Уилям Грифин
Специална част (22)

(Пет)

На „Вестбанхоф“ коридорът на „Бела Барток“ се падаше от страната на перона.

Кастило изчака, докато види и двата вагона с надписи „Тагес Цайтунг“, и едва тогава излезе в коридора. И двата вагона се оказаха по-малки, отколкото очакваше. Щеше да е доста тясно за четирима човека с багажа.

Докато Дейвидсън чакаше в купето, Кастило огледа внимателно перона, за да се увери, че няма подозрителни лица.

„Щеше да е от голяма помощ, 007, ако беше попитал хората в кое купе са!“

И тогава видя нещо, което нямаше никакво желание да вижда.

Пътник, който слизаше, добре облечен едър господин на около четирийсет, бе неочаквано ударен в корема от стек вестници, новото издание на „Тагес Цайтунг“. Вестниците попаднаха право в слънчевия му сплит и той избълва порой ругатни към вестникарския вагон.

Кастило се пъхна бързо в купето. Дейвидсън посочи нещо.

Березовски насочваше съпругата си към съседния перон, а Шандор Тор помагаше на момичето. Светлана вече бе прехвърлила багажа си на перона. Мъж в черен гащеризон пое багажа и го качи във вагона на „Тагес Цайтунг“.

Березовски и Тор се качиха на перона едновременно. Тор побутна Березовски към вагона, след това протегна ръка на Светлана.

Тя се справяше успешно и без негова помощ. Беше вдигнала полата си чак до кръста и отдолу се виждаха дантелени бикини и малък пистолет, прикрепен от вътрешната страна на бедрото.

Тя скочи на платформата като газела, дръпна полата си и затича бързо към вагона.

— Винаги съм бил изключително съпричастен към жени в червени бикини — отбеляза Дейвидсън.

— Тъй като аз се отнасям по-професионално, интересът ми бе насочен към пистолета.

— Не забеляза ли червените бикини?

— Между другото.

— Аз пък забелязах пистолета между другото. За мен не е никакъв проблем да се разхождам и да дъвча дъвка. Според мен беше модел „1908 Колт Вест Покет“, а още по-вероятно „.25 ACP“, въпреки че има и „.32 ACP“.

— А пък според мен бельото е „Виктория Сикрет“, модел „17B“, на който има етикет с предупреждение, че няма достатъчно материал дори за да си издухаш носа.

— Не й ли е студено?

— На руските жени им се носи славата, че са с гореща кръв.

— Не го забравяй, Чарли. Тази дама ще ти донесе единствено неприятности.

Кастило изпъшка.

— Това е повече от ясно.

Той взе куфарчето си и даде знак на Дейвидсън да мине пръв.

В коридора се бяха събрали трима яки мъже. Двама носеха клетката с кученцата. Сега вътре бе и Медхен.

„Това е много добра идея, помисли си Чарли. Ако Медхен и Макс се сбиеха, нямаше да успеем да отвлечем вниманието.“

Третият мъж пазеше, докато Били Кочиан излизаше от купето.

Излязоха на перона и се качиха по стълбите към автомобилите, които ги очакваха на улицата. Кастило забеляза четири различни групи мъже — две двойки, едно трио и квартет — които очакваха Березовски и останалите. Възможно бе да чакат и други пътници.

Тройката прояви огромен интерес към Били Кочиан и го последва. Това до голяма степен се дължеше на присъствието на Макс и Медхен, които не спираха да ръмжат един срещу друг.

Сребърен мерцедес „S600“ с номера от Будапеща ги очакваше край тротоара. Кочиан отвори клетката, даде знак на Медхен да влезе на задната седалка на автомобила, взе по едно кученце във всяка ръка и също се качи. Едър мъж затвори вратата и колата потегли веднага.

Значително по-малък мерцедес спря на мястото на първия. Едрият мъж отвори вратата и даде знак на Дейвидсън и Кастило да се качват. Макс влезе пръв и се настани на задната седалка.

— Къде отиваме? — попита Дейвидсън, когато потеглиха.

— В „Сахер“ — отвърна Кастило.

— Като торта „Сахер“ ли? Тортата с много пластове ли?

Кастило кимна.

— Там е била създадена. Били има апартамент там.

— А има ли достатъчно място?

— И за нас, и за още шестима.