Уилям Грифин
Специална част (84)

(Шест)

06:15, 12 януари 2006

Когато Кастило, по хавлиен халат, влезе в библиотеката и седна до масата, на мониторите пишеше 68:20:25 и времето продължаваше да намалява.

— Лес, ако успееш да намериш лаптопа ми — и лаптопа на Джак — в тази какофония, би ли сложил обратното броене и на тях?

— Да, господине.

Брадли бе дошъл в стаята му, за да съобщи, че Сузана Сиено искала да говори с него.

— К. Г. Кастило.

— Госпожо Сиено — обяви секси Сюзън, — свързвам ви с подполковник Кастило. Първо ниво на кодиране.

— Здрасти, Сузана. Как е температурата? Тук е десет над нулата.

— Светлана с теб ли е?

— Не. Искаш ли да я повикам?

— Не — отвърна рязко Сузана.

Докато Чарли се опитваше да си обясни какво става, три секунди по-късно секси Сюзън обяви:

— Прехвърлянето на некодирани данни завършено.

Кастило пристъпи към принтера и посегна към листа.

— Току-що доставиха днешния вестник — обясни Сузана Сиено. — Прочети го. Има и още. Алфредо е разбрал към полунощ и работи по въпроса оттогава. Току-що дойде.

Кастило погледна единия екран. Очевидно двамата му сътрудници бяха в Нуестра Пакеня Каза в кънтри клуб „Майерлинг“ в „Пилар“.

На разпечатката, която държеше, се виждаше сканираната първа страница на „Буенос Айрес Хералд“.

Руски дипломат убит близо до „Езейза“

Офицери от Националната жандармерия са открили малко преди полунощ телата на двама руски дипломати, по-късно идентифицирани като Лаврентий Тарасов и Евгени Алексеев, в автомобил на руското посолство, паркиран на два километра от входа на летището.

 

Според говорител на руското посолство, Тарасов — търговски аташе в руското посолство в Асунсион, Парагвай — очевидно е откарвал Алексеев на летището, където Алексеев е имал резервация за полет на „Луфтханза“ до Франкфурт, Германия. И двамата са били в Аржентина на дипломатическа конференция.

 

Комендант Лиъм Дъфи от жандармерията, първият висш служител, пристигнал на местопрестъплението, сподели пред „Хералд“, че „ще бъде проведено пълно разследване“, тъй като очевидно става въпрос за сгрешена самоличност и дипломатите очевидно са били сбъркани за наркодилъри.

 

„От състоянието на труповете — твърди Дъфи — става ясно, че са били застреляни с пушка, след като и на двамата са били нанесени рани с малокалибрени оръжия, вероятно .22 в коленете и областта на гениталиите. Подобни рани са изключително болезнени, но рядко смъртоносни и са запазена марка на наркобароните, когато искат да накарат техен човек да проговори.“

 

Убийствата напомнят за все още неразрешеното убийство на американския дипломат Дж. Уинслоу Мастърсън, който бе открит застрелян на авенида „Томас Едисън“ в края на юли миналата година.

 

Комендант Дъфи каза, че разследването едва ли ще бъде по-успешно от разследването на смъртта на Мастърсън.

 

„Безименните, безлики плъхове, които се занимават с наркотици, отново ще се покрият в каналите и само с много късмет ще успеем да ги извадим на светло, за да си получат заслуженото“, каза Дъфи.

Алфредо Мунц не можа да добави почти нищо към написаното в статията, освен факти, които бяха ясни. Дъфи научил, че Алексеев се връща в Европа, което означаваше, че Тарасов се връща в Парагвай, а Дъфи нямал никакво намерение да позволи подобно нещо да се случи.

Кастило му благодари и прекъсна връзката.

„Как, по дяволите, ще се справя с всичко това?“

— Лес, принтирай копия и ги раздай на всички — помоли той, след което стана от стола и се упъти към спалнята.

 

 

— Светлана, любима.

Тя отвори очи и се протегна.

— Нося ти лоши новини, мила.

Тя веднага се изправи.

— Дъфи се е поувлякъл…

— И? — Тя дръпна листа от ръката му, преди той да продължи.

След малко заяви съвсем спокойно:

— Вече съм вдовицата на Алексеев.

Кастило не отговори.

Тя спусна крака на пода.

— Помоли се с мен, любими — помоли тя и коленичи до леглото. Забеляза изражението му. — Моля те, Карлос, любими.

Той наведе глава и коленичи до нея.

„По дяволите!“

Обзет от чувство на неудобство, той събра длани.

Погледна я. Устните й се движеха, но от устата й не излизаше никакъв звук. Прекръсти се два пъти.

„Аз пък за какво да се моля?“

„Благодаря ти, господи, че очисти съпруга на любовницата ми?“

„Или може би: «Господи, надявам се да не е страдал дълго, след като Дъфи му е пръснал висулките с .22 и в момента, когато го е довършил с пушката»?“

„По дяволите, голям съм кретен.“

„Господи, защо не помислих по-рано? Господи, моля те, нека на Светлана не й е прекалено тежко. Тя е добра жена, добра християнка, ще започне да се обвинява заради станалото. Ако искаш да накажеш някого, господи, накажи мен, задето не успях да накарам онзи студенокръвен ирландец да се отдръпне.“

„Нека се ядоса на мен, стига да не обвинява себе си. Рано или късно ще започне да мисли за извършените грехове, защото споделяхме леглото, докато тя беше все още омъжена. Сигурно ще реши, че това е наказанието й.“

„Нека реши, че аз съм виновникът. Тя не ме е изнасилила. Поемам пълна отговорност. Нека се ядоса на мен. Заслужавам си го, а след известно време сигурно ще се осъзнае. Каквото и да е, нека не й бъде прекалено трудно.“

„Готов съм дори да поема вината за руснака, когото Дешамп е очистил във Виена. Трябваше да предвидя, че ще се случи. Не биваше да позволявам нещата да излязат от контрол.“

„Господи, просто прояви добротата си към Светлана. Амин.“

Светлана спря да се моли и се изправи. Кастило също се изправи, обзет от чувство на неловкост. Тя докосна лицето му и го целуна.

Той я прегърна.

— Благодаря ти — прошепна тя.

— Не ставай глупава.

— Ти за какво се помоли?

— За душата на Евгени — излъга той.

„Това пък откъде дойде?“

„Освен всичко друго, сега започнах да лъжа безогледно. Господи, греховете ми към теб набъбват.“

— И аз — призна тя. — Но най-вече се молех за нас.

— За нас ли?

— Евгени знае правилата.

— Моля?

— Знае правилата, аз също ги знам и ти ги знаеш. Молех се на господ да ни даде прошка, Карлос любими.

„Какви ги плещи?“

— Свети Матей — продължи тя, сякаш прочела мислите му. — Когато римляните дошли да арестуват Христос, Симон Петър извадил меча си, за да го защити. Нашият отец му казал да го прибере. „Който вади меч, от меч умира.“ Нима не си чувал?

— След като ми напомни…

— Молех се на бог да ни прости на двамата с теб, любими. Няма да е зле и ти да сториш същото.

Тя го целуна бързо по устните, след това се отдръпна бързо и заяви:

— Отивам да си взема душ. Искаш ли да влезеш пръв? Или…

— Или — ухили се той и влезе след нея в банята, като пусна на пода халата от „Уест Пойнт“.