждение, че жената може да бъде достатъчно силна и интелигентна, за да заповядва на мъжете, каза си той. Баща й е трябвало да избере друг наследник, мъж. При мисълта как би могла да изглежда жената, накарала баща си да я провъзгласи за водач на клана, лицето му се изкриви в отчаяна гримаса. Сигурно годеницата му беше най-малко на четиридесет години, с посивели коси и кокалесто тяло. През първата си брачна нощ двамата щяха да водят истинска битка, за да се разбере кой е по-силният — и той щеше да загуби.

— Милорд! — повика го пажът. — Изглеждате болен. Не биваше да яздите толкова бързо.

— Не е виновно препускането — отговори мрачно Стивън и се надигна бавно и гъвкаво. Силните мускули издуваха тънкия плат на одеждата му. Той беше едър, надвишаваше с цяла глава пажа си, а мършавото му тяло беше закалено от продължителните и упорити физически упражнения. Запотената коса падаше на гъсти кичури по врата му, брадичката беше силна и своенравна, устата фино изсечена, под блестящите сини очи се бяха очертали дълбоки сенки.

— Продължаваме пътя си. Колите ще пристигнат по-късно. Не искам да отлагам часа на екзекуцията си.

— За каква екзекуция говорите, милорд?

Стивън само махна с ръка. Трябваше да прекара още много часове на гърба на коня, преди да застане лице в лице с ужаса, който го очакваше. Само като си представеше масивната, безформена фигура на Алисия Макарън, го побиваха студени тръпки.