Уилям Грифин
Специална част (89)

(Единайсет)

„Атлантик Ейвиейшън Сървисис“ ООД

Международно летище „Филаделфия“

Филаделфия, Пенсилвания

08:10, 14 януари 2006

Според плановете на Кастило, пътуването до Филаделфия трябваше да мине съвсем гладко — да заредят „Лиър“-а, да пуснат летателен план, да се качат в птичката и три и половина часа по-късно да кацнат в Града на братската любов.

Оказа се, че не е точно така. По източното крайбрежие времето беше кошмарно — разбра едва когато се опита да пусне летателния план — а между Мидланд и източното крайбрежие също не беше хубаво.

Мислеше да пристигнат във Филаделфия в 18:00, да проведат дълъг разговор с Джак Бритън, докато похапват омари за вечеря, а след това да си починат добре преди срещата с президента в девет.

Той не можа да излети от Мидланд почти до осем вечерта, а след това трябваше да се отправи на юг-югозапад от Мидланд към Хюстън, а след това на изток над Луизиана, Мисисипи и Алабама, после на север-северозапад към Норфолк, Вирджиния, към най-близкото летище до Филаделфия, където не приемаха самолети поради лошото време.

В 07:20 най-сетне получи разрешение от наземен контрол, а пътуването се оказа кошмарно.

По пътя ефрейтор Брадли успя да се свърже с Джак Бритън, който обеща да направи всичко възможно да ги посрещне, но тъй като пътищата бяха заледени, той се учуди, че летището все още функционира.

Бритън ги чакаше, когато кацнаха.

„Лиър“-ът разполагаше с гориво само за четирийсет и пет минути.

С Бритън бе главен инспектор Ф. У. Креймър, шеф на Бюрото за контратероризъм към полицията във Филаделфия. Важното бе, че Креймър бе изкарал голяма част от службата си в Десета група към Специалните части.

— Как е, Чарли? — попита Креймър. — До гуша ли ти дойде? Какво да направим за теб?

— Трябва да бъда в хотел „Фор Сийзънс“ в девет без пет, а ефрейтор Брадли и Пищовлията Юнг трябва да са там десет минути по-рано.

— Ще стигнем, но не мога да те вкарам. Президентът е в града и е отседнал там.

— Знам — отвърна Кастило.

— Защо не ги изпратим с патрулка? Ти ще пътуваш с мен.

— Може ли да използват стаята ти, за да монтират радиото, Джак?

— В никакъв случай — отвърна Бритън и подхвърли на Брадли магнитната карта. — Покажи я на портиера, ако стигнете преди нас. Той е пенсионирано ченге.