Сузан Форстър
Безсрамна (5)

Глава пета

— Забрави това — каза Люк и посочи беретата. Подхвърли пистолета в дланта си и го насочи към нея.

Джеси се уби с хавлията и инстинктивно прецени положението, обмисляйки възможностите си да избяга. За втори път тази вечер той нарушаваше правото й на уединение.

— Това ли е начинът, по който си доставяш удоволствие? — гласът й беше тих, но ясен. — Като наблюдаваш нищо неподозиращи жени? Като ги дебнеш, сякаш си извратен тип?

Той се облегна на рамката на вратата и лениво заразглежда блестящите по раменете й капчици. Погледът му проследи бавното поточе, което се стичаше по врата й, и след като се поколеба, се спусна трептящо в долината на гърдите й.

— Не го каза както трябва. Не точно неподозиращите жени предизвикват воайорските ми наклонности. Аз обичам жертвите ми да са голи и ако е възможно, мокри.

— Остави пистолета на нощното шкафче, като излизаш — отсече тя. — И тъй като очевидно си се възстановил достатъчно, за да можеш да вървиш, когато излезеш от стаята, не спирай. Продължи по пътя си, Люк. Искам да се махнеш от къщата.

— Опасно е да се оставя оръжие така.

Говореше тихо и за миг погледна пистолета, преди да вдигне тъмните си очи към нея. Играеше си с оръжието, играеше си и с нея.

Тя го наблюдаваше и се чувстваше странно замаяна. Започваше да й става ясно, че си има работа с напълно непредсказуем, опасен човек. Никога преди не бе виждала Люк в такава светлина. Сега дори не знаеше кой е той.

— Някой може да пострада — продължи Люк.

— Тогава ми дай пистолета — тя протегна ръка.

Беше грешка. Може би грешката, която той очакваше. Осъзна, че сега щеше да последва отмъщението за онова, което му бе сторила. Едната му вежда се вдигна нагоре, а в ъгъла на устните трепна лека усмивка. В резултат на това по лицето му премина сянка, а чертите му внушаваха мрачни мисли… намеквайки за невероятните дълбини на жестокостта му. Тогава я осени така ясно, както никога преди, съзнанието, че той вече не беше малтретираното момче, което някога бе обичала, нито дори деветнадесетгодишният младеж, разбил мечтите й. Това беше зрял мъж и в този смисъл напълно непознат за нея. А също така и въоръжен.

Първоначално понечи да отстъпи назад, когато той започна да се приближава. След като не се поддаде на това желание, тялото й сякаш полудя. Дъхът й затрептя, а мускулите на бедрата й се стегнаха, като че ли я подканяха да побегне.

Той беше поне шест фута висок, но изглеждаше много по-едър, сякаш някаква сила на настървение бе разширила заеманото от тялото му пространство. В предишното боричкане тя бе победена от физическото му превъзходството този път я спираше изражението на очите му. Никога не бе виждала такава студена, страшна напрегнатост и въпреки това не можеше да помръдне под въздействието на хипнотичния ужас на момента.

— Недей — помоли го тя, макар че все още не бе направил нищо.

Той се наслади на сексуалното й страдание с бавната, обиграна безочливост на воайор, за какъвто упорито се представяше, но не пророни дума. Вместо това вдигна пистолета и пъхна дулото във възела на хавлиената кърпа. Това беше напълно циничен жест, бавно завъртя дръжката, развърза възела и хавлията падна на пода.

Банята беше запарена, но въздухът, който докосна кожата на Джеси, бе студен. Забавената й реакция беше остър, обезумял писък на ужас.

В очите му припламна глад и устните се разтвориха в очакване, сякаш току-що си бе поел дълбоко въздух. Погледът се плъзна по твърдите й зърна, после надолу по тялото и Джеси се стегна и затрепери от възмущение.

— Първо ме убий — прошепна тя.

Той пристъпи по-близо, безмълвен, като дишаше тежко. Студеният метал проблесна.

Когато протегна ръка към нея, тя потръпна. Не можеше да понесе мисълта за допира на кожата си с неговата. Той хвана кичур мокра коса, прокара го между пръстите си и тогава тя направи грешката да погледне към него. Очите им се впиха едни в други.

Тя искаше да се отдръпне, да прекъсне болезнената връзка, но както и преди, тялото й не пожела да се подчини. По тъмния му поглед разбра, че той имаше намерение да се възползва от слабостта й. Сякаш предизвиквайки я да се съпротивлява, той пусна косата й, прокара пръсти нагоре-надолу по ръката й, погали леко едната гърда.

— Коя, по дяволите, си ти? — изпъшка.

Тя го погледна презрително, но тялото й потръпна, когато той отново го докосна.

— Съпругата на баща ти — Джеси едва успя да изрече думите. Беше замаяна от възбуждащата топлина на тялото му до нейното и залитна от внезапната близост. Обгърна я уханието на дървесен дим и опияняващо сандалово дърво и реакцията й бе нервна, необяснима, сякаш тя беше жена, която откликва на мъж, когото желае, сякаш бе възбудена, а не отвратена. Пръстите му погалиха пламналата й плът и предизвикаха дълбок сексуален отклик. Тя издаде стон, изтръгнал се някъде дълбоко от тялото й, който изразяваше наполовина тревожно удоволствие, наполовина неверие.

Всяко негово движение беше мъчително бавно и тя бе напълно объркана. Беше като парализирана от усещанията, докато в същото време мозъкът й трескаво работеше. Чувстваше плътта си отмаляла и властна същевременно. Тялото й се бе превърнало в тиранин, който не би й позволил да му се съпротивлява. Би трябвало да се бори, а не да се предава. До този момент бе контролирала живота си с желязна воля, тогава защо не можеше да овладее тази лудост? Защо не го спираше? И защо откликваше?

— Не можеш — рече тя и гласът й прозвуча така, сякаш щеше да се разплаче.

— Знам — той плъзна нежно ръка надолу и разтвори краката й. — Знам — измърмори отново, но не спря. Миг по-късно галеше вътрешната страна на бедрата й. Дъхът му я обгръщаше с влажна топлина. — Не мога да… застрелям… жената на баща си.

Докосването на гладката стомана оказа магическо въздействие върху усещанията на Джеси. Тя бе хипнотизирана, парализирана. Дулото галеше тялото й като сатен. Смъртоносен сатен. Оръжието се гмуркаше и шумолеше като хладен бриз, галейки я нежно.

Мократа топлина между краката й запулсира и когато студената стомана я докосна там, през тялото й премина разтърсващо удоволствие. Тя изскимтя безпомощно и политна надолу от внезапната слабост в краката си.

Пистолетът издрънча върху мокрите плочки и Люк я улови за ръцете.

— Господи — прошепна той. Богохулството сякаш се изтръгна някъде от дълбините на душата му, като че ли и той беше разкъсван от противоречиви чувства и също като нея бе жертва на хаотичното объркване.

Тя се остави в ръцете му, остави се да я обгърне гневната топлина на прегръдката му. И тогава, все още замаяна, осъзна, че той също трепери. Повдигна главата й и я доближи. Устните му бяха меки и изгарящо горещи, когато докоснаха нейните. Целувката събуди в нея странно, смътно желание, което я накара да простене.

Изведнъж тя осъзна голотата на собственото си тяло и трескавата топлина на неговото. Огънят, който го изгаряше, като че ли се изливаше през дрехите му и проникваше в плътта й. Той беше силен и прекрасен, силен и завладяващ. През нея като пролетна светкавица премина копнежът.

Тя желаеше тази дива сладост.

Искаше я. С него.

Умът й крещеше да спре и тя се опитваше да му се подчини, отчаяно се опитваше. Заповядваше си да го отблъсне, да се нахвърли отгоре му, но пръстите й се впиваха в плътта му, издавайки друго чувство. Заседналият в гърлото й звук беше стон, изпълнен с копнеж.

— Джеси…

Устните му бяха жадни, горещи и толкова сладостни. Усещаше го навсякъде, по цялото си тяло. Това усещане беше някаква лудост, екстаз. Пръстите му галеха стегнатия й задник и после дланта му се плъзна по хълбока й, насочи се към приказните рижи къдрици между краката и предизвика такава болезнена тръпка, че едва не я разтресе. Не, за Бога! Не!

Джеси се отдръпна от него и залитна назад.

— Махай се от мен!

Той я изгледа с черните си пламнали очи. Дишаше учестено и думите му прозвучаха дрезгаво.

— Какво има? Не можеш да ме приемеш? Може би не съм достатъчно нежен? Или чувствен? Като Саймън?

Тя бе по-скоро изненадана, отколкото засегната. Тялото й беше живо и копнееше за него. Усещаше силата на пръстите му между краката си толкова отчетливо, сякаш все още бяха там. Но същевременно я обземаше и гняв… за онова, което й бе сторил, заради онова, което го бе оставила да направи. Това закъсняло чувство я накара да се разтрепери от абсурда на поведението си.

Ръцете й се тресяха неудържимо, докато се навеждаше да вземе хавлията. Някак си успя да увие и завърже кърпата около тялото си. Когато се изправи и го погледна, тя извика в себе си целия гняв, цялата очистителна ярост, която бе убила любовта й към него преди десет години. Спомни си онази нощ, каза си тя. Спомни си какво направи той и омразата лесно ще се върне.

Забеляза пистолета на пода до шкафчето. Умът й се хвана за тази възможност, изчислявайки вероятността да успее да се добере до него.

Той се наведе с разбиращ поглед и го вдигна.

— Нали нямаш нищо против? — рече и затъкна пистолета в панталона си. — Вече свикнах с него.

— Махай се оттук или ще извикам полиция!

— Това би било грешка — предупреди я той. — Не мисля, че би искала на първа страница във вестниците да излезе заглавие като това: „Черната вдовица се опитва да убие прокудения доведен син.“

— Хич не ми пука за заглавията на първа страница. Искам само да се махнеш оттук.

— Тогава ми дай някои отговори — върху челото му бяха паднали вълнисти самуреночерни кичури. Отметна непокорните къдрици и прокара пръсти през косата си. — Далеч си стигнала, миличка. Искам да знам как го направи. Как стана така, че Джеси Флъд, детето от бедняшкия квартал, наследи цялото това богатство? Какво ще кажеш да ме посветиш в тази малка тайна, Джеси? И защо се страхуваш от мен? Това също предизвиква любопитството ми.

— Да се страхувам от теб? — отвърна подигравателно тя. — Не се надявай на това.

— Тогава защо имам огнестрелна рана? И защо толкова отчаяно се стремиш да ме изгониш от къщата?

— Защото не ми харесваш, Люк.

— Така ли? — той плъзна поглед по гърдите й, без да оставя никакво съмнение относно насоката на мислите си. — Чудя се, как ли го правиш с мъже, които харесваш?

— Изчезвай.

— Знаеш къде да ме намериш — информира я той. — Ако ти потрябвам за нещо, каквото и да било. Ще бъда в крилото за гости.

— Не можеш да останеш в тази къща.

— Ще видим — усмихна се мрачно, обърна се и излезе.

Джеси се сви на кълбо на пода и притисна треперещи ръце към лицето си. Молеше се да не се върне и да я завари така, но трябваше да минат няколко секунди, докато се съвземе и направи онова, което знаеше, че трябва да направи. Накрая с олюляваща се походка стигна до спалнята и вдигна телефона. Изчака още миг, за да се успокои, и тогава набра цифрите. Телефонът от другата страна иззвъня два пъти и после се включи телефонният секретар. Остави съобщение, което се състоеше от три думи:

„Люк се върна.“