Уилям Грифин
Специална част (66)

(Девет)

Апартамент „Малага“

Спа център „Портофино“

Пенсакола Бийч, Флорида

21:25, 6 януари 2006

— Питър, обади се на рум сървис да ни донесат кафе — разпореди се Макнаб и се просна на ратановото канапе. — Ама много кафе. Ядох толкова много, че съм полузаспал, а може да се позабавим.

— Слушам, господине — съгласи се подполковник Питър Удс.

— След това изчезвай — продължи Макнаб.

— Господине?

— Ако си тръгнеш сега, Питър, после с чиста съвест можеш да се закълнеш под клетва, че не си имал никаква представа какво е казано в тази стая и кой е присъствал.

— Ще остана, господине — реши подполковник Удс.

— Ура, Питър.

Удс се разсмя.

— Ура! — извика той и посегна към телефона.

— Дами и така наречени господа — надигна глас Макнаб и вдигна ръка. — Може ли малко внимание?

Зачака всички погледи да се насочат към него.

— Не го казах досега, но майор Хоумър Фостър е от 160-ти. Той е един от нас и ще участва.

От униформата на майор Фостър личеше, че е летец към армията, назначен към Авиационната школа. По нищо не личеше да е към Специални операции.

Кастило не помнеше Фостър да е казал и дума по време на вечерята, но забеляза, че оглежда внимателно всички.

— Почитаемият Кастило сега ще започне с позната песен: „Всичко, което чуете тук…“

Даде знак на Кастило да продължи и той наистина довърши:

— … е строго секретно по заповед на президента и нямате право да разкривате нищо от разговора без личното разрешение на президента или мен.

— Тъй като няма да притесняваме президента с каквито и да било подробности по това време, единствено подполковник Кастило може да ви даде подобно разрешение. Искам да добавя, че всички офицери тук, включително и аз, рискуваме кариерата си, като участваме в това обсъждане. Искам просто да уточня, че ако ни хванат, ще се пенсионираме скоропостижно, заедно с подполковник Кастило, в края на месеца. Това е последният ви шанс да излезете, Пийт и Хоумър. Съветът ми е да си тръгнете.

— Аз участвам, господине — заяви подполковник Удс.

— И аз участвам, господин генерал-лейтенант — потвърди майор Фостър.

— Добре, следващият въпрос тогава. Когато станете на моите години, ще разберете, че не сте стигнали, докъдето сте стигнали, ако не умеете да преценявате хората. Ще знаете на кого можете и на кого не можете да вярвате, така че, ако някой от вас мисли, че полк… господин Барлоу и очарователната му сестра не ни казват истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, без каквито и да било задръжки, да вдигне дясната си ръка и да говори веднага или да замълчи завинаги.

Огледа присъстващите. Всички мълчаха.

— Добре, това е. Вече знаем, че иранците или руснаците, или заедно, са направили химическа лаборатория, или по-точно казано, завод за рибни консерви в Конго. Идеята е да нанесат химически или биологически удар на Съединените щати, въпреки че разузнавателната общност, по-точно казано, ЦРУ, е убедено, че там се затваря риба в консерви. Наш дълг е да ликвидираме завода, преди да бъде нанесен удар.

Отново огледа присъстващите.

— Няма възражения, никой не шава притеснено. Подполковник Кастило е стигнал до извода, че може да се справи с проблема, като се обърне към президента и му представи истината, след което президентът ще вземе необходимите мерки. Подполковник Кастило греши. Президентът няма да предприеме мерки — но за това ще обясня след малко — без да се допита до държавния секретар, до секретаря на отбраната и директора на Централното разузнаване. Те до един ще бъдат против. Директорът на Националното разузнаване ще настоява, че става въпрос за завод за рибни консерви и че това е продукт на нечие развинтено въображение, по-точно на един неуправляем тип, отвлякъл двама руснаци от ръцете на ЦРУ. Само че директорът на Националното разузнаване греши. Секретарят на отбраната и държавният секретар ще кажат, че няма доказателство да нападнат една гладуваща африканска страна. И ще бъдат прави. Разполагаме единствено с думата на тези двамата и някои други улики, които обаче са косвени, а никой не обръща внимание на косвените улики. Остава и проблемът, че руснаците веднъж вече ни направиха на глупаци с помощта на полковник Сунев, когото никой не желае да вижда отново.

— Генерале — прекъсна го Березовски.

— Нека позная, подполковник. Тук сте, защото искате да се предадете на ЦРУ и да ги оставите да ви разпитат, като използват средства, които според тях са ефективни, включително и химически средства. Възхищавам ви се. Наистина. Само че няма нищо да излезе. Ще попитате защо. Защото хората вярват на онова, на което искат да вярват. Ако Агенцията ви тикне в някой от почивните си домове някъде из Мериленд, те няма да успеят да докажат, че лъжете, ще се оправдават с натриевия пентотал или каквото там са ви налели във вените, за да ви накарат да кажете нещо. Накрая просто ще умрете. Схванахте ли какво казвам, подполковник?

— За какво намеквате? — попита Светлана. — Да не би да искате да кажете, че Карлос трябва да представи доказателства на бюрото на президента? Така ли е?

— Именно — потвърди Макнаб. — Без доказателства, просто ще си пик…

— Ще пикаете срещу вятъра — довърши невинно Светлана.

Макнаб една потисна усмивката си.

— След като си толкова умна, защо тогава гледаш Чарли така, сякаш е мъжът на мечтите ти?

— Защото е така. Сега може ли да се върнем на доказателствата?

— Нека първо дадем дефиниция на доказателства — продължи Макнаб.

— И как ще стане? — попита Светлана.

— Да си намерим експерт — предложи Макнаб.

— Форт Детрик — обади се Дешамп.

— Форт Детрик — потвърди Макнаб. — Ефрейтор Брадли, предполагам, че радиото е включено.

— Включено е, господине — потвърди Брадли. Пристъпи към генерал-лейтенант Макнаб и му подаде слушалката.

— Обърнете внимание — помоли Макнаб. — Правим необратимата крачка. Няма връщане назад. Това е наистина последният ви шанс да се оттеглите. Много ми се иска да не бях аз този, който води играта, защото щях пръв да се отправя към вратата.

Огледа присъстващите за последен път и стисна слушалката.

— Брус Дж. Макнаб, кодиране. Свържете ме с оператор на Белия дом.

— Белият дом. Добър вечер, генерал-лейтенант Макнаб. Слушам ви.

— Свържете ме с главнокомандващия Медицински проучвания на армията във Форт Детрик, Мериленд, по обезопасена линия, ако обичате.

— Какво? — попита обърканият Березовски.

Макнаб покри слушалката с ръка.

— Навремето се наричаше Военна химическа лаборатория, преди политически правилните наименования да залеят света.