Сузан Форстър
Безсрамна (14)

Глава четиринадесета

Някой плуваше в басейна.

Джеси си помисли, че й се присънват ударите на прибоя в далечен каменист бряг. В съня си тя се вкопчи в просмуканите от слънце образи на златист пясък и лазурни морета, но накрая неохотно трябваше да изостави идиличните видения и да приеме, че примамливите звуци, влизащи през отворения прозорец, са причинени от бавното плъзгане на тяло във вода. Отличен плувец — личеше си по равномерните, едва ли не мързеливи удари на ръцете и отсъствието на всякакво пляскане.

Беше полузаспала върху удобната купчина копринени възглавници с аромат на рози и сега се пресегна да включи сложената до леглото лампа „Тифани“, след това затърка парещите я очи, докато не се навлажниха. Беше един през нощта. Очевидно още някой не можеше да заспи. Докато ставаше от леглото, се опита да познае кой беше. Облече си кимоното. Роджър често плуваше, навремето Шелби също бе добра плувкиня. Когато бяха деца, сестра й се бе опитала да се включи в междуградския плувен отбор. Дори бе участвала в няколко състезания, преди еднообразието на всекидневните тренировки да започне да я отегчава.

Когато погледна през еркерните прозорци към басейна и градината, Джеси осъзна, че се самозалъгва. Не беше нито Роджър, нито Шелби. Черната лъскава коса на плувеца блестеше на лунната светлина. Мускулест и гъвкав, той се плъзгаше напред и назад по дължината на басейна с олимпийски размери с гъвкавост, сякаш взета на заем от жизнеността на самата вода. Винаги щеше да накуцва, но умееше да плува. Божичко, наистина умееше.

Джеси почти не си даваше сметка, че върти презрамката на крепдешинената нощница около пръстите си и че кимоното й се е изхлузило от рамото. Чувстваше ръката си леденостудена до горещата кожа. Бе прекарала последните няколко часа, преди да се унесе, в преповтаряне на репликите си за неизбежния сблъсък с Люк, а несъмнено щеше да остане будна и през останалата част от нощта, ако й се наложеше да чака до сутринта. Сега моментът не бе по-лош откогато и да било, реши тя. Тя, която се колебаеше…

Но беше нервна, почти непоносимо нервна. Усети теракотените плочки хладни и грапави под босите си стъпала, когато стъпи на терасата. Около лампите прелитаха и се събираха нощни пеперуди, а нощта миришеше на крайбрежни огньове и мъхести мъгли. Във вътрешното дворче след трапезарията имаше няколко стъпала, които я отведоха до басейна и съблекалните.

— Люк? — извика тихо тя, надявайки се да привлече вниманието му, без да буди цялата къща.

Той вдигна поглед, но продължи да плува. Не беше сигурна дали я е видял и вече беше готова да повярва, че наистина не я е забелязал, когато осъзна, че гледа право в нея всеки път, щом вдигне глава, за да загребе отново. Тя приближи до едната страна на басейна, но вместо да покаже, че знае за присъствието й, той се обърна по гръб и започна мързеливо да плува.

Имаше само един начин да привлече вниманието на копелето, ако паметта не я лъжеше. Тъй като около басейна не се виждаха камъчета, тя взе един от спасителните пояси и го метна като фризби^[1] с надеждата да го цапардоса по главата. Той прелетя точно покрай него и падна на около метър встрани във водата, но привлече вниманието му.

Люк успя да направи циничен жест, без да пропусне нито един мах.

Тя го чакаше до стълбата, когато той стигна там.

— Бих искала да говоря с теб — осведоми го накратко. — Има някои неща, които трябва да изясним.

Замълча, когато той стъпи здраво върху плочките и се изправи в цял ръст. Стичащата се по торса му вода привлече погледа й към тялото му като с магнит. Макар че това беше последното нещо, което желаеше или възнамеряваше да направи, откри, че й е невъзможно да не проследи пътечката на водната струйка, която слепваше космите по гърдите му, прокрадваше се към корема и се стичаше по бедрата. Всяка извивка и издутина по мускулестото му тяло бе подчертана, всяко самуреночерно косъмче блестеше върху загорялата му стегната кожа.

Той беше завладяващо мъжествен.

Някои жени биха се смутили.

Изведнъж Джеси застана нащрек. Изобщо не се бе замислила, че ще бъде мокър и почти гол. Ако някъде наблизо имаше халат, би му го подала моментално. Но нямаше, а банският му костюм, макар и не с изрязана кройка, не беше кой знае колко прикриващ. Черен като индиго на фона на мокрото му тяло, той се превърна във втория магнит.

Странно, но онова, което мина през ума й в този момент, бе споменът за първия път, когато се бяха съблекли голи. Тогава тя трепереше във водата и наблюдаваше с изумлението на младо момиче и слисването на девица как той съблича дрехите си под лунната светлина. По онова време той беше на четиринадесет години и бе напълно съзрял, или поне тя така си мислеше.

Но бе сгрешила. Сега хълбоците му преминаваха в издадени тазови мускули, стегнати от студения нощен въздух. И същите тези мускули сякаш притискаха члена му към прилепналата материя на банския. Беше огромен, осъзна тя, й усети как я обзема паника. Не беше възбуден. Просто голям. Така го бе създала природата. На вътрешната част на бедрото му имаше лепенка, но тя почти не й обърна внимание.

Изведнъж осъзна, че той не бе казал и дума.

Главата й се вдигна рязко и тя срещна изучаващия му поглед. Устните му се изкривиха в усмивка и едната вежда се вдигна саркастично. „Добре ме разгледай“, сякаш искаше да й каже.

— Какво си намислила? — запита той.

— Много неща съм намислила… — тя се изчерви заради двусмислието в думите, на което той реагира с подигравателна усмивка. — Ето условията ми — продължи тя. — Бракът ни ще бъде само формален. Няма да имаме физическа близост. В никакъв случай. Ще спим в отделни спални, всеки ще има свой собствен живот. Ще изчакаме, разбира се, колкото изисква благоприличието…

Млъкна, когато той пристъпи към нея.

— Разбираш ли ме? — настоя тя и заотстъпва назад, докато той приближаваше. — Това са условията ми!

Той я избутваше, притискаше, притесняваше.

— Какво правиш? — попита тя, макар че беше болезнено ясно какво правеше. Караше я да отстъпва. С протегната назад ръка, за да се увери, че там няма нищо, тя отстъпваше бавно, като се опитваше да запази разстоянието помежду им.

— Престани — прошепна накрая.

Но той не престана. Продължи да върви, докато тя не се опря в стената на терасата. И тогава той се приближи дори още повече, като я принуди да се залепи за студената, неравна каменна повърхност и да се загърне плътно с кимоното си.

— Какво е това? Жалък опит да ме изплашиш ли?

Люк хвана главата й с две ръце и я притисна към стената, като по този начин намокри цялата й копринена дреха с хлорирана вода.

— Не си в положение, в което можеш да поставяш условия — каза той. — Бракът ни ще си е брак в пълния смисъл на думата. А що се отнася до периода на благоприличие, имам работа, заради която ще отсъствам точно две седмици. Когато се върна, ще се оженим.

Джеси го изгледа мълчаливо, хваната в капана на собственото си яростно сърцебиене. Устоя на поривите, които я разкъсваха, сдържа се да не го обсипе с обидни думи и да не го удари, макар че ръката я болеше да я стиска в юмрук.

— Ще видим — отвърна тя с треперещ от потиснат гняв глас.

Той наведе глава, сякаш да я целуне, и противно на здравия разум, тя му позволи.

Когато устните му докоснаха нейните, тя се сви до стената и ръцете й пуснаха кимоното. Всичко сякаш се разпадаше от зашеметяващата интимност на докосването. Този трепет като че ли идваше от дълбините на тялото й, от центъра на земята, зареден с мощна отрицателна енергия. Въздухът излизаше със свистене от дробовете й, силата напускаше тялото й, лишавайки я от цели и воля. Краката й се подкосиха и тя усети как се смъква покрай стената. Нямаше съпротивителни сили. Единствено ръцете й, пръстите й, забиващи се отчаяно в каменната повърхност зад нея, я задържаха.

Тялото на Люк остана надвесено над нейното. Ръцете му бяха сключени около главата й. Би я оставил да се свлече, осъзна тя вяло. Това дори би му харесало. Искаше тя да бъде слаба и безпомощна — изплашена и беззащитна жена. Искаше да я владее само чрез едно докосване на устните си, чрез едно ужилване със зъбите и езика.

И странно, но в този момент като че ли хич не й пукаше, че той беше врагът и че целта му беше да я види разголена, трепереща, победена. Главата й бе наведена назад и тя беше напълно погълната от целувката, от въздействието върху най-дълбоката й същност, върху жизненоважните й части. Трепереше като бебе. Никога не бе вкусвала нещо по-възхитително от устните му, които се движеха с лек съсък върху нейните и я лишаваха от последните искрици енергия.

Той се отдръпна, дишайки тежко.

— А това са моите условия, Джеси. Смятам да се оженя за теб. И смятам да те чукам. Но не непременно в този ред.

— Не! — гръбначният й стълб се изви болезнено до стената. Изпълваха я такова отвращение и такава разтърсваща възбуда, че едва дишаше. Нямаше сили да се отдръпне. Бог да й е на помощ, но имаше неща тъмно в него, а и в нея имаше нещо също толкова тъмно, което откликваше на онова, което той говореше, на онова, което правеше.

Той се наведе и отново я целуна, този път страстно, хапейки устните й със зъби, подобни на ято оси, нахвърлили се върху дива детелина. Дъхът му пареше болезнено горещото й гърло, а думите му пробиваха замъглените й мисли като с лазер. Само да й дадеше възможност да си поеме въздух.

Но той не й я даваше дори за миг. Хвана кичур от косата й, като така прикова главата й в положението, в което я бе наклонила — с вдигната нагоре брадичка и силно избита шия.

— Усещаш ли ме? — попита той и се втренчи надолу към нея, докато смъкваше презрамката на нощницата й и обхващаше с ръка голата й гърда. Гласът му беше изпълнен със страст, с наелектризиращ трепет и сексуален глад. — Искам да смъкна дрехите ти и да те забода към тази стена, Джеси. Искам да целувам гърдите ти и да усетя вкуса между краката ти…

— Не!

Наведе се да я целуне и когато топлите му устни се плъзнаха върху нейните, тя захапа свирепо до кръв. Пусна я, изсъска тихо и докосна раната на долната си устна. Погледна невярващо пръстите си.

— А ти мен усещаш ли ме, Люк? — в бавно изречените с треперещ глас думи се четеше гняв. Преди да успее да й отговори, тя се шмугна покрай него и избяга.

Роджър Меткълф се отдръпна в сянката на храсталака, проследи жадно как Джеси дръпна нагоре презрамката на нощницата си, хвърли се през терасата като черно сатенено видение и изчезна в стаята си. Френските врати се затвориха със свистене и остро изскърцване, след което се чу изтракването на резето.

Страхотни цици, помисли си Роджър и заведе тази информация в собствената си, лична графа данни вместо към нещата, които трябваше да съобщи на Мат Сандъски.

Роджър продължи да се мотае наоколо, изчаквайки да види какво щеше да направи Люк.

На облегалката на един стол до басейна бе преметната пухкава хавлиена кърпа. Все още втренчен във вратата на Джеси, Люк използва ъгълчето на хавлията, за да попие кървящата си устна. Изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да щурмува затворената с резе врата, или да приеме положението и да иде да си легне. Роджър безмълвно изхихика. Люк и Джеси Уорнек щяха да бъдат интересна двойка.

Роджър изгаряше от нетърпение да съобщи на Сандъски какво бе намислил Уорнек. Подмолния план всъщност си го биваше. Вместо да я щурмува, Люк направо се женеше за компанията. Все пак, като се имаше предвид какво се случваше, откакто Люк се бе появил, Роджър се чудеше какви бяха шансовете младоженците да оживеят до след медения си месец.

Люк преметна хавлиената кърпа през врата си и напусна терасата. Роджър също се приготви да си тръгне и тогава забеляза, че още някой тайно наблюдаваше забавата. Някаква жена надничаше надолу към басейна от прозореца на една от спалните на втория етаж. Набраните пердета скриваха лицето й от погледа на Роджър, но нещо в извивката на тялото й подсказваше, че беше по-скоро очарована, отколкото шокирана от онова, което бе видяла.

Беше облечена със сребриста нощница, но не тя, а позата й прикова вниманието му. Опряла едната си ръка на бедрото, тя се бе привела напред така, че не можеше да не привлече вниманието му към изпънатите назад рамене и съблазнителната закръгленост на гърдите. Ммммм, помисли си Роджър с мързелива усмивка, не бих имал нищо против да й се метна отзад. Гъвкавото й котешко тяло беше с по-малки гърди от тези на Джеси, но не бе по-малко чувствено. Това трябваше да е или Шелби, или Джина, бавачката.

Роджър се хващаше на бас, че е Шелби. Мушна ръка в джоба на анцуга, като си даде сметка за собствената си възбуда и усети удоволствието от опънатите си нерви и мускули.

Шелби се пресегна и разтвори тънките завеси, за да пусне ароматния бриз в стаята. Среднощното благоухание на люляк и глицинии я пронизваше с хлад при допира с горещата й кожа. Нервите й бяха обтегнати и трептяха, плътта й вибрираше, но мислите й не бяха насочени към секса. Поне не към правенето на секс. Мислеше за другото нещо, което караше кръвта й да се разгорещява и да препуска бясно — най-мощния съществуващ афродизиак: парите.

Нещата в Халф Муун Бей се бяха променили видимо, откакто бе заминала. Първо, Люк Уорнек бе напълно съзрял. Напълно съзрял, привлекателен като дявол и тичащ подир опашката на по-малката й сестра. Може би това щеше повече да тревожи Шелби, ако не съзнаваше толкова ясно какво го мотивираше. Джеси притежаваше парите на Уорнек и Люк искаше да си ги върне. Животът беше невероятно прост, ако човек не го усложняваше със самозалъгване.

Никой не знаеше по-добре от Шелби, че материалното благополучие е най-великата движеща сила, американската мечта и щастливата съдба, събрани в едно като в голяма, дебела пура. Щом веднъж се докопаш до нея, вече можеш да си позволиш да бъдеш алтруист и да помагаш на ближния си. Парите не бяха причината за всяко зло. Отдавна бе осъзнала, че това беше напълно абсурдно твърдение. Парите правеха човек щедър, великодушен, добър. Единствено бедняците, които нямаха пукнат грош и с нокти и зъби се стремяха да намерят малко пари, бяха зли. Понякога Шелби се чудеше дали само тя на тази земя го разбира.

Отдръпна се от прозореца, оглеждайки луксозната стая по-скоро с ирония, отколкото със завист. Та като ставаше дума за mucho dinero^[2], малката й сестра се търкаляше в тях. Как го беше постигнала Джеси? — зачуди се Шелби и неохотно изпита гордост. По какъв начин нейната странна, буйна сестра бе постигнала онова, което тя, Шелби, се опитваше цял живот да направи: да подскочи във въздуха и да се приземи в купища пари.

Шелби потъна в мекото легло, изтегна се по диагонал върху покривката от сатен и плюш, докато пръстите на краката й не докоснаха медната табла в долната част, а пръстите на ръцете й — онази над главата. Усмихна се тайнствено и се поздрави за избора на подходящия момент. Нещата в Халф Муун Бей определено се бяха променили. Презрените Флъдови се бяха изкачили стремглаво по социалната стълбица, сякаш ги бяха изстреляли нагоре с оръдие, и Шелби имаше намерение да извлече финансова облага от ситуацията.